Катинско клане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Катин.

Оригинална докладна записка от 5 март 1940 г. от Лаврентий Берия до Йосиф Сталин, съдържаща предложение за екзекуция на полските офицери
стр.2 на докладната записка
стр.3 на докладната записка
стр.4 на докладната записка

Катинското клане е съветско военно престъпление — масово убийство по време на Втората световна война на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци) [1], извършено от служители на съветското НКВД. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гора край с. Катин (Katyn) (на 18 км западно от Смоленск, Русия). В съседното с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите.

Разкриване[редактиране | edit source]

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международния червен кръст, но поради отказа на Съветския Съюз това не може да се осъществи и Германия провежда самостоятелно разследване [2]. В това разследване участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. [3][4] След смяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан. [3][4] Марков заявява по време на делото срещу него, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. [3]

През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за близо 22 000 поляци [1]. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД.

Жертви[редактиране | edit source]

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици — „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.

Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:

Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7 хил. души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва.

Оценки[редактиране | edit source]

Ексхумиране в Катин през 1943 г.
Katyń, ekshumacja ofiar.jpg

По повод отбелязване 70 годишнината от трагедията на среща с полския си колега Доналд Туск, руският премиер Владимир Путин заявява на мемориалния комплекс „Катин“:

Тези престъпления не могат да имат никакви оправдания, в нашата страна е дадена ясна политическа, правова, нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не подлежи на никакви ревизии.

След изказването на Путин, който категорично разграничава Русия от Съветския съюз и руснаците от болшевиките, някои масмедии отправят критики, че Путин не се е извинил на полския народ, на които бившият руски президент отговаря така:

Руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин.

След рухването на Съветския съюз, в Русия се признава за извършеното от Съветския съюз и болшевиките Катинско клане, докато за това чия е вината и отговорността за Виницката трагедия все още в съвременна Русия се пази мълчание.

На 10 април 2010 г. на път за поклонение към мемориала, в самолетна катастрофа край Смоленск загива полския президент Лех Качински и общо 96 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство и екипаж. [5]

На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека постановява, че Русия е нарушила правата на роднини на поляците и определя случилото се като военно престъпление. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Съдът в Страсбург: В Катин през 1940 г. е извършено военно престъпление. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 16 април 2012. Посетен на 16 април 2012.
  2. Уинстън Чърчил, Кръстопътят на съдбата, Български превод 1995, стр. 685
  3. а б в Залогът Катин и Българската следа в него, Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004 [1]
  4. а б http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html
  5. http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163864

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: