Катунци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За селото в Тракия вижте Катуница.

Катунци
Katuntsi-view.jpg
Панорама
Общи данни
Население 1 289 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 4,611 km²
Надм. височина 166,5 m
Пощ. код 2830
Тел. код 07438
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 36693
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Андон Тотев
(независим)
Кметство
   - кмет
Катунци
Стоян Танушев
(ГЕРБ)

Кату̀нци е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Катунци се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. В селото са измерени едни от най-високите средни юлски температури в България - около 29°С. През землището на Катунци тече река Пиринска Бистрица. Около селото има лечебни минерални извори.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Катунци е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от различни епохи и цивилизации. През 1916 година при направата на мост на река Пиринска Бистрица при селото са разкрити основите на раннохристиянска църква, от 5 - 6 век, чийто под е бил покрит с мозайка с геометрични мотиви.[1]

Данните за възникването на селото са оскъдни. Първите писмени сведения датират от 1220 година, когато селището се споменава под името Катуница. В тази година владетелят на Мелник - деспот Алексий Слав, издава грамота, с която задължава жителите на селото да работят и плащат данък на построения от него манастир „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник. Селото (Катуница) се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост и мелница.[2]

През 19 век Катунци е малко село, числящо се към Демирхисарска кааза. Близо до Катунци е било селището Опалник, днес махала на селото. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Катуница (Katounitsa) е посочено като село със 65 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 80 жители българи,[3] а Обалник (Obalnik) като село с 16 домакинства и 10 жители мюсюлмани и 35 българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Катунци, чифлик на десния бряг от Бистрица. 5 часа на С от Демир Хисар. Тук става пазар всекой вторник, дето се стичан селяне от Пирин и Мелничко. Почва плодородна; има и оризници. Чисто гюпско село; и 3 къщи турци. 22 цигански къщи.[5]

В „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“, Васил Кънчов съобщава, че селото брои 50 цигански къщи и в него се провежда добър пазар на коне.[6] Опалник пък е с 15 български къщи.[7] Според известната статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катунци, Демирхисарска каза, живеят 60 турци и 120 цигани,[8] а в Опалник, Мелнишка каза - 95 българи.[9]

В началото на 20 век Опалник е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Опалник (Opalnik) има 80 българи екзархисти.[10]

В 1913 година Катунци е опожарено и престава да съществува до 1922 година, когато е заселено отново от българи-бежанци от Егейска Македония.[11] Катунци става пазарен център на селскотопански стоки и добитък, а центърът е осеян с дюкяни, част от притежателите на които не живеят в селото.

През 1931 година се открива и училище в къщата на Стефан Кацаров.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Богдан Филов, "Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916", съставител Петър Петров, София, 1993, с. 116, 199.
  2. Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.
  3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 854.
  6. Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.110,113.
  7. Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.148.
  8. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 185.
  9. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 190.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905. pp. 192-193
  11. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 144.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.