Карл Мартел Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Карл Мартел Анжуйски.

Карл Мартел Анжуйски (на френски: Charles Martel d'Anjou, Шарл Мартел д'Анжу, на италиански: Carlo Martello d'Angiò, на унгарски: Anjou Martell Károly, 8 септември 1271- 12 август 1295) е титулуван крал на Унгария (1291-1295), най-големям син на неаполитанския крал Карл II Анжуйски и унгарската принцеса Мария.

По майчина линия Карл Мартел е внук на унгарския крал Ищван V (1246-1272), което му осигурява известни права върху унгарския престол. Така през 1291 г. той е един от основните претенденти за властта в Унгария, след като вуйчо му, унгарския крал Ласло IV, (1276-1290), умира без да остави мъжки наследници на престола. През 1290 г. папа Николай IV признава правото на осемнадестгодишния Карл Мартел върху унгарската корона, а на следващата 1291 дори го коронова за Крал на Унгария. Въпреки това Карл Мартел така и не успява да се наложи в самата Унгария, където унгарските аристократи избрали за крал братовчед му Андраш III. Карл Мартел успява единствено да затвърди властта си над някои райони в Хърватия, която по това време се намира в персонална уния с Унгария.

Карл Мартел умира от чума в Неапол на 12 август 1295 г. Въпреки че Карл Мартел не успява да се наложи на унгарския престол, няколко години след смъртта му неговият най-голям син Карл, става крал на Унгария.

Карл Мартел е личен познат на Данте Алигиери, който го увековечава в своята Божествена комедия, където Данте среща духа на Карл Мартел в третата сфера на Рая.

Семейство[редактиране | edit source]

На 8 януари 1281 г. Карл Мартел се жени за Клеменция Хабсбургска, дъщеря на свещения римски император Рудолф I. Двамата имат три деца: