Каролингски минускул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Брижински паметници от Словения — един от първите славянски писмени паметници. Изпълнени с каролингски минускул

Каролингският минускул е един от типовете средновековни писма с четливи букви. Възниква в резултат на еволюцията на минускула, появил се през III век в Римската империя. Въведен е при управлението на Карл Велики, който сътрудничи в школата на Каролингския Ренесанс, създава много манастирски училища и кани учения монах Алкуин от Йорк за ръководител на дворцовото училище. Алкуин повлиява при създаването на простата, четлива, красива и изчистена от лигатури форма на буквите от каролингския минускул. Шрифта се появява първо в края на евангелиар поръчан от Карл Велики и изработен през 781 година от Годескалк, ранна форма на каролингски минускул има и в „Златния псалтир“ писан от Дагулф през 795 година.

Каролингския минускул се разпространява из цяла Европа, измества в ръкописите полу-унициалните и курсивни писма, които са много трудни за четене, става пратип на сегашната редовна латинска азбука. Той е еднообразен, строг, с кръгли форми, ясните главни букви и пространства между думите са норми станали стандарт с въвеждането на каролингския минускул, който е и резултат от културното унифициране в Каролингската империя. Буквите са добре пропорционирани и се включват в четирилинейна успоредна система за писане, като запазват главно три големини(n, b, g или p), утвърждават се горни и долни дължини с постоянна дължина, което спомага за четливостта.

Известни са пет форми в развитието на каролингския минускул-ранна с широки междуредови пространства и дължини по-големи от дължината на средният ред, зряла или кръгла форма-горните дължини станали равни с тялото на буквата, широка, тясна и ъгловата форми.

През 1100 година започва прехода от Романската епоха към Готиката, каролинският минускул е изместен от готическия шрифт.

Източници[редактиране | edit source]

  • Шрифтът през вековете, Васил Йончев