Карлош Фелипе Шименеш Бело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монс. Карлош Фелипе Шименеш Бело SDB
източнотиморски духовник
Монс. Карлош Фелипе Шименеш Бело SDB 
Роден: 3 февруари 1948 г. (1948-02-03) (66 г.)
Вайлакама, днес Източен Тимор
Nobel prize medal.svg

Негово Високопреосвещенство Карлош Фелипе Шименеш Бело SDB (на португалски: Carlos Filipe Ximenes Belo, произнася се Карлуш Фелипи Шимениш Белу) е източнотиморски католически епископ и защитник на човешките права.

На 21 септември 1973 г. дава обети за целомъдрие, бедност и послушание в монашеското Общество на салезианите на дон Боско (SDB). На 26 юли 1980 г. е ръкоположен за свещеник. На 21 март 1988 г. е преконизиран за апостолически администратор на епархия Дили и титулярен епископ на Лориум. Ръкоположен е за епископ 19 юни 1988 г. от апостолическия нунций в Индонезия архиепископ Франческо Каналини.

Епископ Карлош е активен борец за човешки права, създател на католическия и образователен живот в Източен Тимор. Създал е средни училища, семинарии и сиропиталища.

След анексията на Тимор от Индонезия е бил един от първите защитници на жителите на местното население. Провеждал е постоянна акция за информиране на преследването ба цивилното население.

След кръвопролитията по време на мирната демонстрация в Дили през 1991 г., ръководи успешна кампания за реформа в индонезийската армия, завършила с оставката на двама високопоставени генерала. Бил привърженик на пасивната борба, своите възгледи представил в отворено писмо през 1994 г., където молел за ограничаване на индонезийската армия на територията на Източен Тимор, увеличаване на гражданските права на тиморците и организиране на референдум за независимост на Източен Тимор.

На два пъти е преживявал безуспешни опити за атентат (1989 и 1991 г.).

През 1996 г. получил Нобелова награда за мир, заедно с Жузе Рамуш Хорта.

След като на 30 август 1999 г., след направен референдум, Източен Тимор обявява независимост от Индонезия, епископ Карлош Фелипе Шименеш Бело е принуден да напусне страната. Унищожени са неговия дом и църквите, основни от него. Връща се отново в страната след месец.

На 26 ноември 2002 г. подава оставка от ръководството на столичната епархия в Дили. От 2004 той се занимава с мисионерска дейност в Мозамбик.