Карло Чипола
| Карло М. Чипола | |
| (Carlo Maria Cipolla) | |
| италиански икономист | |
| Роден: | 15 август 1922 г. |
| Павия, Италия | |
| Починал: | 5 септември 2000 г. (на 78 г.) |
| Павия, Италия | |
Карло Мария Чипола (на италиански: Carlo Maria Cipolla) е италиански икономист и един от водещите стопански историци от своето поколение[1], популярен с хумористични есета на икономически и други теми.
Завършва икономика в родния си град през 1944 година. След това учи в Сорбоната и Лондонското икономическо училище. Международната му кариера започва през 1953 г., когато заминава за Щатите с Фулбрайтова стипендия. От 1959 г. преподава в Бъркли и други учебни заведения по света.
Член на Кралското историческо общество на Великобритания, на Британската академия, на италианската Академия дей Линчеи, на Американската академия за изкуства и науки и на Американското философско дружество, Филаделфия. Награждаван с ред важни международни отличия за приноса си в стопанската историография.
Принципи на човешката глупост [редактиране]
Най-популярното произведение на Чипола е сборника от есета Allegro ma non troppo ("Щастлив, но не твърде много", като в музиката - "Бързо, но не твърде бързо").
Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“, написано през 1976 г.[2], разглеждапротиворечивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.
Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).
Петте основни принципа на глупостта:
- Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обръщение.
- Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
- Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
- Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
- Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.
