Картагенска хора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Картагенци)
Направо към: навигация, търсене
Политическа карта на картагенската хора по време на африканската експедиция на Агатокъл
Физикогеографски особености на картагенската хора непосредствено след похода на Агатокъл - към 300 г. пр.н.е.
Картагенската хора винаги е принадлежала собствено на Картаген и си останала основа на могъществото на града до самото му разрушаване от римляните през 146 г. пр.н.е.

С картагенска хора се обозначава територията на голямата плодородна равнина в съседство на Пунически Картаген, която в античността поради климата и почвата предоставяла изключително подходящи условия за развитие на интезивно земеделие, а Древна Либия в която се намирал този район - и на скотовъдство.[1]

През 450 г. пр.н.е., по времето на Магонидите, Пунически Картаген окончателно формално се освобождава от поземления данък който трябвало да плаща на местното магребско население. Търговските финикийски капитали на "тирската търговска къща" се насочват към инвестиции в земеделие в голям мащаб, въвеждайки системата на латифундиите в изключително плодородната по него време равнина в съседство на Картаген. Свободните либийски селяни са превърнати във фелахи с годишна арендна вноска в размер на 1/4 от плодовете на картагенската земя която обработват, като са и привлечени към редовна наборна военна служба в картагенска войска. Пастирските и скитащи племена в този район са изтласкани към вътрешността на Африка, като посредством укрепления във вериги от фортификации, границите с територията на картагенската хора били обезпечени откъм сигурност. Предходните почти всекидневни номадски нападения и грабежи били преустановени на тази територия.[2]

В средата на 5 век пр.н.е. и Утика, която е първата и най-стара финикийска колония в този район, постепенно също попада реално, но съвсем не формално под властта на новия процъфтяващ западносемитски и западносредиземноморски център на търговията, земеделието и занаятите. Във външните отношения "Картаген и Утика" остава да се изписват винаги заедно, макар че на практика положението е хегемонно и на власт и подчинение.[3]

Извън картагенската хора, която постъпателно и системно измества границите си на запад и най-вече на юг, номадските предводители усвояват финикийския език и азбука, а в техните магребски дворове официалния международен език е пуническия. Картаген с неговите хора се превръщат по един стъпаловиден начин и постепенно в своеобразна столица на Древна Либия. Към картагенските хора не спадат либийските финикийски градове по крайбрежието, където съседните и родствени на пуните либофиникийци - имат статут на федерати.[4]

Особенно процъфтяваща е картагенската хора през 4 век пр.н.е., когато постепенно с упадъка на финикийските градове попаднали последователно под властта на Асирия, Ахеменидите и Александър Македонски с диадохите, по-видните им и богати жители предпочели да се изнесат най-вече с капиталите си на запад, където не достигала дългата ръка на шахиншаха, макар формално Картаген винаги да бил в съюзнически отношения с арийската династия. Старите финикийски родове с търговските си фирми се преселили в защитения и процъфтяващ "нов град", където донесли със себе си своите обичаи с традиции и инвестирали знания, умения и богатство. Особено след превземането на Тир от Александър Велики, Картаген и по обективни причини и стечение на обстоятелства, изпъкнал като нова финикийска твърдина и опора за и на стария финикийски безоблачен търговско-земеделски живот от Ханаан и Финикия. По време на африканския поход, сицилийските гърци били изключително впечатлени от картагенската хора с нейното процъфтяващо селско стопанство. Бащата на географията Ератостен предава, че разкриването на картагенските тайни с просперитет пред наемниците на Агатокъл (от които се пръкнали и мамертинците), сериозно притеснило управляващата града върхушка, и въпреки че с договора от 348 г. пр.н.е. Картаген открил за римски търговски кораби иберийските, сардинските и либийските си пристанища, с последващия от 306 г. пр.н.е. ги затворил отново (виж и договори между Рим и Картаген). Ератостен твърди, че картагенците хвърляли в морето всеки попаднал им чужд моряк, който бил залавян да плава към Сардиния, през херкулесовите стълбове към Гадес или Древна Либия. [5]

Пунически Картаген с неговите "хора" според Полибий бил най-богатия град на света. Не случайно земеделския трактат на Магон е преработен и преведен на латински по заповед на римския сенат, като за по-късните римски и византийски земевладелци се превръща в основен кодекс по рационално земеделие, влизайки във византийската Геопоника. В пунически Картаген като систематическа наука се преподавало изпърво в античния свят - агрономството. Основната максима, явно още от времето на Ярба, била тази да не се придобива повече земя, отколкото може да се стопанисва рационално, т.е. интензивно. В картагенската хора, както и в цяла Древна Либия имало изобилие от коне, говеда, овце и кози, т.е. домашни животни, като според Полибий, поради номадското си стопанство Африка превъзхождала всички други тогавашни страни. [6]

Картаген с неговата хора при превземането на града от римляните в средата на 2 век пр.н.е. наброявал приблизително 700 хил., включително жените и децата. Самият град с величествените си крепостни стени според съвременни изчисления на основа площта и брой жилища, приютявал със сигурност над 100 хил. жители, което за времето си била внушителна демографска цифра дори в сравнение с Древна Атина, която с прилежащата й площ никога не надхвърлила 250 хил. жители (виж и класическа демография).[7]

Обозначавания в историографията крайградски район на Картаген с гръцкия термин "хора" включвал около 800 селища, а основата за създаването на тази изключителна антична и селскостопанска агломерация била положена от Ханон II.[8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Махонидите подчинили и част от територията около самия Картаген, която представлявала плодородна равнина и с това създали условия за развитие на едро земевладение от страна на картагенската аристокрация. Подчинената на Картаген територия се нарича в някои от източниците с гръцкия термин "хора".((bg)) Владимир Попов. Владимир Попов, История на Стария свят, стр. 787-788. // Абагар, 2008, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  2. Едва през 450 г. пр.н.е. картагенските търговци се освобождават от поземления данък, който досега е трябвало да плащат на местното население. Тогава започват да развиват и собствено земеделско стопанство. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 139. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  3. Дори и във външните отношения "Картаген и Утика" се изписват винаги заедно, което естествено не изключва много по-могъщият Нов град да упражнява хегемония над Утика. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 140. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  4. Не може да се установи как се е стигнало дотам, ... сигурно е обаче, че те са споменати като подвластни на картагенците в официални актове. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 139-140. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  5. За това свидетелства Ератостен. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 142. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  6. Във финансово отношение Картаген, откъдето и да се погледне, заема първо място сред страните на древността. По време на Пелопонеската война този финикийски град според сведенията на първия гръцки историк е превъзхождал всички гръцки държави и неговите доходи са сравними с тези на Великия цар. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 143. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  7. Според географа Страбон населението му достигало 700 000 души. Тези сведения вероятно са преувеличени, тъй като навремето дори Атина е имала не повече от 250 000 жители. Можем да получим шестцифрено число, ако броим населението не само на стария град (5 кв.км), но и на именията в покрайнините на метрополиса (15-25 кв.км.). ((bg))  Изчезнали цивилизации, Картаген, стр. 153. // Рийдърс Дайджест, 2009, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  8. тези данни са за времето на Третата пуническа война ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 342. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..

Вижте също[редактиране | edit source]