Катинско клане
Вижте пояснителната страница за други значения на Катин.
Катинските разстрели са съветско военно престъпление — масово убийство по време на Втората световна война на над 20 хил. поляци (голяма част от които цивилни), от служители на съветското НКВД. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гора край с. Катин (Katyn) (на 18 км западно от Смоленск, Русия). В съседното с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите.
Съдържание |
[редактиране] Разкриване
През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международния червен кръст, но поради отказа на Съветския Съюз това не може да се осъществи и Германия провежда самостоятелно разследване [1] . В това разследване участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение.[2][3] След смяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан.[2][3] Марков заявява по време на делото срещу него, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.[2]
През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 –18 хил. поляци, някои оценки стигат и 25 хил. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още 2 гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД.
[редактиране] Жертви
В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.
Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:
- 4 421 в Катинската гора (Смоленск)
- 3 820 в лагера ”Старобелск” (близо до Харков)
- 6 311 в лагер ”Осташково” (Калининска/Тверска област)
- 7 305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.
Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7 хил. души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва.
[редактиране] Оценки
По повод отбелязване 70 годишнината от трагедията на среща с полския си колега Доналд Туск, руският премиер Владимир Путин заявява на мемориалния комплекс "Катин":
| „ | Тези престъпления не могат да имат никакви оправдания, в нашата страна е дадена ясна политическа, правова, нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не подлежи на никакви ревизии. | “ |
След изказването на Путин, който категорично разграничава Русия от Съветския съюз и руснаците от болшевиките, някои масмедии отправят критики, че Путин не се е извинил на полския народ, на които бившият руски президент отговаря така:
| „ | Руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин. | “ |
След рухването на Съветския съюз в Русия се признава за извършеното от Съветския съюз и болшевиките Катинско клане, докато за това чия е вината и отговорността за Виницката трагедия все още в съвременна Русия се пази мълчание.
На 10 април 2010 г. на път за поклонение към мемориала, в самолетна катастрофа край Смоленск загина полския президент Лех Качински и общо 96 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство и екипаж. [4]
[редактиране] Източници
- ↑ Уинстън Чърчил, Кръстопътят на съдбата, Български превод 1995, стр. 685
- ↑ а б в Залогът Катин и Българската следа в него, Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004 [1]
- ↑ а б http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html
- ↑ http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163864
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Катинския мемориал
- Оригинал на Катинската заповед
- Снимки от ексхумацията на телата през 1943
- ((ru)) Мухин, Юрий И., Катынский детектив, Москва, 1995
- ((ru)) Мухин, Юрий И., Антироссийская подлость, Москва, 2003
- ((ru)) Путин: Разстрелите в Катин може да са отмъщение, vesti.bg, 2010
[редактиране] Вижте също
