Караваджисти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Марс изобличава Купидон" от Бартоломео Манфреди (1582-1622)

Караваджистите са стилистически последователи на италианския художник от 16-ти век Микеланджело да Караваджо. Неговото влияние върху новия бароков стил, от който ще се появи Маниеризма е изключително. Караваджо никога не създава свое собствено студио, както правят повечето художници и поради тази причина няма собствена школа, която да разпространява техниките му. Освен това той не излага философския си подход към изкуството, а за психологическия му реализъм се съди от оцелелите му творбите. Но влиянието му може да се види пряко или непряко в творбите на Рубенс, Хосе де Рибера, Бернини и Рембранд. Въпреки че е изключително популярен приживе, Караваджо е забравен почти веднага след смъртта си. Много от картините му са приписвани на негови последователи, като например "Залавянето на Христос", която е считана за творба на Герит ван Хонтхорст до 1990. Едва през 20-ти век неговото значение за развитието на западното изкуство е преоткрито. През 20-те години на 20-ти век Роберто Лонги още веднъж го поставя в европейската традици: "Рибера, Вермеер, Ла Тур и Рембранд никога не биха съществували без него. А изкуството на Дьолакроа, Курбе и Мане би било напълно различно." Влиятелният специалист по история на изкуствата Бернард Беренсън казва: "С изключение на Микеладжело, нито един друг италиански художник не е оказал толкова голямо влияние".

Италия[редактиране | edit source]

Рим[редактиране | edit source]

Във върха на популярността си в Рим през 1590-те и началото на 17-ти век новият драматичен стил на Караваджо повлиява много от връстниците му. Сред първите караваджисти са Марио Минити, Джовани Баглионе (въпреки че караваджисткият му период е кратък), Леонело Спада и Орацио Джентилиски. Част от следващото поколение караваджисти са Карло Сарачени, Бартоломео Манфреди и Орацио Борджиани. Джентилиски, въпреки че е значително по-възрастен, е единственият от изброените, който живее след 1620г и приключва живота си като придворен художник на Чарлз I. Неговата дъщеря Артемизия Джентилески също е близка до Караваджо и е една от най-надарените от членове на движението. Въпреки това в Рим и Италия триумфира не Караваджо, а Анибале Карачи, смесвайки елементи от Зрелия ренесанс и Ломбардския реализъм.

Неапол[редактиране | edit source]

През май 1606, след убийството на Ранучио Томасони, Караваджо бяга в Неапол, заради грозящата го смъртна присъда. Докато е там той завършва поръчки от няколко големи комисии, от които са две големи картини - "Богородица с броеницата" и "Седемте милосърдни дела". Неговите картини силно повлияват местните творци и краткият му престой в Неапол заражда влиятелна школа неаполитански караваджисти, сред които Батистело Карачоло, Бернардо Кавалино, Карло Селито и Масимо Станционе. Караваджисткото движение в Неапол приключва с ужасен бум на чума през 1656, но след време Неапол става владение на Испания, влиянието на Караваджизма вече се е разпростряло.


Холандия[редактиране | edit source]

Холандският институт по история на изкуствата съставя списък на 128 художници, определени като караваджисти.

Утрехт[редактиране | edit source]

В началото на 17-ти век католическите творци от Холандия пътуват до Рим като студенти и са силно повлияни от работата на Караваджо. При връщането си на север тази група, известна като "Утрехските караваджисти", преживява кратък но влиятелен разцвет през 1620-те сред художници като Хендрик тер Брюген, Герит ван Хонтхорст, Андрис Бот и Дирк ван Бабюрен. Краткият разцвет приключва някъде към 1630, когато основните представители или умират (като Бабюрен и тер Брюген) или сменят стила си (като Хонтхорст, който преминава към портрети и исторически сцени, формирани от фламандските тенденции, популяризирани от Рубенс и последователите му). През следващото поколение влиянито на Караваджо се забелязва в творбите на Йоханес Вермеер, Рубенс и Герит Доу, в техните "нишеви картини".

Фламадния[редактиране | edit source]

По време на пътуването си до Италия през 1600г, Петер Паул Рубенс също е повлиян от високо натуралистичните картини на Караваджо. Той прави копие на "Полагането в гроба", препоръчва на патрона си Херцогът на Мантуа да купи "Смъртта на девицата" (Лувър) и спомага за придобиването на "Богородица с броеницата" (Музей на историята на изкуствата във Виена) за доминиканската църква в Антверпен. В творбите на други фламандски художници от началото 17-ти век също проличава влиянието на творбите на Караваджо, най-вече в картините на Адам де Косте, Теодор Ромбутс и Жерард Сейхарс.

Франция[редактиране | edit source]

Един от първите френски художници, който работи в Рим по времето на Караваджо е Жан ЛьоКлерк, който учи при Сарачени в началото на 17-ти век. Симон Вое прекарва значително време в Италия в периода 1613 - 1627г. Негови патрони са Барберините, Касиано дал Поцо, Паоло Джордано Орсини и Винченцо Джустиниани. Той посещава и други части на Италия като Венеция, Болония (където семейство Карачи има собствена академия), Геноа (където в периода 1620-22 работи за принцесите на Дория) и Неапол. Той възприема много добре това, което вижда и го дестилира в картините си: драматичното осветяване при Караваджо; италианския маниеризъм, цветовете на Паоло Веронезе и di sotto in su или рисуването в преспектива; както и творчеството на Карачи, Гуерчино, Ланфранко и Рени. Успехът на Вое в Рим води до избирането му за ректор на Академията "Свети Лука" през 1624г. Въпреки успеха си в Рим, през 1627г той се завръща във Франция. Новият стил на Вое е отявлено италиански, с което той внася италианския бароков стил във Франция. Друг френски художник влюбен в новия стил е Валентин де Булони, който живее в Рим до 1620г и учи при Вое и по-късно при Никола Турние.

Смята се, че Жорж дьо ла Тур е пътувал или до Италия или до Холандия в началото на кариерата си. Неговите картини отразяват влиянието на Караваджо, но това верояно става чрез холандските караваджисти. Ла Тур често е сравняван с Хендрик Брюген.

Испания[редактиране | edit source]

Франциско Рибалта става един от първите последователи в Испания на тенебристкия стил. Не е ясно, дали той е посетил Рим или Неапол, където стилът на Караваджо има много почитатели, въпреки че поради връзката си с Неапол Испания вероятно вече е била изложена на влиянието на караваджистите в началото на 17-ти век. Неговият син Хуан Рибалта, Винсенте Кастело и Джозепе де Рибера са негови ученици, въпреки че е напълно възможно Рибера да е възприел тенебризма по времето, в което е живеел в Италия. Стилът става много популярен в Истания и оказва изключително влияние върху Барока или Златния век на испанските художници, особено на Зурбаран, Веласкес и Мурильо. Дори испанският бодегон често е рисуван в подобен рязък и суров стил.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Caravaggisti“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.