Карлос II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карлос II
Крал на Испания
King Charles II of Spain.jpg
Лични данни
Управление 17 септември 1665 - 1 ноември 1700
Други титли крал на Неапол и Сицилия и др.
Роден 6 ноември 1661
Мадрид, Испания
Починал 1 ноември 1700
Мадрид Испания
Предшественик Филип IV
Наследник Филип V Орлеански
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Филип IV
Майка Мариана Австрийска
Бракове Мария-Луиза Орлеанска
Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург

Карлос II (6 ноември 1661 - 1 ноември 1700) е крал на Испания, последен представител на династията на испанските Хабсбурги. Остава известен в историята с некадърното си и безрезултатно управление, както и с последвалата края му война за испанското наследство.

Карлос II е роден в Мадрид, Испания. Той е единственият оцелял син на крал Филип IV и Мариана Австрийска. Раждането на Карлос е посрещнато с облекчение в Испания, тъй като отмива за кратко страховете от бъдеща война за испанския престол, която би последвала ако крал Филип IV не остави мъжки наследник на испанската корона. Карлос II обаче е плод на характерните за Хабсбургите кръвосмесителни бракове (неговият баща е вуйчо на майка му), които са причина в семейството му от поколения да се предават редица генетични болести, предимно психични отклонения и хемофилия, и типичната за Хабсбургите форма на челото и устните. При Карлос II това се изразява в нещо повече от физически недъзи — забавено интелектуално развитие и някои малформации, които го правят неспособен да управлява огромната испанска империя.

В испанската история Карлос II остава с прозвището El Hechizado (Омагьосаният), тъй като Карлос II е обяснявал своята физическа и ментална недъгавост с това, че е бил омагьосан, а не на по-достоверната версия за кръвосмешението. Тази вяра в свръхестественото въздействие над Карлос е поддържана и от майка му и е причина на няколко пъти той да бъде подлаган на екзорсизъм, при което кралските екзорсисти са принуждавани да задават въпроси на демоните, които "били обладали Карлос".

Карлос II е последният случай в историята на Хабсбургите, при който като следствие от кръвосмесителните връзки се проявяват толкова много и толкова тежки физически и психически отклонения и малформации. Карлос е страдал от мандубуларен прогнатизъм (издадена навън долна челюст), което не му е позволявало да дъвче храната си. Прекалено големият му език е правел речта му напълно неразбираема и е бил причина за обилното му лигавене. Освен това Карлос е страдал и от акромегалия и до десетата си година е носен на ръце. Страхът, че болнавият Карлос може да бъде претоварен, е причина той да остане напълно необразован, а грижите за него стигали дотам, че да бъдат задоволявани всичките му капризи. Така той категорично е отказвал да поддържа и минимална хигиена и чистоплътност. Едва когато Дон Хуан Австрийски Младши взема властта в двора, като отстранява кралицата регент Мариана Австрийска, той настоява най-накрая косата на краля да бъде сресана с гребен.

Единствената страст на недъгавия Карлос II е ловът, който упражнявал в околностите на Ескориал.

Ранни години[редактиране | edit source]

Карлос II се възкачва на престола през 1665 г. Тогава той е едва тригодишен, поради което майка му, Мариана Австрийска, управлява като негов регент през по-голямата част от неговото управление. През 1677 г. след дворцов преврат, тя е принудена да се оттегли и да отстъпи длъжността на Дон Хуан Австрийски Младши, но кралицата отново се завръща на тази позиция след смъртта на Дон Хуан през 1679 г.

Управление[редактиране | edit source]

В годините, през които Карлос II е на власт, Испания преживява истинска агония. Стопанството се намира в стагнация, в страната върлува глад, а кралската власт в различните области на Испания е фиктивна. Неспособността на Карлос II да изпълнява пряко задълженията си става причина той да бъде изцяло игнориран при управлението на страната, а властта става обект на дворцови интриги, което естествено отключва и пътищата за проникване на чужди влияния, най-вече от страна на Франция.

По време на Карлос II упадъкът на външнополитическата мощ на Испания, започнал още при неговите предшественици, се ускорява. Въпреки че договорът между Испания и Португалия от 1668 г. предоставя северноафриканския анклав Сеута на Испания, испанската корона признава успеха на революцията на херцог Браганса срещу 60-годишното управление на Хабсбургите в Португалия и окончателно се отказва от претенциите си за португалската корона.

Лично под егидата на Карлос II през 1680 г. в Испания е организирано най-голямото аутодафе в историята на Испанската инквизиция, при което около 1020 обвиняеми са осъдени, а над 20 са изгорени на клада. Към края на управлението си Карлос II прави и един от малкото си самостоятелни актове — създава т.н Magna Hunta (Велик съвет), който да проучи историята на Инквизицията в Испания и да разследва делата ѝ. Докладът на съвета е толкова ужасяващ, че Главният инквизитор убеждава грохналия крал да предаде чудовищното обвинение срещу светата Инквизиция на пламъците. Когато наследникът на Карлос II, Филип V Испански, заема престола, той пожелава да се запознае с доклада, но негов екземпляр така и не е намерен.

Престолонаследието[редактиране | edit source]

През 1679 г. Карлос II се жени за френската принцеса Мария-Луиза Орлеанска, племенница на крал Луи XIV. По това време тя е жизнерадостна и красива девойка, към която Карлос II започва да изпитва дълбока любов. Бракът обаче не произвежда наследници, като за причина най-често се посочва, че Карлос II е бил импотентен.Мария-Луиза изпада в дълбока депресия и умира на 27 години (10 години след сключването на брака), оставайки краля напълно съкрушен. Разнася се мълвата, че кралицата е отровена от майката на Карлос II, Мариана Австрийска, която била загрижена да осигури поколение на сина си.

Скоро след смъртта на Мария-Луиза Карлос II се жени за германската принцеса Мария-Анна фон Нойбург. Този брак не се оказва по-успешен от първия и не оставя наследници на престола.

Към края на живота си Карлос II става свръхчувствителен и странен. Той заповядва ковчезите на предшествениците му да бъдат извадени от кралската крипта, за да погледа какво има в тях. Кралят често рони сълзи над отворения ковчег на първата си съпруга, Мария-Луиза.

Когато Карлос II умира на 1 ноември 1700 г, с него изчезва и последния мъжки предстваител на Хабсбургската династия в Испания, което прекъсва мъжката линия на онаследяване на испанския престол. Преди смъртта си Карлос посочва за свой наследник Филип дьо Бурбон, херцог Д'Анжу (внук на Луи XIV и полусестрата на Карлос II, Мария-Тереза Испанска). Карлос II обаче посочва и братовчед си, ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, за алтернативен заместник на Филип Д'Анжу.

По този повод през 1702 г. избухва т.н Война за испанското наследство, в която освен Франция и Австрия участват и други европейски държави. След единадесет години кръвопролитни битки, Франция успява да наложи на испанския престол дук Филип Д'Анжу, с което испанската корона преминава в ръцете на Бурбонската династия.

Вижте също[редактиране | edit source]

Филип IV Крал на Испания (17 септември 1665 – 1 ноември 1700) Филип V
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charles II of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.