Катуница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Тракия. За селото в Пиринска Македония вижте Катунци.

Катуница
България
Red pog.png
Катуница
Област Пловдив
Red pog.png
Катуница
Общи данни
Население 2 363 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 22,648 km²
Надм. височина 164 m
Пощ. код 4120
Тел. код 03117
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 36676
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Катуница
Красимир Юруков
(БСП)

Катуница е село в Южна България. То се намира в община Садово, Област Пловдив.

География, икономика и транспорт[редактиране | edit source]

  • Селото се намира на 13,5 километра от центъра на Пловдив. През него минава река Чая, вливаща се в Марица. Известно е със своите могили.
  • С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски — автобус номер 22, както и железопътни линии.
  • В Катуница е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с две работилници за производство на боза. Тук се намира и една от най — големите фирми в България за разфасовка и пакетаж на пестициди.
  • Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е факта, че Катуница е основния доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на 20-ти век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия , наричана тогава “Конвенционала”, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.

История[редактиране | edit source]

В древността[редактиране | edit source]

Историята на селищото може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на Дионис. В района са намирани и римски монети — сребърна на император Гордиан ІІІ (238-244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244-249), Константин ІІ (337-340) и Констанций ІІ (340-361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и Ouranopithecus[1]. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359-336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336-323 г.пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5-4 век пр.н.е.), статери на Тасос (6-5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2-1 в.пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001–2005 са немерили 3 сребърни римси денара — по 1 брой на императорите Антонин Пий (138-161), Септимий Север (193-211) и Елагабал (218-222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161-180).

По време на турското робство[редактиране | edit source]

Катуница е старо село,съществувало още преди падането на България под османска власт.Старото село се е намирало в местността "Чиирите",на около 2,5-3 км северно от днешното му разположение.В района на Старото село в "Чиирите" са намерени 2 средновековни монети - 1 медна византийска монета - фолис клас "А1" на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ(976-1028)и 1 сребърна средновековна българска монета - грош на цар Иван Александър(1331-1371).Не се знае кога точно е образувано и създадено.Сред жителите на близкото на Катуница,село Кочево има разпространено предание,че селата Катуница и Болярци били образувани "...в незапомнени времена още преди да дойдат турците..." от кочовци - жители на Кочево,напуснали селото си по неизвестни причини.Местните в Катуница обаче казват,че не знаят за такова нещо,нито в миналото са чували от тогавашните стари хора да се е говорело за това. Пак в района на Старото село в местността "Чиирите" са били намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи,многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІв. - сребърни акчета и медни мангъри.Сред тях при лични проучвания сме засичали екземпляри на султаните емир Сюлейман(1402-1409),Мурад ІІ(1421-1451),Мехмед ІІ(1451-1481) и т.н. През месец декември 1979г.,в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие,също със частично запазена дървена дръжка,като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница,намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей - град Пловдив,като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІVв. - Лит. : вестник "Отечествен глас",год.ХХХVІ(36),брой 10691 от събота 22 декември 1979г.,стр.1.Находките от своя страна свидетелстват,че без съмнение,жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут.Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІв.,във които във не един от тях са описвани и войнуците,родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница. Най-ранните сведения за селото,под името "Село Хатуниче ахали Геберан",са във регистъра на акънджиите от 1472г.,където то е посочено като част от нахията Филибе(Пловдив)- [2]. Като "Село Катуниче",селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489г.В дефтера от 1489г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. [3],Пак под името "Село Катуниче",селото е отбелязано и във т.н."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.",публикуван във Извори за българската история,том 20,Сф,1974г.,стр.186-196(конкретно за Катуница - стр.191),със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф,ОО - Пд 1/87,който въз основа на най-нови проучвания се установи,че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв.,или хипотетично към 1495г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495г.,който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо,за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование - "Катуниче" селото присъства и в друг регистър от 1576г. [4], , и в такъв от 1614г., където е посочено че се състои от 4 къщи [5].

Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574,под името "Катунице".Той пише следното : "...Този ден(3 април 1574г.) спахме в Катунице...". През 1622г. селото наброява 5 къщи. [6], а вече през 1633-1634г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“ е наброявало 21 къщи [7], през 1695г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства, между които един чифлик, и 2 мюсюлмански, чифлици [8].

Религии[редактиране | edit source]

99% от населението на селото са православни християни.

Обществени институции, културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Основно училище „Христо Ботев“ (едно от най-престижните образователни институции в община Садово)
  • Читалище с група по народни и спортни танци и функционираща библиотека
  • Голям стадион, който разполага с два терена. Един за мачове и един тренировъчен.
  • Целодневна детска градина „Свобода“.
  • Църквата „Свети Никола“. Тя е еднокорабна, покрита с каменни плочи. През 1833 г. пловдивския митрополит Никифор известил селяните, че е дадено разрешение от Високата порта за строеж. Строителството на църквата е започнало още същата година. Тя била изградена върху старо християнско гробище в югозападните покрайнини на селото и имала доста скромни размери: ширина — 10 м, дължина — 22 м, и височина над земята до три м. За да не дразни мюсюлманите, била вкопана един метър в земята. Тя нямала нито камбанария, нито метална камбана — имала четири дървени клепала с различни размери, закачени на греди в двора. През пролетта на 1834 г. била изографисана от гръцки зографи, които нарисували на стените и на тавана ѝ не само библейски сцени, но и образите на нейните ктитори. По-късно тези образи са били заличени. Запазен е единствено образът на ктитора Златан Вълчев Благоев — в преддверието, в ляво от входната врата. От църквата произхожда един диптих „Богородица, Христос и светци“ от 19 век, дело на зографи от Тревненската школа, който се съхранява в иконохранилицето при Пловдивската митропол. Църквата е осветена през 1834 г. По онова време Катуница е наброявала 70 къщи.
  • Здравна служба
  • Аптека
  • Парк
  • Кафе-аперитив „Рай“ — или още познато като „Майора“
  • Кафе-аперитив „Радикала“
  • Сладкарница (срещу детската градинка)
  • Гостилница „Йорга-Рай“ още позната като „ При Ганчо“
  • Кръчма „Лапана“
  • Кафе-аперитив
  • Кафе-градина & бар „Рубин“

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година, в седмицата преди 24 май се провежда събор на селото.
  • Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006-та печели първо място.

Личности родени или живели в Катуница[редактиране | edit source]

  • Димитър Гундов (1906-1978), български писател
  • Васил Драголов — футболист (1962-?)
  • Елена Чаушева — народна певица
  • Добри Вълчев(ръководител на оркестър „Хебър“)
  • Атанас Стоев (Наско Канара- ръководител на оркестър „Канарите“)
  • доцент Паница — виден български лекар и бивш депутат
  • Костадин Отонов — художник плакатист
  • Димитри Иванов - журналист

Други[редактиране | edit source]

На 23 септември 2011 г. микробус с близки на Кирил Рашков (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел, пътувал към мястото, който е имал болно сърце. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния "цар" Киро.

Източници[редактиране | edit source]

  1. N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe
  2. НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.52а - справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф
  3. Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489г., Истанбул - министерски архиви - BOA,TD 26,s.158,където е посочено като част от хаса на санджакбея.
  4. джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576г. - където е отбелязано, че не развива овцевъдство.
  5. малък регистър на Шахабеддин паша от 1614г.
  6. В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s.4-15
  7. регистъра на джизието за Пловдвско от 1633–1634г.
  8. муфассал общ описен регистър на извънредният данък авариз за Пловдивско от 1695г., Генералния Държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s.114-136

Литература[редактиране | edit source]

  • Симеон Николов и Стефан Стойчев — „Катуница“,Сф, изд. на ОФ,1982 г.,стр.4-8. ;
  • Никола Филипов — „Воден през вековете“,1996 г.,стр.29/за документа от 1614 г./;
  • Любомир Василев — „Новооткрито изчезнало тракйско селище/при село Катуница, б.а/ в Пловдивско от периода VI–I в.пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1/ІІ-I в.пр.н.е./“ — Сб."VI национални студентски научни четения — Пловдив,29-30 май 2010 г." — под печат/ще излезе през месец май 2011 г./.
  • Istanbul — BOA MAD 3398/документа от 1622 г./,s.4-15;BOA MAD 3604/документа от 1695 г./,s.114-136 — личен архив на Любомир Василев/документите не са публикувани и обнародвани на български език, б.а./.

Външни препратки[редактиране | edit source]