Касандра Клеър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Касандра Клеър
Клеър през 2013 г.
Клеър през 2013 г.
Родена27 юли 1973 г. (50 г.)
Професияжурналист, писател
Националност САЩ
Активен периодот 2001 г.
Жанрфентъзи
СъпругДжошуа Люис
Уебсайтwww.cassandraclare.com
Касандра Клеър в Общомедия

Касандра Клеър (на английски: Judith Rumelt) е американска писателка на фентъзи романи.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Клеър е родена на 27 юли 1973 г. в Техеран, Иран, докато родителите ѝ Елизебет и Ричард Ромелт пребивават там. Баща ѝ е професор в бизнес училище и автор. Дядо ѝ по майчина линия е филмовия продуцент Макс Розенберг. Тя прекарва голяма част от детството си като пътува със семейството си по света. Съвсем малка прави едномесечен преход през Хималаите в раницата на баща си, а до 10-годишна възраст вече е живяла във Франция, Англия и Швейцария.

При постоянните премествания на семейството Джудит опознава както страните, така и книгите, с които не се разделя. Докато учи в гимназията в Лос Анджелис тя пише истории, за да забавлява съучениците си, включително един епичен роман, наречен „The Beautiful Cassandra“ на базата на разказ на Джейн Остин със същото име. По-късно той става основа за нейния псевдоним.

След колежа тя живее в Лос Анджелис и Ню Йорк, където работи в различни списания и таблоиди, вкл. „The Hollywood Reporter“. Докато работи като журналист, започва да пише своите първи произведения – „The Draco Trilogy“ (2000 – 2006), за героя Драко Малфой от романите за Хари Потър и „The Very Secret Diaries“ (2001 – 2002) по романа „Властелинът на пръстените“. Те са предназначени за свободно разпространение сред феновете на тези популярни романи.

Първият ѝ разказ „The Girl's Guide to Defeating the Dark Lord“ е публикуван през 2004 г. в жанра хумористична литература. Същата година започва да пише първата книга от серията „Реликвите на смъртните“ вдъхновена от градския пейзаж на Манхатън и ателиетата за татуировки. През 2006 г. решава изцяло да се посвети на писателското си поприще.

През 2007 г. излиза романът „Град от кости“, който веднага става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и я прави изключително популярна сред любителите на фентъзи жанра. В поредицата героите Клеъри Фрей, Саймън Люис и Джейс Уайланд търсят митичните Меч, Огледало и Бокал, сред ъндърграунда на Ню Йорк и легендарните Ловци на сенки. Първият цикъл от поредицата включва първите три романа, а вторият цикъл започва с „Град на паднали ангели“. Поредицата „Реликвите на смъртните“ е приета за екранизация, а книгите от нея имат многобройни номинации и награди.

През 2009 г. писателката започва публикуването на поредицата „Адски устройства“, в която предисторията на събитията от серията „Реликвите на смъртните“ се развива във Викторианската епоха. През 2013 г. излиза първият роман от серията „Хрониките на Бейн“.

Джудит предпочита да не работи в къщи, защото се разсейва от телевизията и котките си. За целта често пише в местните кафенета и ресторанти, или в компанията на приятелите си. Приятелка е с писателката Холи Блек, с която имат общи герои и планове за съвместни романи.

Живее в със съпруга си Джошуа Люис в Амхърст, Масачузетс.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Вселената на ловците на сенки[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Реликвите на смъртните“ (The Mortal Instruments)[редактиране | редактиране на кода]

  1. City of Bones (2007)
    Град от кости, изд.: „Ибис “, София (2010), прев. Людмила Костова, ISBN 978-954-9321-26-5
  2. City of Ashes (2008)
    Град от пепел, изд.: „Ибис “, София (2010), прев. Людмила Костова, ISBN 978-954-9321-36-4
  3. City of Glass (2009)
    Град от стъкло, изд.: „Ибис “, София (2010), прев. Людмила Костова, ISBN 978-954-9321-44-9
  4. City of Fallen Angels (2011)
    Град на паднали ангели, изд.: „Ибис “, София (2011), прев. Мария Бенчева, ISBN 978-954-9321-58-6
  5. City of Lost Souls (2012)
    Град на изгубени души, изд.: „Ибис “, София (2012), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-030-0
  6. City of Heavenly Fire (2014)
    Град на небесен огън, изд.: „Ибис “, София (2014), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-080-5

Серия „Адски устройства“ (The Infernal Devices)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clockwork Angel (2009)
    Ангел с часовников механизъм, изд.: ИК „Ибис“, София (2011), прев. Александър Драганов, ISBN 978-954-9321-59-3
  2. Clockwork Prince (2011)
    Принц с часовников механизъм, изд.: ИК „Ибис“, София (2012), прев. Ирена Патулова, ISBN 978-619-157-023-2
  3. Clockwork Princess (2013)
    Принцеса с часовников механизъм, изд.: ИК „Ибис“, София (2013), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-050-8

Серия „Тъмни съзаклятия“ (The Dark Artifices)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lady Midnight (2016)
    Лейди Полунощ, изд.: ИК „Ибис“, София (2016), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-155-0
  2. Lord of Shadows (2016)
    Повелител на сенките , изд.: ИК „Ибис“, София (2017), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-208-3
  3. Queen of Air and Darkness (2018)
    Кралица на въздух и мрак , изд.: ИК „Ибис“, София (2019), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-298-4

Серия „Най-древните проклятия“ (The Eldest Curses) – с Уесли Чу[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Red Scrolls of Magic (2019)
    Червените магически свитъци, изд.: ИК „Ибис“, София (2020), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-352-3
  2. The Lost Book of the White (2020)
    Изгубената Бяла книга, изд.: ИК „Ибис“, София (2022), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-379-0
  3. The Black Volume of the Dead (планирана)

Серия „Последните часове“ (The Last Hours)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chain of Gold (2020)
    Верига от злато, изд.: ИК „Ибис“, София (2021), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-359-2
  2. Chain of Iron (2021)
    Верига от желязо, изд.: ИК „Ибис“, София (2022), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-374-5
  3. Chain of Thorns (2023)
    Верига от тръни, изд.: ИК „Ибис“, София (2023), прев. Вера Паунова, ISBN 978-619-157-412-4

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Свързани издания[редактиране | редактиране на кода]

Графични романи[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Адски устройства“[редактиране | редактиране на кода]
  1. The Infernal Devices: Clockwork Angel, Volume 1 (2012)
  2. The Infernal Devices: Clockwork Prince, Volume 2 (2013)
  3. The Infernal Devices: Clockwork Princess, Volume 3 (2014)
Серия „Реликви на смъртните“[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрации на Касандра Джийн

  1. The Mortal Instruments: The Graphic Novel, Vol. 1 (2017)
  2. The Mortal Instruments: The Graphic Novel, Vol. 2 (2018)
  3. The Mortal Instruments: The Graphic Novel, Vol. 3 (2019)
  4. The Mortal Instruments: The Graphic Novel, Vol. 4 (2020)
  5. The Mortal Instruments: The Graphic Novel, Vol. 5 (2022)

Серия „Магистериум“ (Magisterium) – с Холи Блек[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Iron Trial (2014)
    Железният изпит, изд.: Егмонт България, София (2014), прев. Александър Драганов, ISBN 978-954-27-1296-1
  2. The Copper Gauntlet (2015)
    Медната ръкавица, изд.: Егмонт България, София (2015), прев. Александър Драганов, ISBN 978-954-27-1561-0
  3. The Bronze Key (2016)
    Бронзовият ключ, изд.: „Егмонт България“,[1] София (2016), прев. Александър Драганов, ISBN 978-954-27-1825-3
  4. The Silver Mask (2017)
    Сребърна маска, изд.: „Егмонт България“, София (2017), прев. Александър Драганов, ISBN 978-954-27-2123-9
  5. The Golden Tower (2018)
    Златната кула, изд.: „Егмонт България“, София (2018), прев. Александър Драганов, ISBN 978-954-27-2230-4

Серия „Ловецът на меча“ (The Sword Catcher)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sword Catcher (2023, планирана)
  2. The Ragpicker King (планирана)

Сборници разкази[редактиране | редактиране на кода]

Фензини[редактиране | редактиране на кода]

  • The Draco Trilogy (2000 – 2006) – по романите за Хари Потър
  • The Very Secret Diaries (2001 – 2002) – по романа „Властелинът на пръстените“

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2013 Реликви на смъртните: Град от кости, City of Bones
  • 2016 – 2019 Shadowhunters – сериал по Netflix (3 сезона)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]