Карл Антон Ларсен
|
||||||||||
Карл Антон Ларсен (на норвежки Carl Anton Larsen, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипции Лашен, 1860-1924) е известен норвежки полярен изследовател и пионер на антарктическия китолов.
Роден е в Йостре Халсен, Тьолинг, фюлке Вестфол, Норвегия. През 1904 се заселва в британското владение Южна Джорджия, Антарктика. Погребан е в норвежкия китоловен град Санефьор.
Ларсен проучва перспективите за китолов при посещението си в Антарктика и Южна Джорджия като капитан на кораба Язон. През 1892-1893 и 1893-1894 по време на двете си плавания открива шелфовия ледник Ларсен (86 хил. км2, 64º 30` - 70º ю.ш., 62º з.д.), остров Робъртсън (), остров Вейер (), п-ов Язон (), остров Кристенсен (), Брега Фойн (66 - 66º 30` ю.ш.) и прониква в море Уедъл до 68º 10` ю.ш.
Участва като капитан на кораба Антарктик в шведската експедиция на Ото Норденшелд през 1901-1903. След загубата на Антарктик край Антарктическия полуостров, шведите са спасени с помощта на аржентинския кораб Уругвай.
В Буенос Айрес Ларсен учредява Аржентинската рибна компания, като неин мениджър ръководи изграждането в Грютвикен на първата китоловната база в Антарктика и е неин мениджър от 1904 до 1914.
Съпругата на Ларсен, Андрине, заедно с петте им деца се преселва при него през 1905. Семейството получава британско поданство, като в молбата подадена и удовлетворена през януари 1910 от британския магистрат на Южна Джорджия, Ларсен заявява:
- „Аз се отказах от своите права на норвежки гражданин и живея тук откакто започнах китолов в тази колония на 16 ноември 1904 и нямам причина да бъда с каквото и да било друго поданство освен британско, тъй като домът ми е тук и възнамерявам да бъде за дълго.”
Ларсен е между най-значимите личности в Южноджорджийската история през XX век. Оказва съдействие и логистична подкрепа на множество научни експедиции, между които на своя приятел сър Ърнест Шакълтън. През 1905 поставя начало на метеорологичните наблюдения в Грютвикен. През 1911 пренася и аклиматизира на острова северни елени; от 2001 южноджорджийски елени са пренесени и се отглеждат във ферми на Фолкландските острови. Ларсен построява и първата църква в Антарктика]. Тя е пренесена от Стрьомен, Норвегия и сглобена в Грютвикен през 1913.
Последното си плаване Ларсен предприема от декември 1923 до февруари 1924 на китоловната база-кораб "Сър Джеймс Кларк Рос" (12 450 т), заедно с пет други китоловни кораба в море Рос. Базата е закотвена в залива Дискавъри на ледената бариера Рос, докато останалите кораби ловуват китове. След това експедицията изследва възможностите за използването на Китовия залив, залива Макмърдо, бреговете на остров Франклин и Земя Виктория за база на норвежкия китоловен флот.
Неговото име носят:
- връх Ларсен () на Земя Виктория, в Източна Антарктида;
- връх Ларсен (, 710 м) на остров Туле, в Южни Сандвичеви острови;
- залив Ларсен () на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров;
- залив Ларсен Харбър (), част от Дригалски фиорд на източното крайбрежие на остров Южна Джорджия;
- нос Ларсен, на източното крайбрежие на остров Южна Джорджия;
- нунатак Ларсен, на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров;
- о-ви Ларсен (), в Южните Оркнейски о-ви
- проток Ларсен () между островите Жуанвил на юг и Дюрвил на север, покрай североизточния бряг на Антарктическия полуостров;
- шелфов ледник Ларсен () покрай източното крайбрежие на Антарктическия полуостров.
Виж също [редактиране]
Източници [редактиране]
- Robert K. Headland, The Island of South Georgia, Cambridge University Press, 1984.
- Otto Nordenskjöld, Johan G. Andersson, Carl A. Larsen, Antarctica, or Two Years Among the Ice of the South Pole, London, Hurst & Blackett, 1905.
- Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963 г., 45, 62-65, 146. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
