Карл Антон Ларсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Антон Ларсен
норвежки изследовател
Карл Антон Ларсен 
Роден: 27 август 1860
Йостре Халсен, Норвегия
Починал: 8 декември 1924
море Рос, Антарктика
Грютвикен, 1914

Карл Антон Ларсен (на норвежки Carl Anton Larsen, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипции Лашен, 1860-1924) е известен норвежки полярен изследовател и пионер на антарктическия китолов.

Роден е в Йостре Халсен, Тьолинг, фюлке Вестфол, Норвегия. През 1904 се заселва в британското владение Южна Джорджия, Антарктика. Погребан е в норвежкия китоловен град Санефьор.

Ларсен проучва перспективите за китолов при посещението си в Антарктика и Южна Джорджия като капитан на кораба Язон. През 1892-1893 и 1893-1894 по време на двете си плавания открива шелфовия ледник Ларсен (86 хил. км2, 64º 30` - 70º ю.ш., 62º з.д.), остров Робъртсън (65°16′ ю. ш. 59°50′ з. д. / 65.266667° ю. ш. 59.833333° з. д.), остров Вейер (66°39′ ю. ш. 62°50′ з. д. / 66.65° ю. ш. 62.833333° з. д.), п-ов Язон (66°15′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 66.25° ю. ш. 62° з. д.), остров Кристенсен (65°04′ ю. ш. 59°58′ з. д. / 65.066667° ю. ш. 59.966667° з. д.), Брега Фойн (66 - 66º 30` ю.ш.) и прониква в море Уедъл до 68º 10` ю.ш.

Участва като капитан на кораба Антарктик в шведската експедиция на Ото Норденшелд през 1901-1903. След загубата на Антарктик край Антарктическия полуостров, шведите са спасени с помощта на аржентинския кораб Уругвай.

В Буенос Айрес Ларсен учредява Аржентинската рибна компания, като неин мениджър ръководи изграждането в Грютвикен на първата китоловната база в Антарктика и е неин мениджър от 1904 до 1914.

Съпругата на Ларсен, Андрине, заедно с петте им деца се преселва при него през 1905. Семейството получава британско поданство, като в молбата подадена и удовлетворена през януари 1910 от британския магистрат на Южна Джорджия, Ларсен заявява:

„Аз се отказах от своите права на норвежки гражданин и живея тук откакто започнах китолов в тази колония на 16 ноември 1904 и нямам причина да бъда с каквото и да било друго поданство освен британско, тъй като домът ми е тук и възнамерявам да бъде за дълго.”

Ларсен е между най-значимите личности в Южноджорджийската история през XX век. Оказва съдействие и логистична подкрепа на множество научни експедиции, между които на своя приятел сър Ърнест Шакълтън. През 1905 поставя начало на метеорологичните наблюдения в Грютвикен. През 1911 пренася и аклиматизира на острова северни елени; от 2001 южноджорджийски елени са пренесени и се отглеждат във ферми на Фолкландските острови. Ларсен построява и първата църква в Антарктика]. Тя е пренесена от Стрьомен, Норвегия и сглобена в Грютвикен през 1913.

Последното си плаване Ларсен предприема от декември 1923 до февруари 1924 на китоловната база-кораб "Сър Джеймс Кларк Рос" (12 450 т), заедно с пет други китоловни кораба в море Рос. Базата е закотвена в залива Дискавъри на ледената бариера Рос, докато останалите кораби ловуват китове. След това експедицията изследва възможностите за използването на Китовия залив, залива Макмърдо, бреговете на остров Франклин и Земя Виктория за база на норвежкия китоловен флот.

Неговото име носят:

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Robert K. Headland, The Island of South Georgia, Cambridge University Press, 1984.
  • Otto Nordenskjöld, Johan G. Andersson, Carl A. Larsen, Antarctica, or Two Years Among the Ice of the South Pole, London, Hurst & Blackett, 1905.
  • Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963 г., 45, 62-65, 146. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
  • Период на китолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 56-68. ISBN 978-619-90008-1-6