Кармина Бурана
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За кантатата на Карл Орф виж Кармина Бурана (Орф)
Кармина Бурана (на латински: Carmina Burana) е ръкописен поетически сборник, известен също като Кодекс Буранус, Codex Buranus. Понастоящем се съхранява в Мюнхен. Самото наименование означава на латински „Песни от Бойерн“, по името на средновековния манастир Beuern (сега — Бенедиктбойерн) в Бавария, където ръкописът е намерен през 1803 г.). Това е най-големият засега известен сборник с поезия на вагантите, или голиардите — средновековни странстващи поети, най-често от средите на духовенството или студентите. Съставен е в Южна Германия през 13 век и наброява над 200 стихотворения.
Повечето от стихотворенията са на латински език, някои на среднонемски диалект, със заемки от старофренски. По това време латинският е езикът, на който са си общували студентите и теолозите от цяла Западна Европе, но аналогични стихове има и на съответните национални езици. В сборника влизат съчиненията на няколко различни поети, като Петер от Блуа, Валтер Шатильонски, както и на неизвестен по име поет-вагант, наричан в историята „Архипиит“.
Колекция е разделена на шест части:
- Песни (carmina) на религиозни теми
- Песни морални и сатирични
- Песни любовни (любовна лирика)
- Песни за маса, за хазарт и пародии)
- Луди (ludi, буквално „игри“; религиозни пиеси)
- Допълнения (вариации на песни с други текстове)
Текстовете от първата част, религиозната, се считат за изгубени.
През 1935 г. немският композитор Карл Орф написва музика за 24 от стихотворенията и произведението му също е наречено Carmina Burana. Най-известният откъс „О, Фортуна“ и досега се изпълнява от различни музиканти.
