Катерини
  КатериниΚατερίνη |
|
 Паркът в Катерини |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Катерини
Катерини на картата на Гърция
|
|
 Катерини
Катерини на картата на дем Катерини и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Катерини |
| Географска област | Пиерийска равнина |
| Население | 56 576 (2001) |
| Надм. височина | 16 m |
| Пощ. код | 601 00 |
| Тел. код | 23510 |
Катерѝни (на гръцки: Κατερίνη) е град в Централна Македония, Гърция, център на дем Катерини в област Западна Македония, с 56 576 души население (2001). Градът е център и на Китроската, Катеринска и Платамонска епархия на Гръцката православна църква.
Съдържание |
География [редактиране]
Разположен е в Пиерийската равнина, между планината Олимп и Солунския залив, на надморска височина от 14 метра. Населението на града е 56 576 жители, според преброяването от 2001 година. Намира се близо до град Солун, втория по големина град в Гърция, благоприятствало развитието на Катерини в последните години. До Катерини може да се стигне по автомагистралата Солун - Атина и през Виа Егнация на север. Добре развит е и железопътният транспорт с местни влакове и влакове по линията от Атина за Солун. Добре развита е и автобусната мрежа, както в местен, така и в национален мащаб.
Катерини е популярна туристическа дестинация, разположен е на 6 км от брега на морето. Наблизо се намират няколко значими археологически забележителности като древния град Дион от 5 век пр.н.е. и венецианския замък Платамон. Курортите Коринос, Паралия и Олимпиаки Акти (Катериноскала) са обичани през лятото както от гръцките, така и от чуждестранните туристи. Подножието на планината Олимп и известното градче Литохоро са на разстояние от около 20 км от центъра на Катерини.
Името на града произхожда от името на Света Екатерина, християнска мъченица, живяла през 4 век. Освободен е от властта на Османската империя на 16 октомври 1912 година. По времето на Втората световна война е окупиран от германските войски на 14 април 1941 година. Суверенитетът на Гърция е възстановен през 1944 година.
Градът става национално известен в цяла Гърция заради песента на Микис Теодоракис "Το τρένο φεύγει στις οχτώ" ("То трено февги стис охто", "Влакът тръгва в 8 часа") по текст на поета Манос Елефтериу, в изпълнение на Харис Алексиу. Песента остава популярна и до днес.
История [редактиране]
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Катерини (Katerini), Китроска епархия, живеят 630 гърци.[1]
В 1913 година след Междусъюзническата война градът остава в Гърция. В 1922 година в Катерини са заселени гърци бежанци. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище със 167 бежански семейства и 627 жители бежанци.[2]
Градска инфраструктура [редактиране]
В Катерини има основни и средни училища, банки, поща, държавни и частни болници, ново оформен градски парк, множество площади, административната сграда на ном Пиерия, катедрален храм и много църкви, кино, театри и много магазини, ресторанти и кафета. Паралия е признат за главен регионален център за забавления през лятото.
Историческа справка за населението [редактиране]
| Година | Население | Промяна | Население на дема | Промяна |
|---|---|---|---|---|
| 1981 | 38 404 | - | - | - |
| 1991 | 43 613 | 5 209/13.56% | 48 673 | - |
| 2001 | - | - | 56 576 | 7 903/16.24% |
Спорт [редактиране]
Футболният клуб на Катерини се казва Пиерикос и е основан в 1961 година при сливането на клубовете Мегас Александрос (Александър Велики) и Олимпос (Олимп).
Личности [редактиране]
- Родени в Катерини
Алкивиадис Пападимитриу (Αλκιβιάδης Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас[3]- Анастасиос Гьокос (1925 - 1992), гръцки художник
- Атанасиос Йоргас Даукас (Αθανάσιος Γιώργας ή Νταούκας), гръцки андартски деец от трети клас[3]
- Атанасиос Ангелопулос (р. 1939), гръцки богослов
- Атанасиос Цакалидис, гръцки компютърен специалист
- Астериос Папазисис (Αστέριος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[3]
- Георгиос Далас, гръцки андартски деец
- Димитриос Биндас (Δημήτριος Μπίντας), гръцки андартски деец от трети клас[3]
- Димитриос Дзимугеоргис, гръцки андартски деец
- Йоанис Пастрас (Ιωάννης Πάστρας), гръцки андартски деец, четник при Гутас, участва в сраженията при Смилево и Макарово, подпомага и Диконимос Макрис[3]
- Йоанис Статис (Ιωάννης Στάθης), гръцки андартски деец, четник[4]
- Константинос Карадзас или Сирос (Κωνσταντίνος Καραντζάς ή Σύρρος), гръцки андартски деец от трети клас[4]
- Константинос Караникас (Κωνσταντίνος Καρανίκας), гръцки андартски деец от трети клас, четник в четата на Малеас, сражава се с българи и власи[3]
- Николаос Бабаникас (Νικόλαος Μπαμπανίκας), гръцки андартски деец, войвода на малка чета[3]
- Николаос Стрембинас (Νικόλαος Στρεμπίνας), гръцки андартски деец от втори клас, ръководи малка чета преди и след Младотурската революция[4]
Николаос Тегуляс (Νικόλαος Τεγούλιας), гръцки андартски деец, четник и куриер от влашки произход, борец срещу румънската пропаганда, участва в нападението над Апостол Хаджигогу[3]- Спиридон Манакос или Мулиос (Σπυρίδων Μανάκος ή Μούλιος), гръцки андартски деец, четник в четата на Малеас, взима участие във всички сражения и нападението над Апостол Хаджигогу[3]
- Спиридон Папагеоргиу (Σπυρίδων Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от трети клас[3]
- Стелиос Малезас (р. 1985), гръцки футболист
Побратимени градове [редактиране]
Библиография [редактиране]
- Γιάννης Καζταρίδης, Κατερίνη - Από τη μικρή κώμη στην πολύτροπη πόλη, Κατερίνη.
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ а б в г д е ж з и к Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 132.
- ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 132.
|
||||||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
