Карл Джераси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Джераси
американски учен
Роден: 29 октомври 1923 г.
(на 90 г.)
Виена, Австрия

Карл Джераси (Carl Djerassi), роден на 29 октомври 1923 във Виена, Австрия, е химик и драматург, известен предимно със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче. Участва през 1951 г., заедно с мексиканците Луис Е. Мирамонтес (Luis E. Miramontes) и Хорхе Розенкранц (Jorge/George Rosenkranz, евреин от Будапеща), в откриването на progestin norethindrone, който - за разлика от progesterone, действа дори при приемане през устата и е много по-силен от естествено съществуващия хормон. Отбелязва, че не е имал предвид контрол върху раждаемостта, когато започнал да работи с прогестерон - "дори в най-безумните ни мечти… не сме си (го) представяли", макар да го наричат бащата на хапчето. Автор е също така и на романа „Дилемата на Кантор“, в който разглежда морала на съвременните научни изследвания чрез главния си герой д-р Кантор.

Биография[редактиране | edit source]

Бащата на К. Джераси е сефарадски евреин от България на име Самуел Джераси (1892-1988 г.), ветеран от Балканската война, Междусъюзническата война, ПСВ и ВСВ, а майка му Алис Фрийдман ешкеназка еврейка от Австрия. Те се срещат в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София. По тогавашните закони тя губи австрийското си гражданство и получава българско гражданство, но така и не научава български език. По него време Виена е била културна столица на Европа, затова майката се е отнасяла с известна доза надменност към българската страна, която години по-късно я спасява от нацистите. Майката се връща във Виена за 2 месеца, за да роди единственото си дете. Детските си години Карл Джераси прекарва в България с родителите си, до момента в който те се развеждат. Когато става на 5 год., заминава с майка си във Виена. Там до 14-годишна възраст учи в гимназията, където е учил и Фройд, като прекарва летните ваканции в България при баща си, който вече е бил разведен с майка му. След развода майката е получила обратно австрийското си гражданство, докато на малкият Карл такова е било отказано и той остава с българското си гражданство, предадено по бащина линия. След аншлуса на Австрия на 12 Март 1938 г., майката решава да поиска американска виза, но квотите за австрийски граждани са изчерпани, защото много хора се страхуват и искат да напуснат страната, a евентуалното получаване на виза за семейството би отнело повече от година и половина. Гражданство на децата се давало по линия на бащата, а кандидатстването за виза е било дълъг, скъп и трудоимък бюрократичен процес, като за виза се кандидатствало по линия на месторождение. Налага се бащата бързо да се ожени отново за майка му около месец Юли, за да може тя да получи отново българско гражданство и да се измъкне от нацистския режим и да замине за България през 1938. Семейството се разминава на косъм от случилият се няколко месеца по-късно погром в Кристалната нощ. Карл живее 1 год. при баща си и учи в Американския колеж в София, а майка му заминава за Англия, за да си уреди имигрантска виза за САЩ. През 1939 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати, разполагайки само с 20 долара. Той описва майка си като изключително обсебваща личност, която така и не обиква САЩ. След заминаването си за САЩ, Карл Джераси поддържа връзка с баща си основно чрез писма. Около 1949 г. бащата се премества да живее в САЩ и двамата се срещат за кратко, защото Карл се премества да работи в Мексико Сити.

Завършва частния Кеньон колеж в Гамбиер, Охайо, като получава бакалавърска степен по органична химия (1942). Жени се (1943) за първи път, преди да започне следването си в Университета на Уисконсин в Медисън, Уисконсин, където през 1945 получава степен доктор. Същата година става гражданин на САЩ. Работи (от 1944) 5 год. за Ciba. През 1949 постъпва в Syntex, гр. Мексико, като помощник-директор по изследванията при тогавашния технически директор Хорхе Розенкранц. От 1952 до 1959 преподава по химия в Щатския университет "Уейн" в Детройт, Мичиган, като взема отпуск, за да работи пак за Syntex (1957-1960).

От 1959 е професор в Университета "Станфорд", Калифорния и президент на "Лаборатории Синтекс" в гр. Мексико, после и в Пало Алто, Калифорния. Връзката му със Syntex го прави богат - купува голям парцел земя в Удсайд, Калифорния, създава ранчо за добитък и събира голяма колекция от художествени творби.

От втората си жена Норма Лъндхолм има син Дейл (кинодокументалист) и дъщеря Памела (художник). След нейното самоубийство (1978) той основава в нейна памет Програма Джераси за местни художници (Djerassi Resident Artists Program, DRAP). Понастоящем е женен за Даян Мидълбрук, биограф и заслужил професор в "Станфорд". Живеят в Сан Франциско и Лондон.

Джераси е водещ колекционер на творби от германо-щвейцарския художник Паул Клее (Paul Klee, 1879-1940). Негови произведения често се излагат в Музея за съвременно изкуство в Сан Франциско, на който Джераси е завещал колекцията си от Клее. Престанал да колекционира, когато основал програмата, вярвайки, че е по-добре да подпомага художниците, докато са живи, вместо търговците, които са единствените облагодетелствани от огромното надценяване на творбите на починалите художници.

Обществено значение на научната работа[редактиране | edit source]

Джераси предчувства общественото значение на хапчето. Вижда огромното му влияние върху обществените взаимоотношения на мъжете и жените, повлияни до голяма степен от социобиологията на половото размножаване. Предугажда много по-голямо обществено значение за мъжете, отколкото за жените, говорейки за „феминизиране на мъжете“ и загатвайки за „социал-феминизирането“ на законите и обществените ценности за жените в обществото като цяло.

Награди и почести[редактиране | edit source]

Удостоен е с Национален медал за наука, връчен му от президент Никсън, макар да е бил в т.нар. Списък на враговете на Никсън [1].

През 1978 е включен в Националната палата на изобретателската слава. Награден е с Национален медал за техника (1991) за "неговия значителен принос за разрешаване на екологични проблеми; за неговите инициативи за развитие на романа; за практически подходи за продукти за контрол на насекоми, които са биологически разградими и безвредни".

Проф. Джераси е член на Попечителския съвет на „Бюлетина на атомните учени“ и председател на Съвета на научните консултанти на Pharmanex.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Видео-интервю с Карл Джераси, Peoples Archive