Карнобат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карнобат
Izgled ot Karnobat.jpg
Централната част на Карнобат
България
Red pog.png
Карнобат
Област Бургас
Red pog.png
Карнобат
Общи данни
Население 18 277 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 18 621 (НСИ)
Землище 109,657 km²
Надм. височина 174м. m
Пощ. код 8400
Тел. код 0559
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 36525
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Карнобат
Георги Димитров
(БСП)
Адрес община
бул. "България" 12
тел.: 0559/27016
е-поща
Сградата на Община Карнобат
Площад "Трети март" и читалище "Д. Полянов"

Карноба̀т е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и се намира на еднакво отстояние от Бургас, Сливен и Ямбол. Градът е административен център на община Карнобат. Там се намира Институтът по земеделие. Към декември 2004 градът е на 47-мо място по население в България и на трето в Област Бургас, след Бургас и Айтос.

География[редактиране | edit source]

Карнобат се намира на 50 км от Бургас. Градът е разположено на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София-Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Карнобат е една от най-натоварените железопътни гари в България: на ден на нея спират повече от 30 влака, половината от които идат от Бургас, после от Варна, София и пр. Като железопътен възел свързва Южна със Северна България.

Физико-географска характеристика[редактиране | edit source]

Карнобатска котловина Релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски /500-600м/ и разляти хълмове, които представляват последни разклонения на Карнобатско-Айтоската планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива в Карнобатската котловина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения (500 м.). Средната надморска височина на територията на общината е 174 м. Преминавайки по билото на Карнобатски Хисар, границите на общината пресича главния вододел на Блаканския полуостров.

Религии[редактиране | edit source]

Православие,ислям и протестанство

История[редактиране | edit source]

Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.

В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена — Кариноваса, Каринабад, Карново и др. Най-ранните сведения за Карнобат,под името "Град Каръновасъ" се съдържат във подробния регистър на доганджиите-соколари от 1477г.(ТБКМ-Сф,ОО - Д 649 - "Извори за българската история ",том 10,Сф,БАН,1964г.,стр.159-214 със селищата от Бургаска област,сред които е и град Карнобат).Като "Град Карин-абад",а също така и "Карнобат"(в документа се употребяват и двете форми на името му),сведения за града има и във т.н. "Карнобатско вакфие" на Раккас Синан бег от 1487г.,съставено по времето на султан Баязид ІІ(1481-1512) - Лит. : Сп."Български църковен преглед",год.4,кн.4,Сф,1898г.,стр.43-48(с целия текст на вакфието). Според краткия регистър на Османската империя от 1530г.,Карнобат,посочен в документа като "Град Карин овасъ",е център на каза със същото име - "Карин овасъ"(Istanbul - BOA,TD 370,s.460-464). През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането — в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования. Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.

От времето на Първото българско царство най-значимият обект е намиращата се на 7,5 км западно от Карнобат крепост Маркели, важен градски епископски и военен център. Сред кухненските остатъци при крепостната кула от 6-11 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от изчезналите вече в пределите на страната див колхидски (ямболски) фазан (Phasianus colchicus colchicus) и голяма дропла (Otis tarda). [1]През османското владичество Карнобат е административен център на нахия, а по-късно на каза в Силистренски санджак. Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и др. на града и селата за периода XIV – XIX в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена.

Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.

Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище “Св.Св. Кирил и Методий” е едно от първите в днешна Югоизточна България. След Освобождението (1878 г. ) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански и културно-просветен център.

В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци. Сред тях се открояват имената на: Никифор Н.Попов – автор на първия учебник по стокознание в България, писателите Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов, художниците Бенчо Обрешков (единственият български художник, носител на наградата “Гран при” през 1937), Жечко Попов,професор Дончо Вълчев, Атанас Жеков , Слави Кожухаров /Слави Земята / , Алекси Денев /Лечо /, Иван Христов /Магелана / , Иван Водев , Костадин Костадинов /Динко/ , академик Димитър Косев, професор Жельо Авджиев, професор Велко Тонев , професор Петко Бахчеванов.

Икономика[редактиране | edit source]

Икономическото развитие на община Карнобат е свързано основно със селското стопанство. Районът е бил и се утвърждава като зърнопроизводителен. Тенденции към подем бележат трайните насаждения, основно лозя, и свързаното с това производство на вино и други алкохолни напитки. Добре е застъпено и животновъдството, най-вече овцевъдство, свиневъдство, отглеждането на крави, кози, птици, зайци, пчели. От отраслите на промишлеността са застъпени основно хранително-вкусовата, машиностроенето и шивашката. Община Карнобат има много добри условия и за развитие на хранително-вкусовата промишленост, като се има в предвид, че районът е предимно селскостопански. Традиционно тук са застъпени производство на спиртни напитки, зеленчукови и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти, сладководна риба. В последните 15 години силно се разви транспортнит услуги застъпен от няколко фирми притежаващи стонина камиони с товароподемност над 20т. В икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани производствени мощности, трудови ресурси, производствени и складови площи.

Действащи предприятия на територията на общината

  • “Карина" АД

Фирма “Карина” АД е основана през 1962 г. на базата на малки работилници за производство на шивашки изделия в Карнобат. През годините фирмата преминава през различни фази на държавна собственост - до 1996 г., когато е приватизирана 65%, а от 1999 г. е 100% частна. Фирмата е специализирана в изработването на мъжки ризи и дамски блузи. В "Карина" АД в момента работят 750 работници и служители както от гр. Карнобат, така и от околните населени места. Конфекционна фабрика “Маркела”. Фирмата работи от 1996 г. и е специализирана в производството на мъжки ризи и дамски блузи. В процеса на работа са заети 115 висококвалифицирани специалисти и работници със средна възраст 35 години. Разполага с техника на признати немски и японски производители.

  • “СИС Индустрийс”

Компанията “СИС Индустрийс” край Карнобат произвежда и бутилира над 40 вида високо алкохолни напитки. В основата на цялата продукция е чистият зърнен спирт, произвеждан от рафинерия “ВИНС”. Три са основните марки, под които продукцията на “СИС Индустрийс” присъства на пазара: • “Савой клуб”. Марката е представена от водка, уиски, ром, джин и бренди, които се произвеждат по лиценз на втората по големина алкохолна фирма в Холандия UTO Nederland. • McCOY е марката на английската U.B.V. Midland Distillers Ltd. Под тази марка има българско производство на водка, джин и уиски. • “Карнобат” е местната марка, с която се идентифицират типично българските напитки: ракия, мастика и мента, в компанията на джин, бренди и водка. Напитките от серията “Карнобат” отмерват и най – доброто съотношение “цена – качество” и имат добро пазарно присъствие.

  • Рафинерия “ВИНС” е единствената рафинерия за зърнен спирт и дестилати на територията на Балканския полуостров. Тя е изградена по идея на един от най-големите родни производители на високоалкохолни напитки – “СИС Индустрийс”. Технологичното оборудване е италианско и белгийско. Рафинерията разполага с модерна лаборатория за контролиране на входящата суровина и текущото производство. За опазване на околната среда към рафинерията е построена специална пречиствателна станция. Рафинерия “ВИНС” до момента е открила над 100 работни места с тенденция за увеличаване през следващите години.
  • “Винпром Карнобат” – изграждането на рафинерия “ВИНС” и колоните за дестилати слагат началото на още едно предприятие на територията на общината. “Винпром Карнобат” стартира собствено винопроизводство като капацитетът на новите мощности е за преработка на до 1000 тона грозде годишно. Амбицията е да се прави “бутиково” винопроизводство, с размерите на типичните френски изби. Новите съоръжения са на съвременно техническо ниво, производство на утвърдени български и европейски фирми.
  • “КАМТ” АД.

Основната дейност на фирма “Карнобат агромашини и техника” е производство на почвообработващи машини и двигателни мостове за каропроизводството. В момента около 15-20% от продукцията се изнася. Има сериозна потребност от инвестиции за технологично обновление и повишаване на качеството.

  • “Металопак” АД.

Произвежда метален амбалаж, опаковки и поцинковани домашни съдове. Разполага с модерна технологична линия на фирма “Саржиани” – Италия. Има капацитет за производство на големи количества от номенклатурата. Изделията се предлагат на вътрешния пазар и за експорт.

  • Завод за метални конструкции към “Монтажи” ЕАД – София.

Предприятието изработва всякакъв вид среднотежки метални конструкции, заваръчен тип, за всички отрасли на икономиката. Изпълнявани са и се изпълняват поръчки за крупни обекти в страната, както и за износ.. Основният производствен корпус е с площ 10 декара. Има собствени лаборатории за химически анализ и механични изпитания на метала. Заводът е атестиран по DIN 18800-7 за работа по европейските стандарти.

  • "Sumitomo Electric Bordnetze - Bulgaria" ЕООД

Доставчик на компоненти за международната автомобилна индустрия. Произвеждат се кабелни комплекти за различни автомобилни платформи. Едни от най-големите клиенти са Фолксваген, Ауди и Шкода. Първоначално фирмата е основана през 2002г. в гр. Казанлък като логистичен център на VW TR (Volkswagen Elektrik Sistemleri A.S. Cerkezkoy, Tурция). През 2004 фирмата се разраства и се премества в гр. Карнобат. Тук вече работи като поддоставчик на VW TR, и е ръководена директно от там. След като Фолксваген АГ и Сименс АГ продават дъщерната си фирма Volkswagen Bordnetze GmbH на корпорацията Сумитомо през 2006г., фирмата става самостоятелна, и вече оперира под новото си име "Sumitomo Electric Bordnetze - Bulgaria" ЕООД. През 2008 фирмата експандира още, и отваря втори завод в гр. Мездра. В момента работи с 4 завода на територията на България, като 2 от тях принадлежат на поддоставчиците Атес ЕООД (гр. Сливен) и Аркомат ЕООД (гр. Казанлък)

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Районно управление Полиция
  • Районен съд

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В Карнобатския край винопроизводството има многовековна традиция. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр. Хр., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии.

По-късно, по време на Първото българско царство, величествената средновековна крепост “Маркели” освен защитната си функция играела и ролята на винохранилище.

За добре поддържаните лозя и хубавото вино в района на Карнобат се споменава и в бележките на десетките чужди пътешественици – немци, французи, англичани, поляци, унгарци, посещавали тези земи в периода XV — XIX век. Според свидетелствата с много грижа и умение местните хора подготвяли нови терени за лозя, ограждали земите и култивирали сортове, познати и днес.

Уникалното съчетание на релеф, климатични и почвени особености е предпоставка за превъзходното качество на гроздето от Карнобатския край. В Карнобатската котловина се отглеждат както традиционни за страната, така и интернационални винени сортове. Разнообразието от сортове и тероарните особености на района благоприятстват създаването на висококачествени вина.

Средновековна крепост Маркели[редактиране | edit source]

Средновековният град Маркели, известен по изворови данни между VIII-XI век, се намира на 7,6 км. западно от Карнобат. През втората половина на VIII до началото на IX в. заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров.

Църква „Свети Йоан Богослов“[редактиране | edit source]

Църквата “Свети Йоан Богослов” е издигната върху мястото на изгорената от турците на 1.I 1878 г. по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.

Други[редактиране | edit source]

Часовниковата кула
Детската библиотека
Център за обслужване на граждани

Редовни събития[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Карнобат
Починали в Карнобат
Други
  • Атанас Тодоров /1863-1936/ , учител и паркостроител .През 1886 г. завършва с отличие Земеделското училище в Садово . Атанас Тодоров е първият председател на образуваното в края на XIX век Дружество за залесяване на околностите на Карнобат . В края на 1893 г.Община Карнобат взема решение да отреди мястото на север от шосето София - Бургас за създаване на градска градина . По инициатива на учителя Атанас Тодоров и под вещото ръководство на лесовъда Нейчо Попов , завършил Садовското училище , общинската мера била разграфена и залесена с дъб , бряст , акация , липа , чер и бял бор , ясен , кестени и гинко билоба . Карнобатската градина е създадена с много любов и доброволен труд на ученици и граждани . Градската градина е открита тържествано срещу 24 май 1894 г. Карнобатчани били горди , че са изпреварили в паркостроителството големи градове като Шумен /1897/ , Стара Загора /1902/, Русе /1905/ , Видин /1902/ и Морската градина на Бургас /1909/ , създали своите градски градини след Карнобат . Любовта към природата и паркостроителството на учителя-родолюбец не останала незабелязана и през 1896 г. Атанас Тодоров получава от Министерството на народното просвещение първа награда за най-добре уредена училищна градина - градината на Основно училище "Софроний Врачански " в центъра на Карнобат . През 1904 г.Атанас Тодоров е избран за кмет на Карнобат .

Пеню Киров /1868-?/,е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов . Пеню Киров е роден в град Карнобат през 1868 година . Седемнадесетгодишен се записва като доброволец в Сръбско-българската война . През 1898 г. започва лична кореспонденция с Петър Дънов . През 1900 г. заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович е поканен на среща с Учителя във Варна . Това полага началото на съборите на "Бялото братство".

Квартали на Карнобат[редактиране | edit source]

  • Красно село
  • Възраждане
  • Еврейската махала
  • Центъра
  • Циганската махала

Радио[редактиране | edit source]

В Карнобат ефирно се приемат следните радиостанции: Шумен (87.6), Хоризонт (87.8), Хоризонт (88.0), Варна (88.5), Алфа (89.0), Христо Ботев (89.5), Power FM (91.1), Фолк Радио (91.6), Хоризонт (92.8), The Voice (93.3), Шумен (94.0), FM+ (94.2), Радио 1 (94.7), Хоризонт (95.0), Христо Ботев (95.3), Star FM (96.2), Стара Загора (97.2), Радио 1 рок (98.0), Христо Ботев (98.7), Вероника (99.9), Христо Ботев (100.3), N-JOY (100.5), Дарик Радио (101.2), Радио Фокус (101.7), Хоризонт (102.0), Хоризонт (102.5), Христо Ботев (103.2), Хоризонт (103.7), Дарик Радио (104.5), Z-Rock (105.1), Радио Фреш (105.7), Радио 1 рок (105.9).

Телевизия[редактиране | edit source]

В Карнобат ефирно се излъчват следните телевизионни програми:

ТВ канал Телевизия

6 II БНТ 1

21 II БНТ 1

28 II BTV

37 II BTV

50 II Нова Телевизия

52 II Телевизия Карнобат

55 II TV 7

  • Ефирна телевизия "ТВ КАРНОБАТ" излъчва от 1996 г.от Хотел Карнобат на 41 канал до март 2003 г.,когато е прекатена лицензията. От Февруари 2005 г. излъчването е въстановено на 52-ри канал

Кабелна телевизия[редактиране | edit source]

  • "Лъки"
  • "Панорама"

Вестници[редактиране | edit source]

  • в-к "Карнобатски глас"

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. - Historia naturalis bulgarica, 5: 61-67.


Външни препратки[редактиране | edit source]