Карайотица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кариотица)
Карайотица
Καρυώτισσα
— село —
Гърция
40.7692° с. ш. 22.3133° и. д.
Карайотица
Централна Македония
40.7692° с. ш. 22.3133° и. д.
Карайотица
Воденско
40.7692° с. ш. 22.3133° и. д.
Карайотица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина10 m
Население1999 души (2001 г.)
Пощенски код580 01
Телефонен код2382

Кара̀йотица[1] или Карь̀отица или Кариотица (на гръцки: Καρυώτισσα, Кариотиса) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на надморска височина от 10 m в Солунското поле на 5 km североизточно от Кадиново (Галатадес) и на 12 km западно от демовия център град Енидже Вардар (Яница).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Старото село е било разположено на брега на Ениджевардарското езеро, на пет километра южно от сегашното.[2]

Към 1527-1532 година Карайотиса е вакъф на потомци на Евренос бей в казата Йенидже и Вардар и наброява 111 ханета и 13 неженени мъже.[3]

На километър южно от Карайотица до 1888 година е бил разположен чифликът Врастия с 4 къщи, които в тази година се изселват в Карайотица. В 1924 година землището на чифлика е експоприирано и разпределено между бежанците.[4]

В началото на XX век Карайотица е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Карайотица (Врастия) брои 120 жители българи и 30 цигани.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карайотица (Karayotitza) има 176 българи патриаршисти гъркомани.[6] В селото има църква „Св. Лука“ или „Св. Богородица“, която днес се намира извън самото село.[7]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

„ На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи... На 18 януари 1907 задържах ятак на българите в гората на Кариотица, като знаех отпреди, че щеше да мине оттам.[8] “

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Кариотица (Карич), 2/III, 3 1/2 ч. от Аларя. Всичко 43 къщи: 14 български екзархийски, 8 български патриаршистки, 12 турски и 9 цигански – всички чифлик. Поминъкът е земеделие и малко пчеларство и рогозинарство. Черквата и вакъфското училище – в ръцете на гъркоманите. За първа година се отваря българско училище. За училищно помещение служи една стаица земница без таван, с огнище, големина 3Х3Х2 m, с две малки прозорчета без стъкла. В него живее и учителят.[9] “

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Карайотица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1920 година Кариотица има 293 жители.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карайотица (Карајотица) има 25 къщи славяни християни и 15 къщи цигани мохамедани.[11]

В 1924 година мюсюлмнското му население се изселва в Турция. От българското население 71 души принудително са изселени в България.[2] На тяхно са настанени тракийски гърци бежанци от село Неохори, околия Деркос,[12] заселени на 5 km северно от старото село. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 244 бежански семейства с 823 души.[13] Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в Стара Карайотица има 50 местни жители и 120 бежанци.[2] Всички жители на новото село са бежанци от Източна Тракия.[14]

Землището на селото е богато, защото се напоява добре. Произвеждат се предимно жито, памук, овошки. Развито е и отглеждането на млекодайни крави.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Карайотица на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Докакия[15] Ντοκάκια Докари Δοκάρι[16] местност на Ю от Карайотица и на СИ от Врежот[15]
Чаир[15] Τσαΐρι Ливади Λειβάδι[16] местност на С от Карайотица[15]
Чифлик[15] Τσιφλίκι Мегало Ктима Μεγάλο Κτήμα[16] местност на И от Карайотица и на З от Балъджа[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 297[2] 293[2] 1009[17] 1531[17] 1658[17] 1796[17] 2002[17] 2122[17] 2087[17] 1999 1779

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карайотица
  • Димитър Георгев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[18]
  • Иван Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[19]
  • Мицо Свирков – Глувиот (1877 – 1973), селски куриер на ВМОРО
  • Теодорос Милидис (р.1951), гръцки политик от Нова демокрация[20]
  • Христо Георгиев Бинчаров (1866 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Апостол войвода в 1910 - 1911 година, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[21][22]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 130-131.
  4. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 65. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  7. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.493.
  8. ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
  9. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  12. ↑ Кариотица на сайта на Дем Александър Велики[неработеща препратка]
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 76. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  17. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 75. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 143.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  20. ↑ Νέα Δημοκρατία
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
  22. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 328.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карайотица&oldid=11797529“.