Карабинер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Основна терминология на карабинера. 1. Ключалка. 2. Тяло. 3. Муфа. 4. Дължина. 5. Ширина. 6. Гравирани стойности на максимална издръжливост.

Карабинер е метална халка, която може да се отваря посредством муфа с резба, пружина или винт. Служи за спускане, осигуряване и като съединително звено на различни части, обикновено въжета. Използва се най-вече в спортове като алпинизъм и ветроходство. Патентът за карабинера е даден през 1906 година.[1] Най-разпространените видове карабинери са овалните, триъгълните, трапецовидните (D-образни), асиметричните и други. Тези, които се използват в промишления алпинизъм, индустрията и в някои специализирани спасителни акции, където се изисква по-голяма здравина, се изработват от стомана. В алпинизма се използват предимно карабинери от дуралуминий или други специални сплави на алуминия. Те са напълно надеждни, имат достатъчна здравина и същевременно са леки. Има също карабинери, направени от титан и сплавите му, но поради някои неблагоприятни свойства на този метал, свързани с поведението му при ниски температури и рязката промяна в здравината му при поява на малки механични дефекти, разпространението им в последно време е ограничено. Всички карабинери, използвани в алпинизма, трябва да отговарят на изискванията за безопасност на UIAA (фр.Union Internationale des Associations d'Alpinisme) и са маркирани със знака[2] на организацията. Алуминиевите се използват при любителски спортове или дори като ключодържатели. Те са много по-леки, но могат да издържат на известни натоварвания. Основните им размери са от порядъка на няколко сантиметра.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://patentpending.blogs.com/patent_pending_blog/2005/06/early_carabiner.html
  2. Официален сайт на UIAA, стандарти за безопасност