Карлос II

Направо към: навигация, търсене

Карлос II (6 ноември 1661 - 1 ноември 1700) е крал на Испания, последен представител на династията на испанските Хабсбурги. Остава известен в историята с некадърното си и безрезултатно управление, какато и с ролята си за последвалата го война за испанското наследство.

Карлос II е роден в Мадрид, Испания. Той е единственият оцелял син на крал Филип IV и Мариана Австрийска. Раждането на Карлос е посрещнато с облекчение в Испания, тъй като отмива за кратко страховете от бъдеща война за испанския престол, която би последвала ако крал Филип IV не остави мъжки наследник на испанската корона. Карлос II обаче е плод на характерните за Хабсбургите кръвосмесителни бркове (неговият баща е вуйчо на майка му), които са причина в семесйстовто му от поколения да се предават редица генетични болести, предимно психични отклонения и хемофилия, и типичната за Хабсбургите форма на челото и устните. При Карлос II това се изразява в нещо повече от физически недъзи - забавено интелектуално развитие и някои малформации, които го правят неспособен да управлява огромната испанска империя.

В испанската история Карлос II остава с прозвището El Hechizado (Омагьосаният), тъй като Карлос II е обяснявал своята физическа и ментална недъгавост с това, че е бил омагьосън, а не на по-достоверната версия за кръвосмешението. Тази вяра в свръхестественото въздействие над Карлос е поддържана и от майка му и е причина на няколко пъти той да бъде подлаган на екзорсизъм, при което кралските екзорсисти са принуждавани да задават въпроси на демоните, които "били обладали Карлос".

Карлос II е последният случай в историята на Хабсбургите, при който като следствие от кръвосмесителните връзки се проявяват толкова много и толкова тежки физически и психически отклонения и малформации. Карлос е страдал от мандубуларен прогнатизъм (издадена навън долна челюст), което не му е позволявало да дъвче храната си. Прекалено големият му език е правил речта му напълно неразбираема и е бил причина за обилното му лигавене. Освен това Карлос е страдал и от акромегалия и до десетата си година е носен на ръце. Страхът, че болнавият Карлос може да бъде претоварен, е причина той да остане напълно необразован, а грижите за него стигали дотам, че да бъдат задоволявани всичките му капризи. Така той категорично е отказвал да поддържа и минимална хигиена и чистоплътност. Едва когато Дон Хуан Австрийски Младши взема властта в двора, като отстранява кралицата регент Мариана Австрийска, той настоява най-накрая косата на краля да бъде сресана с гребен. Единствената страст на недъгавия Карлос II е ловът, който упражнявал в околностите на Ескориал.

Съдържание 1 Ранни години 2 Управление 3 Престолонаследието 4 Източник

[редактиране] Ранни години

Испанска монархия
Хабсбургска династия

Карлос I (Карл V, свещен римски император) Деца Филип II Испански Мария, свещена римска императрица Хуана, принцеса на Португалия Инфант Хуан (извънбрачен син) Маргарита, херцогиня на Парма (извънбрачна дъщеря) Филип II (Филип I Португалски) Деца Дон Карлос Испански Инфанта Изабела-Клара, ерцхерцогиня на Австрия Инфанта Каталина-Микаела, херцогиня на Савоя Филип III Испански Филип III (Филип II Португалски) Деца Ана, кралица на Франция Филип IV Испански Мария-Ана, свещена римска императрица Инфант Карлос Кардинал-инфант Фердинанд Филип IV (Филип III Португалски) Деца Балтазар Карлос Испански Мария-Терезa, кралица на Франция Маргарита, свещена римска императрица Карлос II Карлос II

Карлос II се възкачва на престола през 1665 г. Тогава той е едва тригодишен, поради което майка му, Мариана Австрийска, управлява като негов регент през по-голямата част от неговото управление. През 1677 г. след дворцов преврат, тя е принудена да се оттегли и да отстъпи длъжността на Дон Хуан Австрийски Младши, но кралицата отново се завръща на тази позиция след смъртта на Дон Хуан през 1679 г.

[редактиране] Управление

В годините, през които Карлос II е на власт, Испания преживява истинска агония. Стопанството се намира в стегнация, в страната върлува глад, а кралската власт в различните области на Испания е фиктивна. Неспособността на Карлос II да изпълнява пряко задълженията си става причина той да бъде изцяло игнориран при управлението на страната, а властта става обект на дворцови интриги, което естествено отключва и пътищата за проникване на чужди влияния, най-ваче от страна на Франция.

По време на Карлос II упадъкът на външнополитическта мощ на Испания, започнал още при неговите предшедтвеници, се ускорява. Въпреки че договорът между Испания и Португалия от 1668 г. предоставя северноафриканския анклав Сеута на Испания, испанската корона признава успеха на революцията на херцог Браганца срещу 60-годишното управление на Хабсбургите в Португалия и окончателно се отказва от претенциите си за португалската корона.

Лично под егидата на Карлос II през 1680 г. в Испания е организирано най-голямото аутодафе в историята на Испанската инквизиция, при което около 1020 обвиняеми са осъдени, а над 20 са изгорени на клада. Към края на управлението си Карлос II прави и един от малкото си самостоятелни актове - създава т.н Magna Hunta (Велик съвет), който да проучи историята на Инквизицията в Испания и да разследва делата ѝ. Докладът на съвета е толкова ужасяващ, че Главният инквизитор убеждава грохналия крал да предаде чудовищното обвинение срещу светата Инквизиция на пламъците. Когато наследникът на Карлос II, Филип V Испански, заема престола, той пожелава да се запознае с доклада, но негов екземпляр така и не е намерен.

[редактиране] Престолонаследието

През 1679 г. Карлос II се жени за френската принцеса Мария-Луиза Орлеанска, племенница на крал Луи XIV. По това време тя е жизнерадостна и красива девойка, към която Карлос II започва да изпитва дълбока любов. Бракът обаче не произвежда наследници, като за причина най-често се посочва, че Карлос II е бил импотентен.Мария-Луиза изпада в дълбока депресия и умира на 27 години (10 години след сключването на брака), оставайки краля напълно съкрушен. Разнася се мълвата, че кралицата е отровена от майката на на Карлос II, Мариана Австрийска, която била загрижена да осигури поколение на сина си.

Скоро след смъртта на Мария-Луиза Карлос II се жени за германската принцеса Мария-Анна фон Нойбург. Този брак не се оказва по-успешен от първия и не оставя наследници на престола.

Към края на живота си Карлос II става свръхчувствителен и странен. Той заповядва ковчезите на предшествениците му да бъдат извадени от кралската крипта, за да погледа какво има в тях. Кралят често рони сълзи над отворения ковчег на първата си съпруга, Мария-Луиза.

Когато Карлос II умира на 1 ноември 1700 г, с него изчезва и последния мъжки предстваител на Хабсбургската династия в Испания, което прекъсва мъжката линия на онаследяване на испанския престол. Преди смъртта си Карлос посочва за свой наследник Орлеанския херцог Филип Бурбонски, внук на Луи XIV и полусестрата на Карлос II, Мария-Тереза Испанска. Карлос II обаче посочва и братовчед си, ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, за алтернативен заместник на Филип Орлеански.

По този повод през 1702 г. избухва т.н Война за испанското наследство, в която освен Франция и Австрия участват и други европейски държави. След единадесет години кръвопролитни битки, Франция успява да наложи на испанския престол орлеанския херцог Филип, с което испанската корона преминава в ръцете на Бурбонската династия.