Карло Луканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карло Луканов
български политик
Карло Луканов 
Роден: 1 ноември* 1897
Плевен, България
Починал: 15 юли 1982 г.
София, България
Народен представител в:

I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   

Карло Тодоров Луканов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Той е заместник-председател на Министерския съвет, както и министър на външните работи на България от 1956 до 1962 г. Син е на Тодор Луканов и баща на Андрей Луканов - също активни дейци на БКП.

Биография[редактиране | edit source]

Карло Луканов е роден на 1 ноември (20 октомври стар стил) 1897 в Плевен в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. През 1917 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (т.с.) (по-късно БКП). През същата година завършва Школата за запасни офицери и участва в Първата световна война в 26-ти артилерийски полк.

През 1921 Луканов завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което е адвокат в Плевен. След атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. е осъден на 4,5 год. затвор, но през 1926 г. е амнистиран. Малко по-късно заминава за Съветския съюз, където работи като служител в строително предприятие. От 1927 до 1944 г. е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). През 1936 г. заминава за Испания, където остава до 1939 г. и заема ръководни постове в състава на Интернационалните бригади, подкрепящи републиканското правителство по време на Гражданската война. След завръщането си в Москва работи в Коминтерна, а от 1941 - в българоезичното радио „Христо Ботев“.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Карло Луканов се връща в България и става директор на Българското радио. След това е заместник-председател на Държавната планова комисия (1947-1949), председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949), председател на Държавната планова комисия (1949-1952) и вицепремиер (1952-1954).

През 1954 е избран за член на Централния комитет на БКП, какъвто остава до края на живота си. От 1954 до 1956 г. е посланик на България в Съветския съюз, Монголия и Финландия. След завръщането си в България е министър на външните работи в правителствата на Антон Югов (1956-1962), за кратко (1956-1957) и вицепремиер. След като е освободен от правителството,е посланик в Швейцария (1963-1966).

Карло Луканов умира на 15 юли 1982 г. в София.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вълко Червенков председател на Комитета за наука, изкуство и култура (6 август 1949 – 5 декември 1949) Сава Гановски
Кирил Лазаров председател на Държавната планова комисия (5 декември 1949 – 28 февруари 1952) Евгени Матеев