Карло Чипола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карло М. Чипола
(Carlo Maria Cipolla)
италиански икономист
Роден: 15 август 1922 г.
Павия, Италия
Починал: 5 септември 2000 г.
(на 78 г.)
Павия, Италия

Карло Мария Чипола (на италиански: Carlo Maria Cipolla) е италиански икономист и един от водещите стопански историци от своето поколение[1], популярен с хумористични есета на икономически и други теми.

Завършва икономика в родния си град през 1944 година. След това учи в Сорбоната и Лондонското икономическо училище. Международната му кариера започва през 1953 г., когато заминава за Щатите с Фулбрайтова стипендия. От 1959 г. преподава в Бъркли и други учебни заведения по света.

Член на Кралското историческо общество на Великобритания, на Британската академия, на италианската Академия дей Линчеи, на Американската академия за изкуства и науки и на Американското философско дружество, Филаделфия. Награждаван с ред важни международни отличия за приноса си в стопанската историография.

Принципи на човешката глупост[редактиране | edit source]

Най-популярното произведение на Чипола е сборника от есета Allegro ma non troppo ("Щастлив, но не твърде много", като в музиката - "Бързо, но не твърде бързо").

Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“, написано през 1976 г.[2], разглежда противоречивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.

Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).

Петте основни принципа на глупостта:

  1. Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обращение.
  2. Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
  3. Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
  4. Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
  5. Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Некролог на Карло М. Чипола на сайта на университета Бъркли
  2. „Алегро ма нон тропо“ („Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове“ + „Принципи на човешката глупост“) на страницата на българския издател, „Колибри“