Карлос Фуентес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карлос Фуентес Масиас
Carlos Fuentes.jpg
Роден 11 ноември 1928 г.(1928-11-11)
Панама, Панама
Починал 15 май 2012 г. (на 83 г.)
Мексико, Мексико
Професия като дипломат и лектор в Европа, Мексико и САЩ
Активен период 1951-2012
Жанр романист, белетрист, драматург
Направление реализъм, сюрреализъм, магически реализъм
Дебютни работи 1951, списание "Днес", Мексико сити
Повлиян Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса (Mario Vargas Llosa), Хорхе Луис Борхес и др.
Повлиял литературен "бум на 60те-70те", магически реализъм, "готически роман"
Съпруга Силвия Лемус, втори брак (1973-),
Рита Маседо, първи брак(1959-73)
Деца Сесилия Фуентес Маседо(1962),
Наташа Фуентес Лемус(1974-2005) и
Карлос Фуентес Лемус (1976-97)
Сайт Официален сайт
Карлос Фуентес Масиас в Общомедия

Карлос Фуентес Масиас (на испански: Carlos Fuentes Macías) е мексикански писател, редактор, литературен критик, драматург, журналист и дипломат.

Той е най-публикуваният[1] писател и романист в Мексико с литературно влияние, простиращо се върху целия испанскоговорещ свят, особено[2] в страните на Северна и Южна Америка.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 11 ноември 1928 г. в панамската столица град Панама. Баща му е дипломат и това предопределя съдбата на Фуентес като личност с богато впечатление от много култури и страни. Семейството се премества скоро след раждането на Карлос в Съединените американски щати. Там той живее до 12-годишна възраст. Особено място заема в това 12-годишно пребиваване 1938 година - тогава баща му е въвлечен като дипломатически съветник, консул в посолството на Мексико във Вашингтон в преговорите с президента Рузвелт по повод национализацията на чуждестранните петролни компании в Мексико по времето на мексиканския президент Ласаро Карденас[3]. На 16-годишна възраст Фуентес пристига с родителите си в Чили и остава там 4 години, като посещава Британския колеж.

Като син на дипломат постоянно си принуден като дете да сменяш училища, език, приятели, обстановка. Така трябваше да прехвърлям от испански на английски, после на португалски, обратно на испански, пак на английски, да създаваш нови приятелства - беше предизвикателство. Но те изгражда като личност. Не съм недоволен от детството си. Напротив, благодарен съм...

—интервю на Фуентес, взето на 2 юни 2006 г. в Лос Анджелес (Academy of Achievement)[4]

През 1944 г. отива да живее в Мексико. Завършва „Право“ в университета УНАМ и специализира „Международно право“ в Университета в Женева през 1950-1952 г.

Кариера[редактиране | edit source]

Между 1956 и 1959 ръководи отдела за културни връзки в мексиканското Министерство на външните работи. Следвайки стъпките на родителите си, става дипломат през 1965 година; работи в Париж, Лондон и други столици, посланик е на Мексико във Франция от 1975 до 1977 г. През 1978 г. подава оставка като посланик във Франция в знак на протест срещу акта на правителството да назначи бившия президент Густаво Диас Ордас за посланик в Испания.

Освен дипломатическата кариера преподава в университетите „Браун“, Принстънския, Харвардския, „Пенн“, „Джордж Мейсън“, Колумбийския и Кеймбриджския университети. Последната му преподавателска позиция е в Университета Браун. Приживе е близък приятел на американския антрополог и хуманист Чарлз Райт Милс, комуто посвещава книгата си „Смъртта на Артемио Круз“.

Семейство[редактиране | edit source]

Женен е и е баща на 3 деца, от които оцелява само дъщеря му Сесилия Фуентес Маседо (1962), телевизионна продуцентка (гей). Синът му Карлос Фуентес Лемус, макар и доста млад, си изгражда репутацията на талантлив художник. За жалост умира от усложнения на хемофилия едва на 25-годишна възраст през 1999 г. Дъщеря му Наташа Фуентес Лемус (31 август 1974 - 22 август 2005) умира на 30-годишна възраст (причините за смъртта не са публикувани, но се предполага, че е също от усложнения на хемофилия).

Теми[редактиране | edit source]

Магически реализъм[редактиране | edit source]

Фуентес е сред творците, които допринасят за оформянето на стила магически реализъм. Голяма част от творбите му, които се занимават с проблемите на мексиканската идентичност и история, са синтез от действителността и въображението, излизащи извън границите на времето и пространството. Пример за това е станалият световноизвестен разказ "Чаак-Моол" (1959) един от 6 разказа от сбирката "Маскираните дни" (Los días enmascarados).

... Човешкото жертвоприношение е било силно разпространено сред ацтеките; специални експедиции са издирвали врагове, особено през "Цветната война" (La Guerra Florída)

Този уникален и доста странен за времето си разказ е написан в стила магически реализъм. Чаак[5] е в действителност име от пантеона на маите. То е "прикачено" на полегналата статуя (и спорно в археологическите среди по отношение на неговата точност), открита през 1875 година от Огюст Льо Планжон (Augustus Le Plongeon) в Чичен Ица.

Бум на 1960-те[редактиране | edit source]

Публикува първата творба с тематика, разглеждана като част от т.нар. "бум на шейсетте"; активно въвлечен е в това латиноамериканско литературно течение.

Космополит[редактиране | edit source]

Той е писател космополит не толкова поради темите си, но поради своеобразната перспектива на човек, познаващ добре странството, можещ да погледне себе си (страната си) с очите на чужденец.

В търсене на Мексико[редактиране | edit source]

Неговото творчество гравитира около историята и проблемите на Мексико, но познанията му за света многократно му дават импулс да коментира местната действителност от позициите на външна перспектива. Работи над романите си или в дома си в Мексико Сити или в апартамента си в Лондон. 21-годишният Фуентес съумява да събере в амалгама предколумбовата история на Мексико, християнството (и възможните причини за лесното му възприемане от ацтеките) и накрая неграмотната и груба съвременност, забравила богатото си минало. Фуентес акцентира върху смесения характер на вярванията в тази част на света.

В религията на ацтеките статуите на Чаак-моол са тясно свързани с култа към бога на дъжда Тлалок и с човешкото жертвоприношение. Статуите на Чаак-моол са полегнали фигури с лице, обърнато към зрителя; върху корема е поставено блюдо или хаван за приемане на жертвоприношението - все още туптящо сърце. Фуентес свързва с този разказ печалното състояние на страната си, която все още живее в своеобразно езичество, оцветено от християнска мистика, "... където, за да започнат да вярват на някого, първо трябва да го убият..." (Христос) и иконографията на христовото сърце пасват на ацтекското жертвоприношение на "живи" сърца.

1968 година/Тлателолко[редактиране | edit source]

Това е сред най-бурните политически години на миналия век. Фуентес не остава безразличен към съдбата на стотиците студенти, протестирали и ранени или убити на "Площада на Трите култури" в Мексико сити. Потушаването на студентските вълнения в Тлателолко на 2 октомври 1968 г., малко преди откриването на летните олимпийски игри в Мексико сити на 12 октомври, е поредното явление на 1968 година, изразяващо трескавото търсене на свобода и справедливост. Предчувствайки развитието на събитията, Фуентес написва романа си много преди тези именно кървави събития.

"Свещена зона" е последван от романа "Смяна на кожата", като в последния авторът рисува страната си и хората ѝ като тигър, задръстен в собствената си отесняваща кожа[6].

... Фуентес ни предлага куп от съмнителна, хипарско-екистенциалистка, субмейлърова философия в "Смяна на кожата" - достатъчно безобидна в похвалата си към "хипаря, син на човека, който живее за корема си и трябва да проиграе всичко, защото само така може да слее противоположностите", но потенциално противна, ако е приложена към "Нацисткия експеримент"...

Дейвид Галагър, "Замръзналият тигър", Ню Йорк Таймс, февруари 1968[7]

Този роман е забранен в Испания поради "комунистическите, проеврейските и антинацистките изявления на автора"[8]. На фона на Битълс, хипитата и събитията в Чехия (Пражката пролет), тази книга на Фуентес приема световно звучение: цялото човечество се нуждае от смяна на кожата. Последва период от 5-6 години без значителна нова книга и предимно прекарани извън Мексико като дипломатическо лице.

Америка и Фуентес[редактиране | edit source]

Макар да проповядва патриотизъм и да е дълбоко свързан с историческите корени на Мексико, Фуентес се гордее и с американското си минало и многократно декларира предпочитанията си към определени аспекти на американския стил и начин на живот.[9] В автобиографичната си книга "Аз със други" ("Myself with others" (New York: 1988)) той многократно казва колко трудно му е да се примири с контрастите между назадничавостта и мръсотията на собствената си страна и модерната индустрия, чистота и новите сгради на Америка. Тази му автобиографична творба не е преведена на испански!

Събитията през 1938 година се отразяват зле на Карлос Фуентес. Съучениците му го отбягват и го третират като "напаст"[10]. Многократно Фуентес ще се връща към темата за Америка и Мексико в творчеството си. Извор на вдъхновение, САЩ са и постоянен поляризатор на страстите в Мексико. В днешно време емиграционният поток към "страната на север" е друга причина за Фуентес да отваря все по-често темата за Америка ("Контра Буш", 2004).

Популяризатор на етнокултурата[редактиране | edit source]

Благодарение на Америка, Фуентес става популяризатор и вдъхновител на много други латиноамерикански писатели да се обърнат към корените на своите местни култури. Може да се дискутира дали Габриел Гарсия Маркес, например, е повлиян от тези търсения на Фуентес или това е бил "вятърът на годините". Престоят на Фуентес в Америка определено повлиява на писателското му съзряване поради нуждата да намери силно патриотични елементи, за да преодолее понякога обидното отношение на съучениците си. Така, благодарение на Америка, той започва дълго пътуване из праисторията на Мексико - "гордата страна на пирамиди[11] [12]и богове".

Творби[редактиране | edit source]

Пише активно като журналист и сътрудник на списание "Днес" от 21-годишна възраст като студент в Мексико сити. Публикува първия си роман "Най-прозрачната област" на 28-годишна възраст. Този роман става модерна класика - иновационен е не само с прозата си, но и с това, че в него метрополис, като Мексико сити, е главният герой. Романът хвърля светлина върху мексиканската култура като смесица от испанската, местната и местисо, съжителствуваши в един географски ареал, но самобитни.

Фуентес пише в почти всички литературни жанрове. Използва силно сравнението и метафората, парадокса, антитезата, метонимията, антропоморфизма. Сюрреалистичните си картини изгражда на основата на алюзията с местната история на Мексико, в някои от творбите си е епистоларен, в други - всезнаещ разказвач.

Романи[редактиране | edit source]

На български не е превеждан много и творчеството му все още не е познато; заглавията са преведени почти буквално поради точно тази причина - липса на преводно заглавие.

  • "Най-прозрачната област": La región más transparente (1958), издадена на български от "Народна култура" (1979)
  • "Добрата съвест": Las buenas conciencias (1959)
  • "Смъртта на Артемио Крус": La muerte de Artemio Cruz (1962)
  • "Аура": Aura (1962)
  • "Свещена зона": Zona Sagrada (1967)
  • "Смяна на Кожата": Cambio de piel (1967)
  • "Рожден ден": Cumpleaños (1969)
  • "Терра ностра"(наша земя): Terra Nostra (1975)
  • "Главата на хидрата": La cabeza de la hidra (1978)
  • "Стария гринго": Gringo Viejo (1985), издадена на български от "Народна култура" (1989)
  • "Нероденият Христофор": Cristóbal Nonato. México: Fondo de Cultura económica, 1987
  • "Кампанията": La Campaña(1990)
  • "Кристалната граница": La Frontera de Cristal. Una novela en nueve cuentos (1995) ISBN 968-19-0268-8
  • "Годините с Лаура Диас": Los años con Laura Díaz (1999) ISBN 84-204-3087-0
  • "Инстинкт за Инес": Instinto de Inez (2001)
  • "Седалището на орела": La Silla del Águila (2003)
  • "Всички щастливи семейства": Todas las familias felices (2006)
  • На български е преведен романът "Инстинкт за Инес" (2001)

Повести и разкази[редактиране | edit source]

  • "Маскираните дни: "Los días enmascarados (1954)щест разкази, измежду тях най-известният е Чак-Моол
  • "Песен на слепци": Cantar de ciegos (1964)
  • "Чак Моол и други разкази": Chac Mool y otros cuentos (1973)
  • "Обгорена вода": Agua quemada. 1. ed. México: CREA(1983)ISBN 968-16-1577-8
  • "Две възпитания": Dos educaciones. (1991)ISBN 84-397-1728-8
  • "Синовете на завоевателя": Los hijos del conquistador (1994)
  • "Неспокойна компания": Inquieta compañía (2004)
  • "Двете Елени": Las Dos Elenas

Есета[редактиране | edit source]

  • "Новият хиспаноамерикански роман": La nueva novela hispanoamericana (1969)
  • "Светът на Хосе Луис Куевас": El mundo de José Luis Cuevas (1969)
  • "Къща с две порти": Casa con dos puertas (1970)
  • "Мексиканско време": Tiempo mexicano (1971)
  • "Сервантес или критиката в четивото": Cervantes o la crítica de la lectura (1976)
  • "Погребаното огледало": El espejo enterrado (1992)
  • "География на романа": Geografía de la novela (1993)
  • "Три дискусии за две села": Tres discursos para dos aldeas(1993)ISBN 950-557-195-X
  • "Ново мексиканско време": Nuevo tiempo mexicano (1995)
  • "Петте слънца на Мексико: спомен на едно хилядолетие": Los cinco soles de México: memoria de un milenio 1. ed. Barcelona (2000) ISBN 84-322-1063-3
  • "В това вярвам": En esto creo (2002)
  • "Контра Буш": Contra Bush (2004)
  • "68-те": Los 68 (2005)

Пиеси[редактиране | edit source]

  • "Всички котки са пантери": Todos los gatos son pardos (1970)
  • "Едноокият е цар": El tuerto es rey (1970)
  • "Царствата създатели": Los reinos originarios (1971)
  • "Орхидеи на лунна светлина": Orquídeas a la luz de la luna (1982)
  • "Бели Церемонии": Ceremonias del alba (1990)

Награди[редактиране | edit source]

Носител е на следните награди и отличия:

  • 1966 - доктор хонорис кауза, Национален автономен университет на Мексико (Doctor Honoris Causa; UNAM)
  • 1967 - премия на Biblioteca Breve, за "Смяна на кожата"
  • 1976 - премия Хавиер Вилярутия, за романа „Terra nostra“
  • 1977 - венецуелска литературна награда „Ромуло Галегос“, за романа „Terra nostra“
  • 1979 - международна награда за литература „Алфонсо Рейес
  • 1984 - мексиканска национална награда за наука и изкуство, за лингвистика и литература
  • 1987 - награда „Сервантес[13], [14]
  • 1988 - доктор хонорис Кауза, Кеймбриджки университет (Doctor Honoris Causa, Cambridge University)
  • 1987 - Почетен медал за литература на Американския клуб за изкуство
  • 1988 - Орден на културната независимост "Рубѐн Дарѝо"
  • 1989 - лауреат на Никарагуанската награда за литература "Рубѐн Дарѝо"[15]
  • 1989 - премия на Италиано-латиноамериканския институт, за "Стария гринго"
  • 1991 - златен медал на организацията „Касита Мария“ от испанско-говорещата общност на Ню Йорк
  • 1991 - медал на Ректората на Чилийския университет, като творец и критик, за приноса му в развитието на латиноамериканската и карибската литература
  • 1992 - 6-та Награда за ибероамериканска литература (el VI Premio de Literatura Iberoamericana)
  • 1994 - премията Гризан Кавур „Гризан Кавур
  • 1994 - премията на Принца на Астурия
  • 1994 - премията „Пикасо“ от ЮНЕСКО

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. Royce Carlton (2008)
  2. разпространение на испанскоговорещи народи (исп.)
  3. (исп.)Уикипедия)
  4. (англ.) интервю (2 юни 2006)
  5. на английски: статия за дъждовното божество на маите от п-в Юкатан|http://en.wikipedia.org/wiki/Chaac
  6. Галагър, Ню Йорк Таймс (1968); параграф 3
  7. Галагър, Ню Йорк Таймс (1968); параграф 12
  8. Галагър, Ню Йорк Таймс (1968); параграф 12(пак там)
  9. (англ.) Stefani, Jacobo: UCI, (1996)p.7
  10. Stefani(1996)пак там
  11. Теотихуакан, видео клип: 7 минути
  12. видео клип: Чичѐн-итца, полуостров Юкатан
  13. El Premio Miguel de Cervantes(исп.)
  14. Литературна награда „Мигел де Сервантес“ (бълг.)
  15. Международна награда за поезия „Рубѐн Дарѝо“, Манагуа