Карл II Плешиви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл II Плешиви
император на Свещената Римска империя и крал на Западнофранкското кралство
Карл II Плешиви 
Роден: 13 юни 823
Франкфурт на Майн, Франкска империя
Починал: 6 октомври 877  (на 54 години)
Аврийо, Кралство Бургундия

Карл II Плешивия (на френски: Charles le Chauve) (13 юни 823 - 6 октомври 877) - император на Свещената Римска империя и крал на Западно-франкското кралство.

Той е син на Луи Благочестиви и втората му съпруга Юдит. Прякорът му "Плешиви" идва не от плешивостта му, както би могло да се предположи, а от факта, че на 5 май 877 г., в деня на освещаването на църквата „Дева Мария“ (бъдещото абатство „Сен Корней“ в Компиен), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси.

Карл е роден на 13 юни 823 г., когато по-възрастните му 2 братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да даде на Карл управлението на Алемания (829) и земите между Мойс и Пиренеите (833) водят до разбунтуването на останалите му синове. През 838 г. той е коронован за подкрал на Неустрия (Северна Франция).

Смъртта на императора през 840 г. води до избухване на война между 3-та му сина. Карл се съюзява с брат си Лудвиг Немски срещу новия император Лотар I и го побеждават в битката при Фонтеноа ан Пюизе (Fontenoy-en-Puisaye) на 25 юни 841 г. Следващата година 2-та братя потвърждават своя съюз с договор в Страсбург. Войната приключва през 843 г. с подписване на договора от Вердюн. С него Карл получава западните франкски земи (днешна Франция), Лудвиг става крал на източните франкски територии (днешна Германия), а Лотар I остава император на земите от Фландрия през Бургундия до владенията в Северна Италия.

Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през 855 г. са мирни. През тези години 3-та братя на няколко пъти се събират да решават разни въпроси. През 858 г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг решава да завладее Западнофранкското кралство. Карл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към Бургундия. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг, и велф, който е свързан с майка му Юдит. През 860 г. той се опитва да завземе кралството на племенника си Карл Провански, но не успява. След смъртта на друг свой племенник - император Лотар II от Лотарингия, също прави опит да завладее териториите му. Договорът му от Меерсен през 870 г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.

Срещу Карл (Шарл) редовно избухват въстания в Аквитания и Бретан. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу норманите, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През 875 г. след смъртта на свещения римски император Лудвиг II (син на брат му Лотар I) Карл с подкрепата на папа Йоан VIII отпътува за Италия, където в Павия получава кралската корона, а на 29 декември - и императорските символи. На 25 декември 875 г. Карл е коронован в Рим за римски император.

Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Карл и ги опустошава. Това принуждава Карл да напусне бързо Италия. След смъртта на брат си Лудвиг Карл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при Андернах (876).

Междувременно папата, заплашен от сарацините, призовава Карл да отиде в Италия и да му помогне. Кралят преминава Алпите, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време Карломан, син на Лудвиг Немски, идва от север. Карл се отправя към него, но умира по пътя през 877 г.

Карл е наследен от сина си от първия си брак Луи II. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата.

Жени и деца[редактиране | edit source]

Карл се жени 2 пъти.

1-вa жена: от 13/14 декември 842 г. Ирментруда Орлеанска († 6 октомври 869), дъщеря на граф Одо Орлеански от род Удалрихинги, имат 9 деца:

2-рa жена: от 22 януари 870 г. Рихилда Прованска († 2 юни 910), дъщеря на граф Бувин от Горц, сестра на Бозон Виенски от династията Бувиниди, имат 5 деца, от които само 1 живее по-дълго:

  • Ротилда (* 871; † 928/929), ∞ 890 граф Рожер, 897 граф на Льо Ман; † 31 октомври 900);
  • Дрого (* 872/873; † 873/874), близнак;
  • Пипин (* 872/873; † 873/874), близнак;
  • дете (* 23 март 875; † скоро след раждането);
  • Карл (* 10 октомври 876; † 877 преди 7 април).

Източници[редактиране | edit source]

  • Egon Boshof, Karl der Kahle - novus Karolus magnus? In: Franz-Reiner Erkens (Hrsg.): Karl der Große und das Erbe der Kulturen. Berlin 2001, S. 135–152.
  • Janet L. Nelson, Charles the Bald. Longman, London 1992, ISBN 0-582-05585-7.
Луи I крал на Франция (840 – 877) Луи II