Кардаминова пеперуда
| Кардаминова пеперуда | ||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
 Anthocharis cardamines(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||||
Кардаминова пеперуда (Anthocharis cardamines) е вид пеперуда срещаща се и в България.
Съдържание |
Описание[редактиране]
Крилете са с размери 4,0–5,2 cm. Има силно изразен полов диморфизъм. Мъжката е бяла, връхната половина на предните крила е с оранжеви петна, а самият връх е зачернен. Задните крила са с неправилни и неясни тъмни петна. Женската е с бели крила без оранжево петно. Долната страна на задните крила е изпъстрена със зеленикави петна. Гъсениците са светлозелени със светли надлъжни ивици и черни петна по страните на тялото. [1][2]
Разпространение[редактиране]
Разпространена е в умерените пояси на Евразия.[3]
Начин на живот и хранене[редактиране]
Среща се предимно в гори с ливади до 2200 м. н.в. Основни хранителни растенията горва ливадна (Cardamine pratensis) и лъжичина (Alliaria petiolata). Гъсениците се хранят с листата на растения от сем. Кръстоцветни (Brassicaceae).[4]
Размножаване[редактиране]
Дава едно поколение годишно, което се появява още през април до началото на май.[5]
Подвидове[редактиране]
- A. c. progressa
- A. c. septentionalis
- A. c. phoenissa
- A. c. alexandra
- A. c. hibernica
- A. c. koreana
- A. c. kobayashii
- A. c. isshikii
- A. c. hayashii
Допълнителни сведения[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
- ↑ Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994
- ↑ Дневните пеперуди и техните биотопи в България, Euchloe cardamines (Linnaeus, 1758)
- ↑ Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994
- ↑ Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994
