Карл III Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл III Анжуйски
Armoiries André Hongrie.svg
Крал на Неапол и Унгария
Charles III of Naples (head).jpg
Лични данни
Управление в Неапол 1385-1386
в Унгария 1385-1386
Пълно име Шарл д'Анжу
Други титли Крал на Йерусалим, Принц на Ахея
Роден 1345
Неапол
Починал 24 февруари 1386
Вишеград
Погребан в Белград
Предшественик Мария I Анжуйска
Семейство
Династия Анжу-Сицилийски дом
Баща Луи Драчки
Майка Маргарета Сан-Северинска
Брак Маргарита Драчка
Потомци Джована, Ладислав
Карл III Анжуйски в Общомедия

Карл III Анжуйски, известен още и като Карл III Малкия, и като Карл от Дурацо, е херцог на Дурацо (Драч), крал на Неапол и Йерусалим (1382-1386), крал на Унгария като Карой II (1383-1386) и принц на Ахея (1383-1386).

Карл е роден през 1345. Син на Луи Анжуйски от Дурацо, граф на Гравина, и на Маргарита ди Сан-Северино. По бащина линия Карл е правнук на неаполитанския крал Карл II Анжуйски. След смъртта на баща му Карл се оказва най-възрастният мъжки представител на сицилианския клон на Анжуйската династия. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си - бездетната неаполитанска кралица Джована I - и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона.

Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей, който е първият съпруг на неаполитанската кралица Джована I. По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Карл Анжуйски трябвало да се заеме унгарският крал Лайош I, поради което през 1365 г. единадесетгодишният Карл напуска Неапол и се установява в Унгария. През 1369 г. неаполитанската кралица урежда брак между наследника си и първата му братовчедка Маргарита от Дурацо. В Унгария младият анжуец печели доверието на унгарския крал, който му поверява управлението на Хърватия и Далмация. Така между 1371 и 1378 Карл Анжуйски, вече като херцог на Хърватия и Далация, успява да спечели множество привърженици сред местните магнати. През 1379 г. Карл е назначен за посланик във Венеция и води преговорите за слагане на край на унгаро-венецианската война.

През 1381 г. конфликт между папата и неаполитанската кралица Джована I довежда до отлъчването на последната и обявяването на Карл Анжуйски за законен крал на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява брата на френския крал, признава го за законен наследник на престола и го моли за помощ срещу римския папа. Налага се Карл да се бори за наследството си в Неапол, за което той получава подкрепа от унгарския крал. С помощта на унгарските си войски Карл успява да нахлуе в Неапол и да разбие войските на крал Отон Брауншвайгски - новият съпруг на Джована I - в битката при Сан Герман. Самата кралица е обсадена в Кастело дел Ово. След продължителна обсада на замъка и един неуспешен опит тя да бъде освободена, неаполитанската кралица е пленена от Карл и е затворена в замъка Сан Фе. След като не успява да я убеди да разтрогне акта, с който тя осиновява и признава за свой наследник Луи Анжуйски, за когото пристигат и вести, че събира войски, за да завладее Неапол, през 1382 Карл Анжуйски заповядва неаполитанската кралица да бъде удушена и сам се провъзгласява за крал на Неапол.

С хитрост и късмет Карл III успява да се наложи и в последвалата война за неаполитанския престол срещу Луи Анжуйски и 40 хилядната му войска, която нахлува през 1383 г. във владенията на Неапол. Сраженията продължават цяла година и приключват със смъртта на съперника му през 1384 г.

Междувременно се обтягат и отношенията с папа Урбан VI, който подозира неаполитанския крал в заговор срещу главата на Католическата църква. През януари 1385 г. трима неаполитански кардинали са арестувани, а един от тях, който е подложен на мъчения, разкрива заговора на краля. В последствие Карл III и съпругата му са отлъчени от църквата и е издаден папски интердикт над кралството им. В отговор войските на Карл III обсаждат папата в Ночера. След шестмесечна обсада главата на Римо-католическата църква е освободен с помощта на неаполитански барони, минали на страната на Луи Анжуйски.

Докато папата търси спасение в Геноа, Карл III се впуска в поредна авантюра - през 1385 г., когато умира Лайош I, Карл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария от него. Карл трябвало да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария - Елизабет Котроманич, организира заговор за убийството на Карл. На 7 февруари 1386 Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари. Погребан е в Белград.

След смъртта на Карл III на престола в Неапол се възкачва малолетният му син Ласло, а короната на Унгария отново преминава в ръцете на Мария Анжуйска.


Джована I Крал на Неапол (1382 – 1386) Ладислав (Ласло) Неаполитански
Жак Принц на Ахея (1383 – 1386) -
Мария Анжуйска
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1385 – 1386)
Мария Анжуйска