Карибска общност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на Карибската общност

Карибската общност (на английски: Caribbean Community, CARICOM) е международна организация, съставена от петнадесет карибски държави. Главните ѝ цели са да насърчава икономическата интеграция и кооперация между членовете ѝ и да координира външната им политика. Основните дейности, които развива, са координиране на икономическата политика за развитие на по-слабите държави в региона и развитие на търговията. Функционира и като регионален общ пазар за повечето от страните членки.

История[редактиране | edit source]

Създаването на Карибската общност е резултат от 15-годишните усилия да се изпълни желанието за регионална интеграция, породено още със създаването на British West Indies Federation през 1958 година- федерално правителство създадено от 10 държави-острови. Въпреки, че има изготвен план за митнически съюз, се поставя акцент върху икономическите аспекти по време на четирите години на съществуването на федерацията. Всъщност икономическо развитие не се постига и дори няма свободна търговия между страните членки през този период. The British West Indies Federation спира да функционира през 1962, но дава началото на днешната Карибска общност. Започват по-сериозни усилия от страна на политическите лидери в Карибския регион за укрепване на връзките между островите и континенталната част, като се засилват областите на сътрудничество, които вече съществуват.

Създава се Карибска метеорологична служба през 1963 година, а след това и Регионална служба по корабоплаване, която представлява центъра на карибското сътрудничество след разпада на Федерацията. Процесът на междудържавно сътрудничество се задълбочава след като същата година се постига независимост на Ямайка и Тринидад и Тобаго и свободата им да контролират външните и вътрешните им въпроси. Тринидад и Тобаго обявява намерението си да се оттегли от федерацията, но предлага да се създаде Карибска общност, състояща се не само от 10 члена на Федерацията, но също и с Гвиана и островите на Карибско море. През 1963 се провежда конференция в Тринидад и Тобаго, на която присъстват лидерите на Барбадос, Британска Гвиана, Ямайка и Тринидад и Тобаго. Говори се за необходимостта от тясно сътрудничество със страните от Европа, Африка и Латинска Америка.

Следват серия от конференции, на които се взима решение за създаване на зона за свободна търговия - Caribbean Free Trade Association (CARIFTA). Стартът на тази асоциация обаче е нарочно забавен, за да може да се позволи страните и островите от на останалата част на региона, която е слабо развита, да станат членове на свободната зона за търговия. През 1965 година страните се договарят, че ще включат колкото се може повече страни и че CARIFTA, ще е начало на това, което в няколко етапа, ще се превърне в общ пазар. Споразумението влиза в сила на 1 май 1968 година с участието на Антигуа, Барбадос, Тринидад и Тобаго и Гвиана. Година по-късно влизат и Домика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия и Сейнт Винсент, Ямайка и Монсерат, а през 1971 член става Бели. През 1968 се създават и Регионален Секретарият в Джорджтаун, Гвиана и Карибска банка за развитие през 1969 в Бриджтаун, Барбадос.

CARICOM официално се създава с договора от Чагуарамас, подписан от Барбадос, Ямайка, Гвиана и Тринидад и Тобаго, който влиза в сила на 1 август 1973 година. В последствие другите осем карибски територии се присъединяват. Бахамските острови страват 13-тия член през 1983 година. През 1991 Британските Вирджински острови и Кайкос стават асоциирани членове, а дванайсет други държави от Латинска Америка и Карибите имат статут на наблюдатели в различни институции на CARICOM. Суринам се присъединява през 1995 година.От самото си начало, Общността се е съсредоточила върху насърчаването на интеграцията на икономиките на държавите-членки и координиране на външната политика на независимите държави-членки.

Членки на CARICOM[редактиране | edit source]

В момента в CARICOM влизат: - 15 пълноправни членки- Антигуа и Барбуда, Бахамските острови, Барбадос, Белизе, Доминика, Гренада, Гвиана, Хаити, Ямайка, Монсерат, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лучия, Сейнт Винсент и Гренадини, Суринам и Тринидад и Тобаго. - 5 асоциирани членки- Антигуа, Бермуда, Британските Вирджински острови, Кайманските острови, Търкс и Кайкос. 7 наблюдатели- Аруба, Колумбия, Кюрасао, Доминиканската република, Мексико, Пуерто Рико, Сейнт Мартен и Венецуела.

Членски на Карибската общност
Статут Име Дата на присъединяване Бележки
Пълноправни членки Flag of Antigua and Barbuda.svg Антигуа и Барбуда 4 Юли 1974
Шаблон:Данни страна Бахамските острови 4 Юли 1983 Не е част от митническия съюз
Flag of Barbados.svg Барбадос 1 Август 1973
Шаблон:Данни страна Белизе 1 Май 1974
Flag of Dominica.svg Доминика 1 Mай 1974
Flag of Grenada.svg Гренада 1 Mай 1974
Flag of Guyana.svg Гвиана 1 Август 1973
Flag of Haiti.svg Хаити 2 Юли 2002
Flag of Jamaica.svg Ямайка 1 Aвгуст 1973
Flag of Montserrat.svg Монсерат 1 Mай 1974 Британски задморски територии
Flag of Saint Kitts and Nevis.svg Сейнт Китс и Невис 26 Юли 1974
Шаблон:Данни страна Сейн Лучия 1 Mай 1974
Flag of Saint Vincent and the Grenadines.svg Сейнт Винсент и Гренадини 1 Mай 1974
Flag of Suriname.svg Суринам 4 Юли 1995
Шаблон:Данни страна Тринидат и Тобаго 1 Aвгуст 1973
Асоциирани членки Шаблон:Данни страна Антигуа Юли 1999 Британски задморски територии
Flag of Bermuda.svg Бермуда 2 Юли 2003 Британски задморски територии
Flag of the British Virgin Islands.svg Британски Вирджински острови Юли 1991 Британски задморски територии
Шаблон:Данни страна Кайманските острови 16 Mай 2002 Британски задморски територии
Flag of the Turks and Caicos Islands.svg Търкс и Кайкос Юли 1991 Британски задморски територии
Наблюдатели Шаблон:Данни страна Aруба
Flag of Colombia.svg Колумбия
Flag of Curaçao.svg Кюрасао
Шаблон:Данни страна Домиканската рапублика
Flag of Mexico.svg Мексико
Flag of Puerto Rico.svg Пуерто Рико
Шаблон:Данни страна Сейт Мартен
Flag of Venezuela.svg Венецуела

Площта на всички членки на Карибската общност се равнява на 432, 510 кв.км, населението е 15,961,203, а БВП- 89,797 билиона долара.

Структура[редактиране | edit source]

Председателство[редактиране | edit source]

Постът на председател се заема на ротационен принцип от президента или министър-председателя на някоя от 15-те държави-членки. В момента това е Desi Bouterse от Суринам.

Секретариат[редактиране | edit source]

Това е основния административен орган на Общността и се ръководи от главен секретар, който е и главен изпълнителен директор на CARICOM. Целта му е да бъде динамичен лидер, който подпомага партньорството между институциите и се грижи за конкурентноспособността и устойчивостта на организацията. От август 2011 това е Irwin LaRoqueДоминика.

Конференция на представителите на правителствата[редактиране | edit source]

Конференцията е върховен орган на Общността. Тя се състои от ръководителите на правителствата на държавите-членки и е последна инстанция на Общността.

Основната отговорност на конференцията е да определя посоката на политиката за Общността. Тя е последната инстанция за сключването на договорите от името на Общността и за отношенията между Общността и международни организации и държави. Конференцията е също така отговорна за извършване на финансови споразумения, за разходите на Общността, но е делегирала тази функция и на Съвета на Общността. Решенията на конференцията попринцип се взимат единодушно. Конференцията заседава два пъти годишно.

Бюро на Конференцията[редактиране | edit source]

Решението за създаването на Бюрото на конференцията е взето на специална среща на правителствените ръководители през октомври 1992 г.. Отговорностите на Бюрото са: иницииране на предложения, постигане на консенсус, мобилизация и осигуряване изпълнението на решенията на CARICOM. Бюрото влиза в експлоатация през декември 1992. Състои от председателя на конференцията, като председател, както и входящи и изходящи председатели на Конференцията и Генералния секретар в качеството си на главен изпълнителен директор.

Съвет[редактиране | edit source]

Съветът е вторият по височина орган в йерархията. Той се състои от министрите, отговарящи за въпросите на CARICOM и всеки друг министър посочен от държавите-членки по тяхна преценка. Той е отговорен за развитието на стратегическото планиране и координиране на Общността в областта на икономическата интеграция, функционалното сътрудничество и външни отношения. Съветът е отговорен за формулиране на политики и за изпълнение на функции във връзка със сътрудничеството в сферата на услугите като: образование, здравеопазване, труд и външната политика. Всяка държава-членка е представена на всеки съвет от министъра на съответното правителство. Съветите са:
Съвет за търговско и икономическо развитие (COTED)- насърчава търговията и икономическото развитие на Общността.
Съвет за външните работи на Общността (COFCOR)- определя отношенията с международни организации и трети държави.
Съвет за човешко и социално развитие (COHSOD)- насърчава човешкото и социалното развитие.
Съвет по финанси и планиране (COFAP)- координира икономическата политика и финансова и парична интеграция на държавите-членки.

Институции[редактиране | edit source]

Има няколко институции, които отговарят за формулиране на политиките и надзора в сферата на образованието, здравеопазването, труда и външната и вътрешна политика.

Проекти[редактиране | edit source]

Общ пазар и икономика[редактиране | edit source]

Влиза в сила на 1 януари 2006 за Барбадос, Белизе, Ямайка, Гаяна, Суринам и Тринидад и Тобаго. На 3 юли 2006 се присъединяват и останалите, с изключение на Монсерат, която трябва да има разрешение от Великобритания, за да се включи, Хаити - заради усложнената вътрешнополитическа ситуация и Бахамските острови, където местната опозиция е против разпоредба, която позволява на квалифицирани работници да се движат по-лесно между народите.

Главните елементи, които включва общият пазар и икономика, са:
- Свободно движение на стоки и услуги - чрез мерки като премахването на всички бариери в рамките на регионалното движение и хармонизирането на стандартите, за да се осигури приемливост на търгуваните стоки и услуги;
- Право на установяване - да се позволи създаването на CARICOM фирми във всяка държава-членка, без ограничения;
- Обща външна митническа тарифа - размер на мито, което се прилага от всички членове на пазара за продукт, внесен от държава, която не е член на CARICOM;
- Свободно движение - свободно движение на стоки, внасяни от допълнителните регионални източници, което би изисквало събирането на данъците в първата точка на влизане в региона;
- Свободно движение на капитали - чрез мерки като премахване на чуждестранния валутен контрол, конвертируемост на валутите (или обща валута) и интегриран капиталов пазар, като регионална фондова борса;
- Обща търговска политика - споразумение между членовете по въпроси, свързани с вътрешната и международната търговия, както и координирана външна политика, търговия, договорени на съвместна основа;
- Свободно движение на работна ръка - чрез мерки като премахване на всички пречки в рамките на регионалното движение на уменията, труда и пътуването, хармонизиране на социалните услуги (образование, здравеопазване и т.н.)

Общ паспорт[редактиране | edit source]

През 2009 година 12 от страните започват да имат общ паспорт, без Бахамските острови, Хаити и Монсерат, чиито граждани са граждани на Великобритания. Паспорта показва, че освен граждани на своята страна, хората принадлежат и на друга общност. Още през 2006 година пък се създава “единно вътрешно пространство”, с цел улесняване на туризма, най-вече заради Световната купа по крикет през 2007 година- туристите пътуват само със синя гривна на CARICOM. През 2007 това приключва, но правителствата се споразумяват да създадат работна група, която да създаде нова специална виза. Създава се CARIPASS, която се издава на всеки гражданин на CARICOM. Тя осигурява 6 месеца престой, в която и да е страна от общността и е с характеристики на паспорт- включва всякакви биометрични данни.


Свободна търговия[редактиране | edit source]

Oт 2000 година CARICOM поставя акцент върху установяване на споразумения за обща търговия с местни и международни партньори. Такива съществуват с Куба от 2000 година, с Доминиканската република от 2001 година, с Коста Рика от 2004 и с ЕС от 2008 година. В момента се преговаря и с Канада, MERCOSUR и САЩ.

Бъдещи проекти, които са включени в работатата на Карибската общност са обединение на авиокомпаниите, валутен и политически съюз, регионална фондова борса, програма за развитие на възобновяемата енергия, програма за адаптиране към климатични промени, партньорство за борбата със СПИН/ХИВ и т.н.

Източници[редактиране | edit source]