Карибско море
| Карибско море | |
 Плаж на Карибско море на остров Ларго дел Сур, Куба |
|
| Местоположение | Атлантически океан |
|---|---|
| Вид | Море |
| Притоци | 6 860 хил. км³ |
| Площ | 2 754 000 км² |
| Дълбочина | 2500 м (средна) 7686 м (максимална) |
Карибско море (на испански: Mar Caribe, на английски: Caribbean Sea) е периферно полузатворено море, част от Атлантическия океан. На запад граничи с Централна Америка, на юг - с Южна Америка, на север - с Големите Антили, а на изток - с Малките Антили. На северозапад Юкатанският пролив го свързва с Мексиканския залив, а на югозапад изкуственият Панамски канал го съединява с Тихия океан.
Карибско море се намира между 9° и 22° с. ш. и между 89° и 60° з. д., като площта му е 2 753 000 км². На юг водите му мият бреговете на Венецуела, Колумбия и Панама, на запад - с Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Гватемала, Белиз и мексиканския полуостров Юкатан, на север - с Куба, Хаити и Доминиканската република, а на изток - със страните на Малките Антили (виж Карибски държави).
Съдържание |
[редактиране] Геология
Карибско море е разположено върху Карибската тектонична плоча. Теориите за възрастта му варират от 20 000 до 570 млн. години. Дъното на морето е разделено на четири части, всяка от които отделена от останалите чрез хребети и подводни планински вериги. Най-голямата дълбочина на морето е измерена в Кайманската падина - 7 686 метра. Между Мексико и Куба е разположен Юкатанския провлак, който отделя Карибско море от Мексиканския залив.
Района около Карибско море е силно сеизмичен, с висока концентрация на подводни земетресения, които понякога образуват опустошителни вълни цунами. Научна информация разкрива, че в последните 500 години е имало над 10 земетресения с магнитуд над 7.5 в този район. Най-скорошното катастрофално земетресение в района е земетресението на 12 януари 2010 г., поразило Хаити.
[редактиране] Фауна
Морската фауна на региона е с произход от Индийския и Тихия океан, попаднали в Карибско море в периода преди възникването на Панамския провлак, преди около 4 млн години. В Карибско море се срещат около 450 вида риба[1], в това число акули (Бича акула, Тигрова акула, копринена акула и карибска рифова акула), Летящи риби, Манта, Acanthurus bahianus, Ангелски риби (Pomacanthus), Chaetodon ocellatus, Каменен костур голиат (Epinephelus itajara), Тарпон (Megalops) и мурени (Muraena). В целия карибски регион се извършва промишлен риболов на Лангусти, Сардина, Риба тон. Риби като баракуди, марлин и уаху (Acanthocybium solandri) са обект на спортен риболов.
[редактиране] Екология
9% от кораловите рифове в света се намират в Карибско море, съсредоточени главно по карибските острови и брега на Централна Америка. Общата площ на рифовете е 52 000 км².
В последните десет години, необичайно топли карибски води заплашват рифовете. Рифовете представялват един от най-разнообразните морски хабитати, но също така са неустойчиви екосистеми. Когато тропическите води станат необичайно топли са по-продължителен период от време, загиват микроскопични растения, които са в симбиоза с кораловите тъкани. Тези растения осигуряват храна на коралите и им придават цвят. Резултатът от смъртта и разпиляването на тези растения се нарича коралово обезцветяване и може да доведе до унищожаването на големи площи рифове.
Туристически дейности като подводно гмуркане и риболов носят между 3 и 5 милиарда долара годишно на карибските нации. Туристите са привлечени от уникалните хабитати, оцеляващи благодарение на рифовете. Разрушаването на рифовете би сериозно навредило на икономиката на региона. През 1986 беше приет протокол за защита и развитие на морската природа в карибския регион, който забранява някои човешки дейности, които биха навредили на рифовете. Към настоящия момент, протоколът е ратифициран от 15 държави. Също така няколко благотворителни организации са се появили с цел опазване на морските създания.
[редактиране] История
Първите хора, които пресичат Карибско море и се заселват на Антилските острови са таино, уседнали племена, които се прехранват със земеделие и риболов. Те говорят на езици от аравакското семейство и пристигат на островите от Южна Америка в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. По-късно таино са изтласкани или подчинени от карибите, които идват от областта около река Ориноко. Когато в края на 15 век първите европейци достигат до Карибския регион, островите са заселени главно от кариби, които дават и името на морето.
За първи път европейците достигат до Антилските острови още с първата експедиция на Христофор Колумб през 1492 година. Те са и сред първите части от Новия свят, колонизирани от европейците. Още през 1495 година испанските владетели дават разрешение на всички свои поданици, които имат желание, да заминат за новооткритите земи. През следващите десетилетия Карибско море се превръща в средоточие на испанските завоевателни експедиции към различни части на Америка, както и на транспортните и търговски пътища и на свързаното с тях пиратство. Засилващата се заплаха от пиратството довежда до изграждането на първите укрепления в ключови испански пристанища, като Картахена и Хавана. Нуждата от работна ръка за мините и селското стопанство в новите колонии дава тласък на вноса в Карибския регион на голям брой роби от Африка.
През първите десетилетия след откриването на Америка Карибско море е под пълния контрол на Испания. Не след дълго обаче натам се насочват интересите и на други европейски държави, като Англия и Франция. Французите успяват да завладеят Мартиника и Гваделупа, а англичаните - Антигуа, Монсерат, Барбадос и Ямайка, лишавайки испанците от някои от техните най-ценни владения в региона. През 1625 година английските и френски пирати и буканиери създават своя база на остров Тортуга, откъдето до края на столетието организират нападения срещу испански кораби и дори пристанищни градове по карибското крайбрежие. През втората половина на 17 век друга важна пиратска база е Порт Роял в Ямайка.
От края на 18 век повечето страни в Карибския регион получават независимост от европейските си метрополии, макар че и днес там има няколко френски, британски и нидерландски владения. През 1914 година с решаващото участие на Съединените щати е завършен Панамският канал, който свързва Карибско море с Тихия океан.
[редактиране] Политическа география
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) Southern Caribbean Basin of Venezuela. // The Nature Conservacy. Архив на оригинала от 2011-08-18. Посетен на 2009-04-24.
|
||||||||||||||||||||
