Карл-Емануил IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл-Емануил IV
Крал на Пиемонт и Сардиния
CharlesEmmanuel IV 2.jpg
Лични данни
Управление 16 октомври 1796 - 4 юни 1802
Пълно име Карл Емануел Фердинанд Мария
Други титли Херцог на Савоя
Роден 24 май 1751 г.
Торино,  Сардиния
Починал 6 октомври 1819 г. г.
Палацо Колона, Рим
Погребан в Сант Андреа ал Квиринал, Рим
Предшественик Виктор-Амадей III
Наследник Виктор-Емануил I
Семейство
Династия Савоя
Баща крал Виктор-Амадей III
Майка инфанта Мария-Антония Бурбон-Испанска
Брак Клотилд Френска

Карл-Емануил IV Савойски е крал на Сардиния и херцог на Савоя от 1796 до 1802, когато абдикира от престола в полза на по-малкия си брат Виктор-Емануил I. По права линия Карл-Емануил IV е пра-пра-пра-правнук на английския крал Чарлз I и през 1807 г. е щял да заеме английския престол, ако век по-рано в Англия не е била извършена т.н. Славна революция. Въпреки това през 1807 г. Карл-Емануил IV е признат от якобитите за легитимен якобитски претендент за короната на Обединеното кралство.

Карл-Емануил IV е роден на 24 май 1751 г. в Торино, като Карл Емануил Фердинанд Мария Савойски, принц на Пиемонт. Той е най-големият син на сардинския крал Виктор-Амадей III и на испанската инфанта Мария-Антония. По майчина линия Карл-Емануил IV е пра-правнук на френския крал Луи XIV.

През 1775 г. Карл-Емануил се жени за сестрата на френския крал Луи XVI — Клотилд. Въпреки че бракът им е уреден по политически съображения, двамата се привързват един към друг. Опитите им да се сдобият деца обаче остават неуспешни.

Карл-Емануил се възкачва на сардинския престол на 16 октомври 1796 г. По това време кралство Сардиния обхваща целия остров Сардини и обширни територии в континентална Италия, в това число и областта Пиемонт. В същото време обаче Сардинското кралство се намира под фактическа френска доминация, след като няколко месеца преди това бащата на Карл-Емануил е бил принуден да подпише т.н Парижки договор, който освен че предава на Френската република пиемонтски земи, осигурява на Франция възможността да свободно да въвежда свои войски на територията на кралството. На 6 декември 1796 г, френски войки начело с генерал Бартлеми Жубер окупират Торино и принуждават Карл-Емануил да предаде на Франция всички континентални територии на кралството и да се оттегли на острова, който остава негово владение. На следващата година Карл-Емануил IV прави неуспешен опит да си възвърне земите, окупирани от французите.

На 7 май 1802 г. умира съпругата на краля. Съкрушен от смъртта ѝ, на 4 юни Карл-Емануил IV абдикира от престола в полза на брат си Виктор-Емануил I. Запазил формално кралската си титла, Карл-Емануил се установява в Рим, където живее в градчето Фраскати. Там той често гостува на братовчед си Хенри-Бенедикт Стюарт, кардинал-херцог на Йорк — последния мъжки представител на кралския род на Стюартите. Карл-Емануил и Хенри-Бенедикт са преки потмоци на английския крал Чарлз I с тази разлика, че Хенри-Стюарт проследява родословието си до английския крал по мъжка линия като пряк потомък на сина му — крал Джеймс II, когото Славната революция сваля от престола през 1688 г. От друга страна, Карл-Емануел IV е потомък на Чарлз I чрез дъщерята на последния — орлеанската херцогиня Хенриета-Анна Стюарт. Когато Хенри-Бенедикт умира през 1807, Карл-Емануил IV става най-възрастния пряк потомък на Чарлз I и като такъв е признат от якобитите за законен крал на Англия, Шотландия Ирландия и Франция като Чарлз IV. Няма обаче никакви доказателства Карл-Емануил някога да е правил публични изявления, с които да е предявявал претенции за английската корона.

През 1815 г. вече на 64 г. Карл-Емануил постъпва в ордена на Йезуитите. Умира на 6 октомври 1819 г. в римския Палацо Колона и е погребан в храма Сант Андреа ал Квиринал.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charles Emmanuel IV of Sardinia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.