Карл Вернике

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Вернике
Carl Wernicke.JPG
немски лекар, анатом, психиатър
Роден 15 май 1848
Тарновиц, Прусия
Починал 15 юни 1905 (на 57 г.)
Гревенрода, Германия

Карл Вернике (на немски: Carl Wernicke) е немски лекар, анатом, психиатър и невропатолог. Учи медицина в Университета във Вроцлав, където през 1870 получава докторска степен. Между 1876 и 1878 е асистент в психиатричната клиника към Шарите (Charité) в Берлин. Още 26-годишен публикува изследванията си за рецептивната афазия. Умира в Германия поради сериозни наранявания на гръдната кост, получени при инцидент с колело.[1].

Скоро след като Пол Брока публикува откритията си относно езиковия дефицит, предизвикан от увреждането на това, което днес се нарича зона на Брока, Вернике започва свое собствено изследване на ефектите на мозъчните болести върху речта и езика. Вернике забелязва, че не всички езикови дефицити са причинени от увреждане на полето на Брока. И по-точно, увреда в лявата горно-задна слепоочна гънка предизвиква езиков дефицит. Този регион сега се свързва с така наречената Зона на Вернике и асоциирания с нея синдром познат като афазия на Вернике.

Модел на езика на Вернике-Гешвинд[редактиране | edit source]

Класическия модел на езика на Вернике-Гешвинд

Вернике създава ранен неврологичен модел на езика, който по-късно е подновен от Норман Гешвинд. Моделът е познат като модел на Вернике-Гешвинд.

Неврологични синдроми описани от Вернике[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Wernicke Biography

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carl Wernicke“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.