Карл Дьониц

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Адмирал Карл Дьониц

Роден:	16 септември 1891 Грюнау, Германия
Починал:	24 декември 1980 Аумюле, Германия

Карл Дьониц (на немски: Karl Dönitz) е германски военноморски офицер, от 1943 г. гросадмирал и главнокомандващ Германските военноморски сили през Втората световна война. Посочен в завещанието на Адолф Хитлер за заместник, той управлява в продължение на 23 дни (1 май 1945 - 23 май 1945) като президент на Германия и главнокомандващ Вермахта и Флота до капитулацията на Германия през Втората световна война.

[редактиране] Кариера

Роден е на 16 септември 1891 година в Грюнау в покрайнините на Берлин. Постъпва в Кайзеровия Имперски Флот през 1911 година. По време на Първата световна война служи на боен кораб в Черно море, преди да се прехвърли през 1916 г като подводничар. За него Първата световна война завършва с пленничество при Британската армия. След освобождаването му след края на войната отново започва да работи за флота. По-късно през 1943 г. е обявен за гросадмирал на германската Кригсмарине и командир на Подводния флот (Befehlshaber der Unterseeboote, B.d.U.). в последствие е обявен и за Главнокомандващ на флота.

Адмирал Дьониц никога не се присъединява към нацистката партия.

Под негово пряко командване, подводният флот на Германия води така наречената „Битка за Атлантика“ през 1940 година.

[редактиране] Нюрнбергският процес

След приключването на 22 дневното му Райх-Президентство в края на войната е привлечен като обвиняем в Нюрнбергския процес с обвинения Престъпления срещу мира и Военни престъпления.

Признат е за виновен и осъден на 10 година строг затвор.

[редактиране] Цивилен живот

Карл Дьониц е един от малкото бивши военни от Третия райх, които след приключването на войната запазват не толкова вяра в идеите на националсоциализма, колкото своя боен дух.

След излизането му от затвора, 38 бивши офицери и матроси от флота, създават „Бригада Дьониц“. Те си поставят цел - завръщането на Адмирала начело на Републиката и вземането на властта.

До смъртта си през 1980, остава един от най-популярните политици в Германия.

След излежаването на присъдата, живее в малкото село Аумюле близо до Хамбург. Написва две автобиографични книги за двата различни периода от своя живот. Особено известна става книгата „Десет години и Двадесет дни“.

Умира от сърдечен удар на Бъдни вечер 1980 година на 89 години.