Караджово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Караджово
България
Red pog.png
Караджово
Област Пловдив
Red pog.png
Караджово
Общи данни
Население 1 043 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 14,109 km²
Надм. височина 164 m
Пощ. код 4117
Тел. код 03102
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 36244
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Караджово
Димитър Димитров
(БСП)

Караджово е село в Южна България. То се намира в община Садово, Област Пловдив.

География[редактиране | edit source]

Село Караджово се намира на 15 км източно от Пловдив и на 11 км северно от Асеновград както и на 6 км. от град Садово. Близки населени места около село Караджово са селата Моминско, Кочево и Катуница.

История[редактиране | edit source]

За първи път името на селото,под формата "Село Караджа кьой" от нахията Филибе(Пловдив)се споминава във подробния регистър на акънджиите от 1472г.(НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.52а).Под формата "Караджа Ибрахим" от нахията Филибе(Пловдив),пък селото се споменава в подробния тимарски регистър на Румелия от 1516г., в който е пряко указано, че населението му е било изцяло съставено от мюсюлмани-юруци (Istanbul - BOA,TD 77,s.715). Пак под името "Караджа Ибрахим" от казата Филибе(Пловдив), Караджово е описано и в грамадния съкратен(иджмал) целокупен регистър на цялата Османска империя от 1530г. (Istanbul - BOA,TD 370,s.92). Под името Кара Иса, селото се споменава в джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. /извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1972 г., стр.47/. Под името му е посочен един овцевъд - Яхя, син на Ахмед, обложен с 40 овце данък ресм-и- джелепкешан. Първоначално, при възникването си през 16в. /възниква вероятно през това столетие/ е било юрушко селище с напълно мюсюлманско население. От 17в. нататък започва да се побългарява. В турските документи от 18-19в. се споменава и под името Караджисе. Караджово е село с интересна история. В исторически данни се споменава за турски караджа, който се е настанил в селото и е дал днешното му име. Според не дотам достоверни факти в селото са се криели известни революционери, които са съставяли планове за действия против поробителя. Голяма част от населението е участвало във Втората световна война и голяма част от тези бойци са намерили своята смърт на фронта.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Основно училище, библиотека, действаща църква. Училището в селото е след основен ремонт и днес то е отворено за бъдещото поколение. То е едно от най-привлекателните в цялата община. Целодневна детска градина.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празникът на селото е последната събота на месец апри


Личности, свързани със селото

  • Атанас Маринов, учител, общественик, народен представител от Народнолибералната партия (род. 1850)
  • Ангел Димов, народен представител в 36 и 37 Обикновено Народно Събрание, почетен гражданин на община Садово.
  • Георги Стойков, кларинетист, Караджовска Народна Група
  • Михаил Ралев, генерал от БНА
  • Димитър Трачев, ст. н. с. I ст. по овощарство
  • Димитър Димов, полковник от БНА
  • Любен Христозов (Джaфера) - общественик
  • др. Георги Керин - прочут лекар в южна България
  • Атанас Петров, основател фирма АРП и предприятие за сушени зеленчуци в съседното село Катуница
  • Васил Драголов - футболист, национален състезател
  • * Боти Видолов, полковник от ВА "Г. С. Раковски"
  • Георги Димов, полковник от ВА "Г. С. Раковски"


Други[редактиране | edit source]

Към читалището има създадена танцова формация "Тракийче".