Касетъчни боеприпаси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Касетъчните боеприпаси са множество малки експлозиви, събрани в бомба, ракета или артилерийски снаряд. Носителят се отваря по време на полет и те се разпръскват над обширен район, взривявайки се при удар.

Употреба[редактиране | edit source]

Касетъчните боеприпаси се употребяват най-често срещу жива сила и бронирани машини.

Критики[редактиране | edit source]

Употребата на касетъчни боеприпаси в населени места обикновено води до много тежки жертви сред цивилното население. Причините за това са две. Първата е широкия обхват, над който се разпръскват отделните експлозиви – често той надхвърля площта на три футболни игрища. Втората е, че между 1 и 40% от отделните заряди не успяват да се задействат при удар и на практика превръщат обстреляния район в минно поле. Малките експлозиви изглеждат безопасни и често не са по-големи от обикновена батерия. При контакт обаче те избухват. Децата често ги считат за играчки, което прави резултатите от използването им още по-трагични.

Според "Хендикап интернешънъл", в различни части на света има 440 000 000 неизбухнали касетъчни боеприпаси, които застрашават близо 400 000 000 души. Най-засегнатите от това явление страни са Афганистан, Камбоджа, Ирак, Лаос и Виетнам [1]. България също е производител на касетъчни боеприпаси[1].

Конвенция срещу касетъчните боеприпаси[редактиране | edit source]

През май 2008-ма на международна конференция в Дъблин беше приет текстът на конвенция, забраняваща използването на касетъчни боеприпаси. Държавите, които притежават най-крупни запаси от касетъчни боеприпаси - Русия, САЩ, Пакистан, Китай, Израел и Индия, отсъстваха от конференцията[2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б В света има 440 000 000 неизбухнали касетъчни боеприпаси, BPost.bg, 16 август 2008
  2. 100 страни се отказаха от касетъчни боеприпаси, news.bg, 16 август 2008

Външни препратки[редактиране | edit source]