Карнарвън (замък)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Замък Карнарвън
Caernafon Castle - Seiont sunset.jpg
Информация
Страна Флаг на Уелс Уелс
Териториална единица Гуинед
Местоположение гр. Карнарвън
Време на основаване Средновековие
Строителство XIII-XIV в.

Замъкът Карнарвън (на уелски: Castell Caernarfon) е средновековна сграда в град Карнарвън, графство Гуинед, Северозападен Уелс.

От късния XI в. в града има мот и бейли замък до 1283 г., когато крал Едуард I започва да го замества с настоящата каменна конструкция. Градът и замъкът от времето на Едуард служат като административен център на северен Уелс и в резултат на това укрепленията са построени в голям мащаб. Преднамерено е направена връзка с римското минало на Карнарвън – наблизо е римският форт Сегонциум – и стените на замъка напомнят за стените на Константинопол.

Докато замъкът се строи, градски стени се строят около Карнарвън. Строежът струва между £20 000 и £25 000 от началото до края на работата през 1330 г. Въпреки че замъкът изглежда отвън като почти завършен, вътрешните сгради не са оцелели и много от строителните планове не са завършени. Градът и замъкът са плячкосани през 1294 г., когато Мадог ап Лиуелин води бунт срещу англичаните. Карнарвън е превзет обратно през следващата година. По време на въстанието на Глиндур през 1400–1415 г., замъкът е обсаден. Когато тюдоровата династия се възкачва на английския престол през 1485 г., напреженията между уелсците и англичаните започват да намаляват и замъците се считат за по-малко важни. В резултат на това замъкът Карнарвън е занемарен.

Въпреки запуснатото си състояние, по време на Английската гражданска война замъкът е държан от роялисти и е обсаждан трикратно от парламентарните сили. Това е последният път, когато замъкът се използва във война. Замъкът Карнарвън е занемараен до 19 век, когато държавата финансира ремонт. През 1911 г., замъкът Карнарвън се използва за инвеститура на Принца на Уелс и отново през 1969 г. Той е част от Обекта от световното наследство Замъци и крепости на Едуард I в Гуинед.

История[редактиране | edit source]

Първите укрепления в Карнарвън са построени от римляните. Техният форт, който наричат Сегонциум, е в покрайнините на съвременния град. Фортът е разположен в близост до брега на р. Сейонт; вероятно е фортът да е бил разположен там поради прислонената природа и защото трафикът нагоре по р. Сейонт щял да може да снабдява Сегонциум. Името Карнарвън произлиза от римските укрепления. На уелски мястото е наречено "y gaer yn Arfon", което означава "крепостта в земята срещу Мон"; Мон е уелското име на остров Ангълси. Малко е известното за съдбата на Сегонциум и неговото свързано цивилно селище след като римляните напускат Британия в началото на 5 век.

Ранен замък[редактиране | edit source]

След норманското нашествие в Англия Уилям Завоевателя обръща вниманието си към Уелс. Според Книгата на Страшния съд от 1086 г., норманът Робърт от Рудлан е формално управител на цял северен Уелс. Той е убит от уелсците през 1088 г. Неговият братовчед, графът на Честър, Хю д'Авранш, възстановява норманския контрол над северен Уелс като построява три замъка: един на незнайно място някъде в Мейрионид, един в Аберлейниог на Ангълси и друг в Карнарвън. Този ранен замък е на полуостров, ограден от р. Сейонт, и протокът Менай; той е бил мот и бейли, защитаван от дървена палисада и земни брегове. Докато мотът или могилата е интегриран в по-късния Едуардов замък, местоположението на първоначалното бейли е несигурно, въпреки че може да е било североизточно от мота. Разкопките на мота през 1969 г. не разкриват следи от средновековно обитание, което предполага, че останките са били премахнати. Вероятно мотът е бил надграден от дървена кула, известна като донжон. Уелсците си възвръщат Гуинед през 1115 г. и замъкът Карнарвън става владение на уелските принцове. От съвременни документи, написани в замъка е известно, че Лиуелин Велики, а по-късно Лиуелин ап Груфид престояват от време на време в Карнарвън.

Едуардов замък[редактиране | edit source]

Карта на Карнарвън през 1610 г. от Джон Спийд. Замъкът е в южния край на селището.

На 22 март 1282 г. отново избухва война между Англия и Уелс. Уелският лидер, Лиуелин ап Груфуд, умира по-късно през годината на 11 декември. Брат му Дафид ап Груфид продължава войната срещу англичаните, но през 1283 г. Едуард I е победител. Едуард преминава през северен Уелс, превземайки замъци като този в Долуиделан и основавайки свой собствен замък в Конуи. Войната най-сетне приключва през май 1283 г., когато замъкът Долбадарн, последният замък на Дафид ап Груфид, е превзет. Скоро след това, Едуард започва да строи замъци в Харлек и Карнарвън. Замъците в Карнарвън, Конуи и харлек са най-впечатляващите за своето време в Уелс, и тяхното строителство – заедно с други Едуардвови замъции в страната – помагат за установяването на английско управление. Главният зидар, отговорен за дизайна и оркестриращ конструкцията на самъка вероятно е Джеймс от Сейнт Джордж, опитен архитект и военен инженер, който играе важна роля в построяването на Едуардовите замъци в Уелс. Според Flores Historiarum, по време на построяването на замъка и планирания град, е открито тялото на римския император Магн Максим в Карнарвън и Едуард I нарежда повторното му погребение в местна църква.

Построяването на новия каменен замък е част от строителна програма, което преобразява Карнарвън; добавени на са градски стени, свързани със замъка и е построен нов кей. Най-ранното свидетелство за строеж в Карнарвън датира от 24 юни 1283 г., когато е изкопан ров, отделящ мястото на замъка от града на север. Вид стокада, bretagium, е създадена около мястото, за да го защитава докато трайните укрепления са в процес на строеж. Дърво се докарва от Ливърпул. Камъни се добиват от близки места, като Ангълси и около града. Стотици работници изкопават рова и основите на замъка. С разширението на замъка той започва да засяга града и са премахнати къщи в интерес на строителството. На жителите се плаща компенсация след три години. Докато се създават основите за каменните стени, за Едуард и неговата кралица Елеонор Кастилска са построени апартаменти. Те пристигат в Карнарвън на 11 или 12 юли 1283 г, и остават повече от месец. Според Рудланския статут от 3 март 1284 г. Карнарвън става административен център на графство Гуинед, Според традицията Едуард II е роден в Карнарвън на 25 април 1284 г. Едуард е направен принц на Уелс през 1301 г., с контрол над Уелс и неговите доходи. Оттогава титлата традиционно се държи от най-възрастния син на монарха. Според известна легенда, кралят обещал на уелсците да нарече "принц, роден в Уелс, който не говори и дума английски и тогава предтсвя невръстния си син за тяхна изненада; но историята може ида е апокрифна, тъй като може да се проследи само до 16 век. През 1284 г., Карнарвън е отбраняван от гарнизон от четиридесет мъже, повече от гарнизоните от по тридесет на Конуи и Харлек.

Caernarfon Castle from the west. The town's walls, which were mostly complete by 1285, join with the castle and continue off to the left of the photo.

През 1294 г., в Уелс избухва бунт, воден от Мадог ап Лиуелин, принц на Уелс. Като административен център и символ на английската власт, Карнарвън е нападнат от уелсците. Силите на Лиуелин превземат града през септември, и в процеса силно повреждат градските стени. Замъкът е защитаван само от ров и временна барикада. Той бързо е превзет и всичко запалимо е подпалено. Огънят опустошава Карнарвън. В лятото на 1295 г., англичаните се придвижват, за да превземат Карнарвън. До ноември на същата година те започват да укрепяват града. След потушаването на бунта Едуард започва строежа на замъка Биумарис на о. Ангълси. Строежът продължава с постоянно темпо до 1330 г.

От 1284 до 1330 г., когато завършват записите са похарчени между £20 000 и £25 000 за Карнавън и градските стени. Това е огромна сума, коятоо кара парите за замъци като Доувър и Шато Гаяр да изглеждат незначителни, които са сред най-скъпите и впечатляващи укрепления на късния 12 и ранния 13 век.

По-късна история[редактиране | edit source]

The ward of Caernarfon Castle, showing (from left to right) the Black Tower, the Chamberlain's Tower, and the Eagle Tower. By the 17th century, the castle's domestic buildings had been stripped of valuable materials such as iron and lead.

За два века след Едуард градът е на практика столица на северен Уелс. Най-важните административни длъжности са затворени за уелсци. Напрежениетоо между уелсците и техните английски завоеватели води до избухването на въстанието на Глиндур (1400–1415). По време на бунта Карнарвън е една от целите на армията на Оуайн Глиндур. Градът и замъкът са обградени през 1401 и през ноември на същата година наблизо се състои битката при Тутхил между защитниците на Карнарвън и обсаждащата войска. През 1403 и 1404, Карнарвън е обсаден от уелски войски с подкрепата на френски сили, гарнизонът по онова време е около тридесет. Възкачването на Тюдоровата династия на престола възвестява промяна на начина по който се управлява Уелс. Тюдорите са с уелски произход и тяхното управление намалява враждебността между уелсците и англичаните. В резултат на това замъци като Карнарвън, които осигуряват сигурни центрове, от които страната може да се администрира, стават по-малко важни. Те са занемарени и през 1538 г. се докладва, че много замъци в Уелс са в "moche ruynous and ferre in decaye for lakke of tymely reparations". (много западнали и в процес на разпадане поради липса на навременна поддръжка)

A painting of Caernarfon by J. M. W. Turner in 1830–1835

В случая с Карнарвън стените на града и замъка остават в добро състояние, докато покривите се разпадат, тъй като дървото загнива. До 1620 г. от седемте кули и две сгради на портите само орловата кула и Кралската порта имат покриви. Въпреки разрухата на жилищните сгради укрепленията на замъка са в достатъчно добро състояние да бъдат заети от роялистите по време на Английската гражданска война. Замъкът Карнарвън е обсаден трикратно по време на войната. През 1646 г. замъкът се предава на параламентаристките сили от констабула Джон Байрън. Това е последният път, когато за замъка се води битка. През 1660 г. се заповядва замъкът и градските стени да бъдат разрушени, но това не се изпълнява.

През 1911, Карнарвън е използван за коронацията на Принца на Уелс за първи път. Той по-късно става Едуард VIII. Прецедентът е повторен с коронацията на Чарлс, принц на Уелс. Въпреки че Карнарвън е собственост на Короната от построяването си понастоящем замъкът се поддържа от отдела за поддържане на исторически сгради на уелското правителство. През 1986 г., Карнарвън е добавен в списъка на ЮНЕСКО с обекти на Световното кулрутно наследство като част от "Замъците и градските стени на крал Едуард в Гуинед" като признание на глобалната му значимост и за да се помогне за поддръжка и защита на обекта. Замъкът поддържа Музея Royal Welch Fusiliers.

Външни връзки[редактиране | edit source]