Карнобат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карноба̀т е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е намира на еднакво отстояние от Бургас, Сливен и Ямбол. Градът е административен център на община Карнобат. Там се намира Институтът по земеделие. Към декември 2004 градът е на 47-мо място по население в България и на трето в Област Бургас, след Бургас и Айтос.
| Карнобат | |||
|---|---|---|---|
|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 19 396 [1] | ||
| Надм. височина: | 262 m | ||
| Пощ. код: | 8400 | ||
| Тел. код: | 0559 | ||
| МПС код: | А (Б) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Бургас | ||
| Община: - кмет |
Карнобат Георги Димитров (БСП) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Карнобат се намира на 50 км от Бургас. Градът е разположен на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София-Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Карнобат е една от най-големите железопътни гари в България. Като железопътен възел свързва Южна със Северна България.
[редактиране] Физико-географска характеристика
[редактиране] Религии
[редактиране] История
Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена - Кариноваса, Каринабад, Карново и др. През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането - в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Средновековна крепост Маркели
Средновековният град Маркели, известен по изворови данни между VIII-XI век, се намира на 7,6 км. западно от Карнобат. През втората половина на VIII до началото на IX в. заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров.
[редактиране] „Свети Йоан Богослов“
Църквата “Свети Йоан Богослов” е издигната върху мястото на изгорената от турците на 1.I 1878 г. по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.
[редактиране] Други
- Часовниковата кула http://www.snimka.bg/album.php?album_id=51106&photo=1
- къща-музей Димитър Полянов - възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на XIX в. http://www.snimka.bg/album.php?album_id=51106&photo=3
- къща-музей Минко Неволин - строена през 60-те години на XIX в. http://www.snimka.bg/album.php?album_id=51106&photo=4
- Синанбейов хамам - турската баня в старата част на града е една от цялостно запазените сгради от Южна България – изградена е в третата четвърт на XV в. http://www.snimka.bg/album.php?album_id=51106&photo=5
- “Черната джамия”,строена през 1821 г. http://www.snimka.bg/album.php?album_id=51106&photo=6
- Еврейският некропол
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Известни личности
- Родени в Карнобат
- Атанас Жеков (1926-2006), художник
- Минко Неволин (1881-1872), революционер
- Димитър Полянов (1876-1953), поет
- Танислав Иванов (1977-), Експерт и мениджър ТРЗ
- Починали в Карнобат
- Любомир Начев (1954-2006), политик
- Други
- Атанас Атанасов (р. 1953), политик, кмет на града от 1999
- Димитър Душанов (1837-1904), просеветен деец, учител в града през 1864-1867
- Борис Клочков (р. 1928), агроном, работи в града през 1954-1971
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Медии
Общински медиен център:
- Ефирна телевизия "ТВ КАРНОБАТ" излъчва от 1996 г. от Хотел Карнобат на 41 канал до март 2003 г., когато е прекратена лицензията. От Февруари 2005 г. излъчването е възстановено на 52-ри канал.
- Кабелно радио - от понеделник до петък от 14:30 до 15:00ч.
- в-к "Карнобатски глас" - разпространява се безплатно. Карнобат 8400, улица Аспарух 5, Хотел Карнобат, етаж 8, телефон: 0559/ 22 071, 22 897, 22 837
Радио N-JOY
Кабелна телевизия "Лъки"
Кабелна телевизия "Панорама"
