Карло Луканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карло Луканов
Карло Луканов
Мандат
11 август 1956 – 27 ноември 1962
Назначен от/на 2 Народно събрание
Министър-председател
 - 1956-1962 Антон Югов
Предшественик Минчо Нейчев
Наследник Иван Башев
Роден
Починал
15 юли 1982 г. (на 84 г.)
Полит. партия БКП (1917-1982)
Професия юристполитик
Народен представител в:

I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   

Портал  Портална икона   Политика

Карло Тодоров Луканов е български юрист и политик от БКП, заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи на България от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г. Син е на Тодор Луканов и баща на Андрей Луканов - също активни дейци на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Карло Луканов е роден на 1 ноември (20 октомври стар стил) 1897 г. в Плевен, в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. Между 1913–1917 г. е ученик на гимназията в Плевен. Член е на БКМС от 1913 г. и на БРП (к.) от 1917 г. През същата година завършва Школата за запасни офицери и участва в ПСВ като част от 26-ти артилерийски полк. Бил е секретар на Плевенското дружество на БКМС.[1]

От 1918–1923 г. е студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и стажант при адвокат в Плевен. След атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. е арестуван за нелегална дейност и осъден на 4,5 год. затвор, но през 1926 г. е амнистиран. Между 1919–1923 г. членува в окръжната КК. От 23 юни 1924 г. емигрира за Австрия. Между 1924–1926 г. е член на областната тройка, но попада в затвор за една година през 1925 г.[1]

От 1926–1944 г. заминава за Съветския съюз, където работи като служител в строително предприятие. В периода 1927–1944 г. е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и депутат в Москва (1934–1939). През 1936 г. заминава за Испания, където остава до 1938 г. и заема ръководни постове в състава на Интернационалните бригади, подкрепящи републиканското правителство по време на Гражданската война. След завръщането си в Москва работи в Коминтерна, а от 1941 г. - в българоезичното радио „Христо Ботев“.[1]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. се връща в България и до септември 1945 г. e член на комисията по управлението в ЦК на БРП (к.). Между 1945–1946 г. е директор на Българското радио в София. След това е подпредседател на Държавната планова комисия (1947-1949) и същевремено от януари 1948 подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура. През 1949 г. е председател на КНИК, а от 5 декември 1949 до 28 февруари 1952 г. и на Държавната планова комисия. Бил е и заместник-председател на Министерския съвет (1952-1954).[1]

От 7 юни 1950 г. е кандидат член на ЦК на БКП, а от 4 март 1954 г. и пълноправен член на ЦК на БКП.[2] Остава такъв до края на живота си. Между 1954–1956 г. е посланик на България в Съветския съюз, Монголия и Финландия. След завръщането си в България е министър на външните работи в правителствата на Антон Югов от 11 август 1956 до 27 ноември 1962, за кратко и заместник-председател на Министерския съвет (1956-1957). Последно е посланик в Швейцария (1963-1966).

Карло Луканов умира на 15 юли 1982 г. в София, България.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]