Карл фон Райхенбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Карл фон Рейхенбах)
Карл фон Райхенбах
Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach
германски химик

Роден
Починал
19 януари 1869 г. (80 г.)

Националност Германия
Учил вТюбингенски университет
Научна дейност
ОбластХимия, Металургия, Геология
Карл фон Райхенбах в Общомедия

Барон д-р Карл фон Райхенбах (на немски: Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach) е германски химик, геолог, металург, естествоизпитателиндустриалец и философ, той работи в Чехия и Австрия [1].

Член на престижната Пруска академия на науките.

Утвърждава се като забележителна личност и един от най-видните учени за времето си. Бива известен със скромността и дълбоката си чувствителност, но въпреки това безбройните му приноси в европейската промишленост и наука са легендарни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 февруари 1788 г. в Щутгарт, Вюртемберг. Баща му е дворцов библиотекар и има възможност да снабдява Карл с цяла колекция от най-различни тайнствени книжовни съкровища. Детството му минава под знака на най-различни магически книги и разпалващите въображението идеи на стотици забравени естественици. През бурната си младост той е един от главните заговорници срещу окупацията на Германия от Наполеон.

След като защитава докторат по естествени науки и теология в Тюбингенския университет, става учен в областта на химията, геологията, металургията и метеорологията. Постепенно се утвърждава като водещ промишлен инженер, започва да строи металургични заводи (Виленген, Баден), пещи за дървени въглища (Хаусах, Баден), химически заводи (Бланско, Моравия), стоманолеярни (Турниц, Австрия) и доменни пещи (Гая, Моравия). Става много богат и купува земи от Дунав чак до Рейн. Славата и репутацията му на индустриалец и учен-изследовател се разнася из цяла Европа.

Карл фон Райхенбах, литография на Йозеф Крихубер от 1832 г.

През 1830 г. Райхенбах открива парафина като резултат от изследванията си върху каменовъглената смола и нейните деривати. Това далеч не е единственото му откритие в областта на химията, което получава широка известност. От каменовъглената смола успява да извлече антисептика евпион (1831), консервиращия и терапевтичен агент – креозот (1832), тъмносиньото багрилно вещество – питикал (1833) и сидререт (червено багрило), пикамар (използван за производство на парфюми), както и капномор и асамар. Търговският успех на тези органични вещества му донасят още по-голямо богатство. Откритията на Райхенбах поставят началото на химическата промишленост в Германия, която осигурява огромни приходи на страната.

Райхенбах предприема първото точно геологическо проучване на Моравия. Привлича го всичко свързано с естествознанието и най-вече онова, което се смята за необичайно и рядко. Именно заради това той събира метеорити (колекцията му е прочута и до наши дни). И докато повечето академични умове от онова време приемат с насмешка идеята за падащи от небето камъни („аеролити“), Райхенбах публикува няколко забележителни трактата по темата.

Като неуморим изследовател на всички аномални природни явления, в областта на научните му интереси влизат и различни екзотични форми на мълнии и свързаните с тях атмосферни явления. Многобройните му, строго научни описания на редки видове мълнии и други странни природни явления, редовно се появяват в периодичните издания от онова време и го превръщат в ранен изследовател на феномените, наречени по-късно „фортеански“ (силови).

Разполагайки с неизчерпаемите възможности на най-прецизните научни трудове и на огромното си богатство, барон Райхенбах отправя взор към области, в които малцина успяват да проникнат и да постигнат някакви успехи. Интересът му към редките природни феномени бива безграничен и стремежът да разбере неизвестното се превръща в нещо много повече от обикновено любопитство. След като извършва чудеса в областта на промишлеността, страстта му към неизвестното го карат да се обърне към други области, в които изследванията му достигат невъобразими дълбини. Райхенбах открива лъчистата енергия, която напълно преобръща представата за света както у самия него, така и у онези, които с нетърпение очакват поредната му публикация. До смъртта си той твърди, че природата е изпълнена с тайнствена светлинна енергия, от която черпи жизнените си сили. С това велико откритие започва спорният период от живота на Райхенбах – периодът, в който баронът се осмелява да се изправи срещу академичните предразсъдъци и в крайна сметка потъва в забрава.

В последните години от живота си работи върху силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която наименува Одинова сила (Odic force, по името на германския бог Один).

Умира на 19 януари 1869 г. в Лайпциг, Саксония.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Kreosot: ein neuentdeckter Bestandtheil des gemeinen Rauches, des Holzessigs und aller Arten von Theer, Eduard Anton, Halle 1833.
  • Geologische Mitteilungen aus Mähren, Heubner, Wien 1834.
  • Physikalisch-physiologische Untersuchungen über die Dynamide des Magnetismus, der Elektrizität, der Wärme, des Lichtes, der Krystallisation, des Chemismus in ihren Beziehungen zur Lebenskraft
    • Band 1, 2. Aufl., Vieweg, Braunschweig 1849.
    • Band 2, Braunschweig 1850.
  • Odisch-magnetische Briefe, Stuttgart 1852; Neudrucke Ulm 1935 und 1955
  • Der sensitive Mensch und sein Verhalten zum Ode, Stuttgart und Tübingen
    • Band 1, 1854.
    • Band 2, 1855.
  • Köhlerglaube und Afterweisheit. Dem Herrn C. Vogt in Genf zur Antwort, Wilhelm Braumüller, Wien 1855.
  • Wer ist sensitiv, wer nicht, Wilhelm Braumüller, Wien 1856.
  • Odische Erwiederungen an die Herren Professoren Fortlage, Schleiden, Fechner und Hofrath Carus, Wilhelm Braumüller, Wien 1856.
  • Die Pflanzenwelt in ihren Beziehungen zur Sensitivität und zum Ode, Wilhelm Braumüller, Wien 1858.
  • Odische Begebenheiten zu Berlin in den Jahren 1861 und 1862 Архив на оригинала от 2009-10-14 в Wayback Machine. (PDF; 4,5 MB) Berlin 1862
  • Aphorismen über Sensitivität und Od Wien 1866
  • Die odische Lohe und einige Bewegungserscheinungen als neuentdeckte Formen des odischen Princips in der Natur Wien 1867

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. History of Chemistry, J. R. Partington, Macmillan International Higher Education, 1964