Катунци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За селото в Тракия вижте Катуница.

Катунци
Катунци (България)
Red pog.png
Катунци
41° с. ш. 23° и. д. / 41.444° с. ш. 23.432° и. д. (G)
Общи данни
Население 1 434 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище 4,611 km²
Надм. височина 166,5 m
Пощ. код 2830
Тел. код 07438
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 36693
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Андон Тотев
(независим)
Кметство
   - кмет
Катунци
Стоян Танушев
(ГЕРБ)

Катунци е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

Съдържание

[редактиране] География

Село Катунци се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. В селото са измерени едни от най-високите средни юлски температури в България - около 29°С. През землището на Катунци тече река Пиринска Бистрица.В село Катунци има също и прекрасни залези . Хората са много работливи и има училище, където децата могат да учат до 8 клас . Селото е известено и с това, че снежната покривка през зимата тук почти не се задържа.

[редактиране] История

Село Катунци е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от различни епохи и цивилизации. През 1916 година при направата на мост на река Пиринска Бистрица при селото са разкрити основите на раннохристиянска църква, от 5 - 6 век, чийто под е бил покрит с мозайка с геометрични мотиви.[1]

Данните за възникването на селото са оскъдни. Първите писмени сведения датират от 1220 година, когато селището се споменава под името Катуница. В тази година владетелят на Мелник - деспот Алексий Слав издава грамота, с която задължава жителите на селото да работят и плащат данък на построения от него манастир „Света Богородица Спилеотиса“. Други сведения за селото от Средновековието не са намерени.

През 19 век Катунци е малко село, числящо се към Демирхисарска кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Катуница (Katounitsa) е посочено като село със 65 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 80 жители българи. [2]

В „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“, Васил Кънчов съобщава, че селото брои 50 цигански къщи и в него се провежда добър пазар на коне.[3] Близо до Катунци е било селището Опалник (днес квартал на селото) с 15 български къщи.[4] Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 60 турци и 120 цигани.[5]

Знае се, че в средата на първото десетилетие на 20 век селото било опожарено и престава да съществува до 1925 година. През 1925 - 1926 в селото се установяват българи-бежанци от Егейска Македония. Катунци става пазарен център на селскотопански стоки и добитък, а центърът е осеян с дюкяни, част от притежателите на които не живеят в селото.

През 1931 година се открива и училище в къщата на Стефан Кацаров.

[редактиране] Обществени институции

  • Кметство
  • Участък Полиция

[редактиране] Личности

Родени в Катунци
  • България Петър Костов (1885 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов

[редактиране] Културни и природни забележителности

Изглед към селото

Около селото има лечебни минерални извори.

[редактиране] Редовни събития

  • Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на Успение Богородично- 15 август.
  • На вторият ден на Великден се прави курбан при черква "Свети Теодор Тирон", възстановена преди няколко години с доброволен труд.

[редактиране] Бележки

  1. Богдан Филов, "Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916", съставител Петър Петров, София, 1993, с. 116, 199.
  2. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.138-139.
  3. Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.110,113.
  4. Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.148.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.185.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици