Карнегиева анкета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доклад на комисията на Карнегиевата фондация

Карнегиевата анкета (на английски: Carnegie Report) е популярното название на Доклада на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, изготвен със средствата на Карнегиева фондация за международен мир през 1913-1914 г. Основан в голямата си част на показания от очевидци и непосредствени наблюдения в опустошените райони, докладът става широко известен като безпристрастно отражение на военните жестокости и трайното им въздействие върху съжителството между съседните народи. Част от изводите му се оспорват като елемент от пропагандната война, продължила дълго след прекратяването на бойните действия между бившите балкански съюзници.[1] Независимо от това в българската историография анкетата се разглежда като „неоценим документ за балканската история“ и „първокласно свидетелство за етническата карта на Балканите до навечерието на Първата световна война“.[2]

Създаване и маршрут на разследващата комисия[редактиране | edit source]

Големият международен отзвук от Балканската и Междусъюзническата война и противоречивите сведения за нарушенията на международното право, допуснати от воюващите страни, са главните мотиви за провеждане на независимо разследване. Инициативата е на Отдела за общуване и образование към фондация „Карнеги" за международен мир. През юли 1913 г. фондацията натоварва известния френски пацифист Пол Анри д'Естурнел дьо Констан с ръководството на 8-членна комисия, която да проведе разследването.[3]

На 26 август 1913 г. – непосредствено след края на Втората балканска война – анкетната комисия започва проучванията си с посещение в Белград. До 22 септември част от членовете на комисията посещават също Солун, Атина, Цариград, София и част от районите на бойните действия в Източна Тракия и Македония (Кукуш, Сяр и др.). Сръбските власти възпрепятстват провеждането на анкетата във Вардарска Македония, но не и свидетелствата на бежанците, намерили убежище в България.[4][5]

Резултати от разследването[редактиране | edit source]

Събраният материал (писмени свидетелства, коментари на съставителите, фотографии, исторически и етнографски карти) е подреден и публикуван през юли 1914 г. във Вашингтон от името на Карнегиевата фондация[6], а основните изводи на съставителите са представени чрез медиите още два месеца по-рано.[7] Издадени са 13 000 бройки на английски и 5 000 на френски език, разпространени в Съединените щати, Европа и Япония.[8] На български език Карнегиевата анкета излиза още през същата година.

Докладът на разследващата комисия започва с разясняване на историческите и дипломатическите предпоставки за въоръжения конфликт на Балканите. Следват няколко глави, посветени на действията на армиите и нередовните войски с акцент върху изстъпленията спрямо мирното население (примери: масовият глад и погромът над турците при обсадата на Одрин, насилственото покръстване в Родопите и Пиринския край, антибългарската политика на сръбското и гръцкото правителство в Македония, бежанските вълни от Македония и Тракия[9], опустошаването на Кукуш[10], кланетата над гръцкото население в Доксат и Демир Хисар, опустошаването на Сяр[11] и др.). В заключение докладът представя анализ на международноправните нарушения [12], статистически данни за икономическите и демографските поражения от войната[13], както и коментари за моралните последствия[14].

Отзиви[редактиране | edit source]

Първите реакции след публикуването на доклада не са еднозначни. Вестник „Ню Йорк Таймс“ отбелязва, че „на нито една балканска нация не е спестено обвинението“ за жестокостите по време на войната и последвалата нестабилност в региона.[7] Сърбия и Гърция официално отхвърлят доклада. С декларация от 7 септември 1913 г. сръбските власти отказват да признаят безпристрастността на комисията още в началото на работата ѝ, поради присъствието на Павел Милюков в нейния състав.[5][4] През лятото на 1914 г. гръцкото правителство опровергава неколкократно твърденията на Карнегиевата комисия като „фалшиви“ и „неоправдани“.[15] Подозренията в пристрастност се коренят във връзките на Милюков с академичните и обществените среди в България и с вижданията на друг член на комисията, Хенри Брейлсфорд, за българска същност на населението в Македония.[1] Въпреки това и в по-нови исторически изследвания се срещат определения за Карнегиевата анкета като „навярно най-обективното изложение по въпроса за жестокостите през Балканските войни“[16]

Членове на анкетната комисия[редактиране | edit source]

Списъкът е допълнен с националната принадлежност и професията на участниците:

Електронни издания[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Michailidis, I. The Carnegie Commission in Macedonia, Summer 1913 (Macedonian Heritage, 10.09.2009)
  2. а б Келбечева, Ев. Бележки към изданието от 1995 г., стр. 401
  3. Бътлър, Н. М. Предговор към доклада (взето от „Книги за Македония“, 11.09.2009)
  4. а б Илчев, Ив. Карнегиевата анкета на Балканите през 1913 г., стр. 244-246, в: Македония. История и историческа съдба (1912-1941), Том II, „Знание“, София 1998
  5. а б Другите балкански войни, стр. 9-11, стр. 12 (взето от „Книги за Македония“, 11.09.2009)
  6. Илчев, Ив. Карнегиевата анкета на Балканите през 1913 г., стр. 247, в: Македония. История и историческа съдба (1912-1941), Том II, „Знание“, София 1998
  7. а б The New York Times Article Archive, 10.09.2009: Greek and Bulgar Both Held Guilty (статия на „Ню Йорк Таймс“ от 18.05.1914, стр. 3)
  8. Илчев, Ив. Карнегиевата анкета на Балканите през 1913 г., стр. 250, в: Македония. История и историческа съдба (1912-1941), Том II, „Знание“, София 1998
  9. Другите балкански войни, стр. 155 сл.
  10. Другите балкански войни, стр. 92-94
  11. Другите балкански войни, стр. 74-89
  12. Другите балкански войни, стр. 194 сл.
  13. Другите балкански войни, стр. 220 сл.
  14. Другите балкански войни, стр. 250 сл.
  15. The New York Times Article Archive, 10.09.2009: Greeks Denounce Carnegie Board (статия в „Ню Йорк Таймс“, 08.06.1914, стр. 3)
  16. Hall, R. The Balkan Wars 1912-1913: Prelude to the First World War, Routledge, 2000, ISBN 0203138058, стр. 138

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.