Карл Шорске

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Шорске
американски историк на културата
Роден: 15 март 1915 г. (1915-03-15) (99 г.)
Ню Йорк, САЩ

Карл Шорске (на английски: Carl Emil Schorske, р. 15 март 1915) e американски литературен историк, почетен професор на Принстънския университет. Носител на награда Пулицър (1981) за книгата си Виена от края на века: Политика и култура[1].

Биография[редактиране | edit source]

Роден в Ню Йорк, Шорске получава бакалавърска степен в Колумбийския университет през 1936 г., а докторат защитава в Харвард. Военната си служба изкарва в Бюрото за стратегически разследвания (на английски: Office of Strategic Services), предшественика на ЦРУ, по време на Втората световна война, като ръководител на отдела за политическа информация за Западна Европа. Първата му книга, Германската социал-демокрация, 1905-1917, публикувана от издателството на Харвардския университет през 1955 г., описва разцепването на Германската социал-демократическа партия на реформистка (конституционалистка) дясна фракция и на революционна (опозиционна) лява фракция в периода 1905-1917 г.

След края на военната си служба Шорске преподава в Уеслианския университет (през 50-те години на века), Калифорнийския университет в Бъркли (през 60-те години) и в Принстънския университет (през 70-те години, до пенсионирането му в началото на 80-те години), където е Дейтън-Стоктън професор по история. Проф. Шорске е посочен от списание „Тайм“ като един от десетте академични лидери на американската нация. През 1987 г. е избран да изнесе почетната лекция „Чарлз Хоумър Хаскинс“.[2]

Библиография[редактиране | edit source]

Монографии[редактиране | edit source]

  • German Social Democracy, 1905-1917: The Development of the Great Schism (Германската социал-демокрация, 1905-1917: Развой на великата схизма). Harvard University Press, 1955, 374 р.
  • Fin-de-Siecle Vienna: Politics and Culture (Виена от края на века: Политика и култура). Alfred A. Knopf, 1980, 432 р. [3]
  • Thinking with History: Explorations in the Passage to Modernism (Да мислим с помощта на историята: Изследвания за хода на модернизма). Princeton University Press, 1998, 256 р.[4], [5]

Съставителство и редакция[редактиране | edit source]

  • Explorations in Crisis: Papers on International History. Belknap Press of Harvard University Press, 1969, 517 р. (съредактор заедно с Уилям Леонард Лангер)
  • Budapest and New York: Studies in Metropolitan Transformation : 1870-1930. Russell Sage Foundation1994, 400 р. (съредактор заедно с Томас Бендър)
  • American Academic Culture in Transformation. Princeton University Press, 1998, 370 р. (съредактор с Томас Бендър)

По-значими студии и предговори[редактиране | edit source]

  • The problem of Germany. Council on Foreign Relations. 1947, 161 р. (съавтор заедно с Хойт Прайс)
  • „Two German Ambassadors: Dirksen and Schulenburg“. – В: The Diplomats 1919-1939. Ed. by Gordon A. Craig and Felix Gilbert, Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1953, рр. 477-511.
  • „The City in the History of Ideas: Nineteenth Century Europe“. 1961.
  • The transformation of the garden: Ideal and society in Austrian literature. University of California. Institute of International Studies, 1965, 64 р.
  • Kandinsky in Munich. 1982, 312 р. (съавтор заедно с Питър Йелавич и Пег Вайс)
  • Jane Kallir, Viennese Design and the Wiener Werkstatte. Galerie St. Etienne, 1986, 152 р. (автор на предговора)
  • Gustav Mahler: Formation and transformation (Leo Baeck memorial lecture). Leo Baeck Institute, 1991, 24 р.
  • Peter Hanak, The Garden and the Workshop. Princeton University Press, 1999, 280 р. (автор на предговора)
  • „Intellectual Life, Civil Libertarian Issues, and the Student Movement at the University of California, Berkeley, 1960-1969: Oral History“. General Books LLC, 2010, 158 р.
  • „Politics in a New Key: an Austrian Triptych“. University of Chicago Press, 1967, 44 р.

На български[редактиране | edit source]

Отличия[редактиране | edit source]

  • 1981: Награда „Пулицър“ за книгата Виена от края на века: Политика и култура[7]
  • 1981: Стипендиант на фондация Макартър
  • 1985: Награда на Виена за публицистика
  • 1986: Почетен доктор на университета в Залцбург[8]
  • 1996: Почетен доктор на университета в Грац
  • 2004: Носител на наградата „Лудвиг Витгенщайн“ [9] на Австрийското изследователско общество (на немски: Österreichische Forschungsgemeinschaft)[10]
  • 2007: Държавната награда „Виктор Адлер“ за история на социалните движения (на немски: Victor-Adler-Staatspreis für Geschichte sozialer Bewegungen)
  • 2012: Почетен гражданин на Виена[11]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Pulitzer Prize Winners: General Non-Fiction
  2. ((en)) Carl E. Schorske, A Life of Learning: Charles Homer Haskins Lecture for 1987
  3. ((en)) Hans Keller, „Vienna: Myth and Reality“, рец. във в. London Review of Books, Vol. 2, No. 11, 5 June 1980.
  4. ((en)) Stanley Hoffmann, „Thinking With History: Explorations in the Passage to Modernism by Carl E. Schorske“, рец. в сп. Foreign Affairs, Sept./Oct. 1998.
  5. ((en)) Gordon A. Craig, „The Good, the Bad & the Bourgeois“, рец. във в. The New York Review of Books, August 13, 1998.
  6. Биляна Курташева, Зимата на нашето припомняне, редакционна статия, сп. „Следва“, кн.21, 2009 и Съдържание на книжката.
  7. ((en)) Носители на награда „Пулицър“ за 1981 г. на официалния сайт на наградата
  8. ((de)) Die Ehrendoktoren der Paris-Lodron-Universität Salzburg in alphabetischer Reihenfolge
  9. ((de)) За наградата „Лудвиг Витгенщайн“ на сайта на Австрийското изследователско общество
  10. Официална страница на Австрийското изследователско общество.
  11. ((de)) „US-Kulturhistoriker Carl Schorske in Wien geehrt“, News Österreichischer Rundfunk, 25.04.2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]