Картографска проекция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Картографската проекция представлява математически начин за изобразяване на земната повърхност върху плоскост. Картографските проекции са необходими за създаването на географските карти. Не съществува картографска проекция, при която да няма деформации.Тя се дели на четири вида:

  • Конус
-паралелите са дъги от центрирани окръжности;
-меридианите са лъчи изхождащи от една точка;
-няма деформация в точката на допиране;
-най-често се използва за изобразяване на Северното полукълбо.
  • Цилиндър (проекция на Меркатор)
-паралелите са прави успоредни една на друга линии,но с различни разстояния между тях;
-меридианите са прави перпендикулярни линии на паралелите,но разстоянието между тях е равно;
-няма деформация в точката на допиране;
-използва се за изобразяване на света и за навигация;
  • Азимутална полярна
-паралелите са концентрични окръжности;
-меридианите са лъчи;
-на полюсите няма деформация, но към екватора започва;
-предназначена е за изобразяване на Северното и Южното полукълба;
  • Азимутална екваториална
-паралелите са дъги, а екваторът е права линия;
-меридианите са криви линии свързващи двата полюса,изключение прави един, но не винаги Гринуичкия.

Азимутални проекции[редактиране | edit source]

Азимутралните проекции се получават при проектиране на земната повърхност върху равнина допирателна в някоя точка на земното кълбо. Названието азимутални се дължи на основното им своиство да не изопачават азимута на линиите, прекарани в равнината през точката на допиране. В зависимост от разположението на точката от която излизат пространствени лъчи азимуталните проекции биват централни стереографски , ортогравски и външни. От всички азимутални проекции в авиацията наи-голямо приложение намира равномеждинната азимутална полярна проекция. Тя се получава чрез разгъване на меридианите върху допираща се до полюса равнина.