Карл Фридрих Науман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Амадеус Карл Фридрих Науман (литография от 1857 г.)

Георг Амадеус Карл Фридрих Науман (на немски Georg Amadeus Carl Friedrich Naumann) (30 май 1797, Дрезден - 26 ноември 1873, Лайпциг) немски геолог.

Роден в семейство на музикант. Учи последователно във Фрайберг, Лайпциг и Йена, за да се дипломира окончателно през 1824 г. в Лайпциг. Още по време на следването си, през 1821-1822 изследва леденото плато Йостедалсбрее (855 кв.км, 2083 м), най-големия ледник в континентална Европа (на север от Согне фиорд, в Норвегия).

През 1826 г. е назначен за професор по кристалография в университета в Моос, Норвегия. През 1835 г. става професор по "геогнозия" във Фрайберг, а от 1842 г. е професор по минералогия и "геогнозия" в Лайпциг. По време на пребиваването му в университета във Фрайберг е натоварен със задачата да изработи геоложка карта на Саксония. За тази цел от 1838 до 1846, заедно с топографа Бернхард фон Кота извършва топографски и геоложки изследвания в Рудните планини (1244 м), разположени на границата между Чехия и Германия.

Неговото име носи кратер на Луната.

Източници[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Georg Amadeus Carl Friedrich Naumann“ в Уикипедия на английски (автори).