Шарл IV д’Алансон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Карл IV Алансон)
Шарл IV д’Алансон
херцог на Алансон, граф на Перш
Управление14921525 (Алансон, Перш)
14971525 (Арманяк)
НаследилРене д’Алансон (Алансон, Перш)
Шарл д’Арманяк (Арманяк)
НаследникМаргарита Наварска
Лични данни
Роден
2 септември 1489
Починал
11 април 1525
Други титлиграф на Арманяк, Фезансак и Родез, пер на Франция, първи принц по кръв
Семейство
ДинастияВалоа-Алансон
БащаРене д’Алансон
МайкаМаргарита Лотарингска-Водемон
БракМаргарита Наварска
Потомциняма
Герб

Шарл IV д’Алансон (на френски: Charles IV de Valois, duc d’Alençon; * 2 септември 1489, Алансон, † 11 април 1525, Лион) e херцог на Алансон и граф на Перш (1492 – 1525), граф на Арманяк, Фезансак и Родез (1497 – 1525), пер на Франция, първи принц по кръв от 1515 г., престолонаследник на Кралство Франция.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е единствен син на Рене д’Алансон (* 1454, † 1492), херцог на Алансон и граф на Перш (1478 – 1492), и на Маргарита Лотарингска-Водемон (* 1463, † 1521).

Им две сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е отгледан в замъка Мав в Льо Перш от майка си, посветена на децата си. През ноември 1492 г. след смъртта на своя баща си 3-годишният Шарл наследява титлите „херцог на Алансон“ и „граф на Перш“. През юни 1497 г. след смъртта на своя чичо Шарл д’Арманяк (* 1425, † 1497), граф на Арманяк (1473 – 1497), Шарл IV Алансон наследява титлите „граф на Арманяк, Фезансак и Родез“.

През 1507 и 1509 г. херцог Шарл IV участва в две военни кампании на френския крал Луи ХII в Италия.

На 1 януари 1515 г., след смъртта на крал Луи ХII и встъпването на престола на херцог Франсоа I Валоа-Ангулем, херцог Шарл IV Алансон става първи принц по кръв и е видна фигура в началото на управлението на Франсоа I. От 1 януари 1515 г., когато Франсоа I встъпва на кралския трон, до 28 февруари 1518 г., когато на краля се ражда първият син Франсоа, херцог Шарл Алансон се счита за престолонаследник.

През септември 1515 г. е в състава на френската армия и се сражава с швейцарците в битката при Мариняно, където командва десния фланг.

През 1521 г. ръководи отбраната на Шампан по време на нахлуването на имперската армия под командването на Карл V Хабсбург.

През 1525 г. участва във втората кампания на краля на Франция Франсоа I в Италия. На 25 февруари в знаменитата битка при Павия френската армия претърпява съкрушително поражение от испанско-имперските войски на Карл V. Шарл IV командва ариергарда на французите и в решаващия момент на сражението не отива на помощ на главните сили на кралската армия. Крал Франсоа I е пленен и изпратен в Испания. След поражението на армията и пленяването на краля херцог Алансон поема командването на остатъците от разбитите войски и отстъпва от Миланското херцогство към Франция. Във Франция той се счита главния виновник за поражението и пленяването на краля.

През април 1525 г. 35-годишният бездетен херцог Шарл IV д'Алансон умира в Лион. Въпреки че Шарл има две по-малки сестри, Франсоаз и Ана, неговите владения преминават към неговата вдовица Маргарита Ангулемска, сестра на Франсоа I.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1509 за Маргарита Ангулемска (* 1492, † 1549), дъщеря на Шарл Орлеански (* 1459, † 1496), граф на Ангулем (1467 – 1496), и Луиза Савойска (* 1476, † 1531), по-голяма сестра на Франсоа I Валоа (*1494, † 1547), граф на Ангулем (1496 – 1515), херцог Валоа (1498 – 1515) и крал на Франция (1515 – 1547). Бракът е бездетен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карл IV (герцог Алансона)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​