Карл Шлехтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Шлехтер
Carl Schlechter
Carl Schlechter (profile).png
Информация
Държава Флаг на Австрия Австрия
Роден 2 март 1874
Виена, Австрия
Починал 27 декември 1918
Будапеща, Унгария

Карл Шлехтер (на немски: Carl Schlechter) е водещ австрийски шахматист в началото на 20 век. Известен е с постигнатото от него реми в мач за световната титла с Емануел Ласкер. Наричан е „Царят на ремитата“. В негова чест се провежда непостоянен мемориален турнир във Виена. Съвместно с Джордж Марко е автор на книгата „Karlsbad 1907“.

Ранен живот[редактиране | edit source]

Шлехтер е роден във Виена. От 1893 г. нататък участва в повече от 50 международни турнири.

Шлехтер също изиграва мачове срещу Зигберт Тараш през 1991 (реми) и Акиба Рубинщайн през 1918 (загуба).

Мачът Ласкер-Шлехтер[редактиране | edit source]

През 1910 г. Шлехтер играе мач с Емануел Ласкер за световната титла във Виена и Берлин. Нуждае се само от реми в последната десета партия, за да спечели мача, но първо пропуска победа, а после твърдо реми, преди да загуби партията. Мачът завършва наравно 5–5 (+1–1=8) и Ласкер запазва титлата си.

Въпреки неуспеха, Шлехтер изпъква себе си, като първия шахматист за 16 години, който сериозно застрашава световната титла на Ласкер.

Турнирни Резултати[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  • Шахматна енциклопедия. София, Държавно издателство Д-р Петър Берон, 1989.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Шахмат“ съдържа още статии, свързани с играта-спорт.
Можете да се включите към Уикипроект „Шахмат“.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carl Schlechter“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.