Карлово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За селото в Сърбия вижте Карлово (Община Нови Бечей).

Герб на Карлово
Карлово
Karlovo-imagesfrombulgaria.JPG
България
Red pog.png
Карлово
Област Пловдив
Red pog.png
Карлово
Общи данни
Население 24 214 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 102,173 km²
Надм. височина 452 m
Пощ. код 4300
Тел. код 0335
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 36498
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(СДС, ДСБ, ОЗ, …)
Адрес община
ул. "П. Събев" 1

Карлово е град в Централна България, който се намира в южното подножие на Стара планина. Той принадлежи към Област Пловдив и е в съседство с град Сопот. Градът е трети по големина в областта след Пловдив и Асеновград и е административен център на Община Карлово.

География[редактиране | edit source]

Карлово е разположено на 386 м надморска височина в северната част на Карловското поле, което се образува на югозапад от Стара планина, на север от Същинска Средна гора и на североизток от Сърнена гора. Планинската местност Козница (до град Клисура) отделя на запад Стремската долина от съседните задбалкански котловини, а на изток тя е отделена от Кръстец (Стражата). Това географско разположение има важна роля за климата на града и разпростряната около него Розова долина. Карлово се намира на 145 км източно от столицата София и на 56 км северно от областния и втори по големина град в страната - Пловдив.

Град Карлово, гледка от Стара Планина
Културният дом в центъра на Карлово
Водопад Сучурум, гр. Карлово
Храм "Всички български светии" в къщата-музей на Васил Левски

История[редактиране | edit source]

Куршум Джамия, строена началото на 15 век, паметник на културата

Около 1482-1485 г. подбалканското село Сушица е дадено от султан Баязид II във владение (мюлк) на Карлъ Заде Лала Али бей. През 1496 г. Али бей превръща това владение във вакъф. Съгласно учредителния документ на вакъфа, землището на Сушица граничи на север със Стара планина, на изток – с това на село Араблъ, на юг – с река Гьопсу (Стряма) и на запад – с това на село Акча Килисе (Сопот). През следващия век Сушица бързо се разраства: съгласно османски документи в 1516 г. там има седем мюсюлмански и 42 християнски домакинства, а през 1596 г. – 117 мюсюлмански и 162 християнски домакинства. Доходът от вакъфа възлиза съответно на 5997 акчета през 1516 г. и 23596 акчета през 1596 г. Така селото прераства в град, който по името на Карлъзаде Али бей започва да се нарича Карлова (Карлово).[1]

Карлъзаде Али бей издига най-старата запазена сега постройка в Карлово — Куршум Джамия (1485), наречена така („Оловна джамия“) заради оловния ѝ покрив. Джамията се издържа със средства от основания от Али бей вакъф. Нейната сграда е обявена за паметник на културата.

През 17 век, в Карлово работи известният книжовник Аврам ерей. Той завършва през месец юли 1660 г. Миней и преписва през 1669 г. Евангелие, което се пази в Зографския манастир. През месец май 1674 г., той завършва Сборник (псалтир, месецослов, октоих, календар и прочие).

Около 1807 г. учител в града е бил Атанас Владос, цинцарин от Велес. След него са учителствали Никола Битолецът и Нено Келешът. Образователното дело в Карлово достига своя разцвет, когато през 1828 г. за учител в града се установява Райно Попович. В града Попович учителства непрекъснато около 25 години.

През 1859 г. пловдивският митрополит Паисий ръкополага Васил Левски за йеродякон в църквата "Света Богородица"[2].

През 1869 г. Анастасия Райнова и Аница Пулева основават второто женско дружество в България. От 1953 до 1962 г. градът носи името Левскиград.

Икономика[редактиране | edit source]

В близост до града (село Ведраре) има комбинат за трактори "Карловски тракторен завод" АД, който произвежда зеления малогабаритен трактор марка "Болгар", с модификации ТК 80 и ТК 82. Тракторите "Болгар" са гордостта на българското социалистическо селскостопанско машиностроене. В града има фирми за козметика и месопроизводство. Ситуираната в града търговска компания "Българска роза" АД произвежда разнообразен асортимент от козметични продукти.

В района на Карлово се отглеждат етерично-маслени култури (лавандула, маслодайна роза).

В Калофер и Кърнаре се намират две от фабриките на световноизвестната шведска фирма за лагери СКФ.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Училища:

Забележителности[редактиране | edit source]

Природа
  • Водопад Сучурум — част от резервата, който се намира над Карлово. Също така там се намира и Домът на културата в Карлово, Кръстът и Ловният парк.
  • Национален парк "Централен Балкан"
Театър
  • В Карлово се намира самодеен театър "Елена Снежина". Режисьор на театъра е Иван Стефанов.
Медии

Всички радиостанции с покритие в гр. Пловдив.

Музеи
  • Национален музей "Васил Левски" - родната къща на Апостола. Работи целогодишно. Това е 44-ят от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Лятно работно време: 08:30-13:00 и 14:00-17:30 ч.; зимно работно време: 08:00-13:00 и 14:00-17:00, има печат за книжката на Българския туристически съюз.
  • Общински исторически музей — Карлово. Музеят е отворен целогодишно с работно време: 08:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. Има печат за книжката на Българския туристически съюз за 100-те национални туристически обекта.
  • Към музея са и Етнографска експозиция в Мазаковата къща и Даскал Ботевата къщаул. Мазаковата къща се намира в Стария град на адрес "Евстати Гешев" № 3, с работно време 08:00-12:00 и 13:00-17:00 ч., е архитектурен и исторически паметник на културата, построен около 1848 г. В нея е разположена постоянна етнографска експозиция, представяща оригинални тъкани, народни носии от карловско, домашни занаяти и др. Пресъздаден е типичен градски бит, характерен за богатите карловски фамилиии. Даскал Ботевата къща на ул. "Даскал Ботьо Петков" № 11, може да се посети при заявка в Историческия музей.
  • Център за занаяти и културни традиции – Бухаловият хан. Сградата на Бухаловия хан е построена в средата на ХІХ век и е едно от най-интересните и красиви здания в града. В хана някога се е събирал революционният комитет, основан от Васил Левски. Днес тук посетителите могат да се докоснат до творчеството и майсторството на местните дърворезбари, ножари, гравьори, медникари, бъчвари, иконописци, да опознаят великолепието на калоферската дантела, на тъкачеството, изкусното плетиво, както и изработката на кукерски маски.
  • Архитектурно–исторически резерват „Старият град”. Въпреки навлизането на съвременното строителство, в старата част на града са запазени около 115 къщи, обявени за паметници на културата. Малка част от тях са отворени за посещение и разхождайки се из тихите калдаръмени улички, посетителите могат да се насладят на красивите фасади на къщите, дървените порти и кепенци, стенописите по зидовете, китните дворове с асмите и чемширите.
други
  • Паметник на Васил Левски - Паметникът на Васил Левски, издигнат в Карлово, на площада между двете църкви, е израз на дълбока почит и признателност към великия Апостол на свободата от страна на неговите съграждани. Полагането на основния камък на паметника става на 15 май 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд I. Построен е по проект на Марин Василев. Скулпторът е изобразил Апостола на свободата в цял ръст с револвер в ръка, а до него ревящ лъв (народа). На пиедестала на паметника са изписани имената на загиналите през страшните юлски и августовски дни на 1877 г. карловци, възприели веруюто на Левски : „Нам свобода и човешки правдини трябват!”
  • Карловското кале – Крепостта е малка по размери и се причислява към т. нар. кастели. Заема площ около 500 кв. м. Планировката на крепостта, разположението, техниката на градеж и откритите находки, датират крепостното съоръжение от периода на късната античност ІV-VІ в. То е служило за охрана и наблюдение на пътищата пресичащи планината и на подбалканския римски път в полите й.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година през първата събота на месец юни (или последната на месец май) се провежда "Празникът на розата".

Национални мероприятия също са годишнините от рождението и обесването на Васил Левски.

Всяка година в първата неделя около Сирни заговезни се провеждат кукерски игри на много различни състави от страната и на местния кукерски състав от кв. Сушица.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Карлово
Свързани с Карлово
  • Богдан Филов (1883 - 1945), археолог и министър, отраснал и учил в Карлово, ~1887-1895 г.
  • Дража Вълчева Работила в Карлово в началото на своята кариера
  • Иван Пръмов Работил в Карлово в началото на своята кариера
  • Божана Димитрова Дългогодишна радио журналистка и водеща предаване по програма Хоризонт на БНР, бивша учителка по български език в СОУ "Васил Левски" Карлово
  • Генерал Стоян Стоянов Летец един от защитниците на София от бомбардировките през Втората световна война, живял в Карлово преди Втората световна война и в последните години от живота си, женен за карловка
  • Никола Танев(1890-1962), Художник - рисувал много пейзажи от старо Карлово
  • Петър Димков( 1884-1987) народен лечител, военен деец служил в Карловското поделение преди Втората световна война, общественик, станал причина за запазване родната къщата на Васил Левски
  • Филип Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27 (29)-годишен, миньор (рудничар), ІІ клас, четата на Никола Андреев, 2 рота на 14 воденска дружина[3]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

В Карлово се намира 61-ва Стрямска механизирана бригада на Българската армия.

На 10 километра южно са Карловските минерални бани, сега град Баня, където целогодишно работят топли басейни и спа-хотели.

Кухня
  • Карловска гроздова ракия
  • Карловски мискет
  • Карловска анасонлийка - ракия с анасон се пие най-вече в Карлово и Асеновград
  • Карловска луканка

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Boykov, G. Karlızâde 'Ali Bey: An Ottoman Dignitary's Pious Endowment and the Emergence of the Town of Karlova in Central Bulgaria. – Journal of Turkish Studies, 39, 2013, 247-267.
  2. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947). с. 86.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Пловдив
АсеновградБаняБрезовоКалоферКарловоКлисураКукленКричимЛъкиПерущицаПловдивПървомайРаковскиСадовоСтамболийскиСопотСъединениеХисаря