Катерини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катерини
Κατερίνη
Кметството (демархията)
Кметството (демархията)
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКатерини
Географска областПиерийска равнина
Площ682 km²
Надм. височина16 m
Население56 576 души (2001)
ПокровителСвета Екатерина[1]
Пощенски код601 00
Телефонен код235104
Официален сайтwww.katerini.gr
Катерини в Общомедия

Катерѝни или понякога Катерѝна (на гръцки: Κατερίνη) е град в Централна Македония, Гърция, център на дем Катерини в регион Западна Македония, с население 56 576 души (2001 г.). Градът е център и на Китроската, Катеринска и Платамонска епархия на Гръцката православна църква.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в Пиерийската равнина, между планината Олимп и Солунския залив, на надморска височина от 14 m. Населението на града е 56 576 жители, според преброяването от 2001 година. Намира се близо до град Солун, втория по големина град в Гърция, което благоприятства развитието на Катерини. До Катерини може да се стигне по автомагистралата Солун – Атина и по Егнатия Одос на север. Добре развит е и железопътният транспорт с местни влакове и влакове по линията от Атина за Солун. Добре развита е и автобусната мрежа, както в местен, така и в национален мащаб.

Катерини е популярна туристическа дестинация, разположен е на 6 км от брега на морето. Наблизо се намират няколко значими археологически забележителности като древния град Дион от V век пр. Хр. и венецианския замък Платамон. Курортите Коринос, Паралия и Олимпиаки Акти (Катериноскала) са обичани през лятото както от гръцките, така и от чуждестранните туристи. Подножието на планината Олимп и известното градче Литохоро са на разстояние от около 20 км от центъра на Катерини.

Името на града произхожда от името на Света Екатерина, християнска мъченица, живяла през IV век. Освободен е от властта на Османската империя на 16 октомври 1912 година. По времето на Втората световна война е окупиран от германските войски на 14 април 1941 година. Суверенитетът на Гърция е възстановен през 1944 година.

Градът става национално известен в цяла Гърция заради песента на Микис Теодоракис „То трено февги стис охто“ (Влакът тръгва в осем) по текст на поета Манос Елефтериу, в изпълнение на Харис Алексиу.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822):

Катерини, малък град, населен от турци и гърци, както и Няуса. Тук се обработва коноп изключително и от него правят кърпи за лице, хавлии и забележителни ризи за къпане, каквито никъде другаде не се произвеждат.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Катерини (Katerini), Китроска епархия, живеят 630 гърци.[3]

В катедралната църква „Възнесение Господне“ има 5 икони, дело на кулакийски майстор от втората половина на XIX век.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война градът остава в Гърция. В 1922 година в Катерини са заселени гърци бежанци. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище със 167 бежански семейства и 627 жители бежанци.[5]

Прекръстени с официален указ местности в дем Катерини на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караагач[6] Καραγάτς Каридиес Καρυδιές[7] местност на С от Катерини и на Ю от Ганохора (Турия)[6]
Команджа Κομάντζα Риза Ριζά[7]
Спиридонидов чифлик[6] Τσιφλίκι Σπυριδωνίδου Скопия Σκοπιά[7] чифлик на С от Катерини и на З от Неа Храни[6]
Хохта[6] или Кохта Κόχτα Палюри Παλιούρι[7] възвишение на ЮЗ от Като Агиос Йоанис[6]
Мучара[6] Νουτσάρα Неупи Νερούλι[7] местност на Ю от Катерини, по левия бряг на Пелекас[6]
Смайло[6] Σμάϊλο Левки Λεύκη[7] местност на ЮИ от Катерини и на З от Олимпиаки Акти[6]

Градска инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на Цалопулос в Катерини

В Катерини има основни и средни училища, банки, поща, държавни и частни болници, ново оформен градски парк, множество площади, административната сграда на ном Пиерия, катедрален храм и много църкви, кино, театри и много магазини, ресторанти и кафета. Паралия е признат за главен регионален център за забавления през лятото.

В града работи понтийски етнографски музей – Етнографският музей на Съюза на понтийците в Пиерия.[8]

Историческа справка за населението[редактиране | редактиране на кода]

Година Население Промяна Население на дема Промяна
1981 38 404
1991 43 613 5209/13.56% 48 673
2001 56 576 7903/16.24%

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният клуб на Катерини се казва Пиерикос и е основан в 1961 година при сливането на клубовете Мегас Александрос (Александър Велики) и Олимпос (Олимп).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Катерини са родени гръцките андартски дейци Георгиос Далас, Димитриос Дзимугеоргис, Николаос Бамбаникас и други. Сред известните катеринци са също така гръцките политици Василиос Тавандзис, Йоанис Петридис, Савас Хионидис, богословът Атанасиос Ангелопулос, художникът Анастасиос Гонгос, архитектът Панделис Цертикидис.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Καζταρίδης, Ιωάννης. Κατερίνη – Από τη μικρή κώμη στην πολύτροπη πόλη. Κατερίνη, Μάτι, 2006. ISBN 960-8042-72-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
  4. Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  6. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  8. Folklore Museum – Katerini // Museums of Macedonia. Посетен на 19 януари 2018.