Карлос Билардо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карлос Билардо
Карлос Билардо през 1968 г.
Лична информация
ПрякорДоктора
Носа
Роден
Carlos Salvador Bilardo
16 март 1939 г. (85 г.)
Постполузащитник
Юношески отбори
Сан Лоренцо
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1958 – 1960
1961 – 1965
1965 – 1970
Сан Лоренцо
Депортиво Еспаньол
Естудиантес
174
111
175
(12)
(39)
(11)
Национален отбор
1959 Аржентина?(?)
Треньор
1971
1973 – 1976
1976 – 1978
1979
1979 – 1981
1982 – 1983
1983 – 1990
1992 – 1993
1996
1998
1999 – 2000
2003 – 2004
Естудиантес
Естудиантес
Депортиво Кали
Сан Лоренцо
Колумбия
Естудиантес
Аржентина
Севиля
Бока Хуниорс
Гватемала
Либия Либия
Естудиантес
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Карлос Билардо в Общомедия

Д-р Карлос Салвадор Билардо (на испански: Carlos Salvador Bilardo) е аржентински футболист и треньор. Един от най-успешните аржентински треньори за всички времена. Под негово ръководство Аржентина печели втората си титла от Световното първенство по футбол в Мексико 1986.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Билардо с екипа на Аржентина, 1959 г.
Билардо с екипа на Естудиантес

Карлос Билардо е роден в едно от предградията на Буенос Айрес в семейството на сицилиански имигранти. Започва кариерата си в отбора на Сан Лоренцо де Алмагро с който става шампион на Аржентина през 1959 г. От тази година играе в националния отбор. През 1961 г. носи екипа на втородивизионния Депортиво Еспаньол, където става голмайстор на отбора. Истинските си успехи постига с екипа на Естудиантес с който печели всички трофеи в Латинска Америка, сред които три последователни Копа Либертадорес. През 1969 г. печели също Копа Интерамерикана. Превръща се в една от легендите на клуба и заедно със съотборника си Раул Мадеро едновременно с футбола завършват и Факултета по медицина на Университета в Буенос Айрес и се дипломират като лекари. През 1970 г. след края на своята състезателна кариера Билардо става треньор в клуба, като взима със себе си за лекар на отбора бившия си съотборник Мадеро. Двамата работят в екип и когато с Нац. отбор на Аржентина печелят Световно първенство през 1986 г.. До 1976 г. паралелно с футбола проктикува и като гинеколог.

С националния отбор на Аржентина печели титлата на Панамерикански игри през 1959 г. Участва и на летните олимпийски игри в Рим 1960 [1]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. още в първия си сезон начело на Естудиантес извежда клуба до финала на Копа Либертадорес, загубен от Насионал Монтевидео.

През 1976 г. става треньор на Депортиво Кали и след двегодишен престой успява да класира отбора за турнира Копа Либертадорес, като го извежда до финала, загубен от Бока Хуниорс.

През 1979 г. има кратък престой в Сан Лоренцо, а след това става треньор на Колумбийския националния отбор. Не успява да класира отбора за Мондиал 82 и е уволнен след което се завръща отново в Естудиантес. През 1982 г. печели шампионат Метрополитано.

През 1983 г. поема аржентинския национален отбор като го вади в продължение на цели 7 години. С него участва на две световни първенства, като печели световната титла от Мондиал 86 и губи финала на Мондиал 90. По това време екипа на отбора защитават звезди като Диего Марадона, Серхио Батиста, Хорхе Буручага, Хорхе Валдано, Оскар Руджери.

Води „гаучосите“ и на три първенства от турнира Копа Америка, на които блесва звездата на Клаудио Каниджа.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като състезател[редактиране | редактиране на кода]

Сан Лоренцо
Естудиантес
Аржентина

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Карлос Билардо като треньор на световния шампион Аржентина от 1986 г.
Естудиантес
Депортиво Кали
Аржентина

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]