Катунци
Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За селото в Тракия вижте Катуница.
| Катунци | |
 Панорама | |
  Катунци  Катунци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1048 души[1] (15 март 2024 г.) 0,227 души/km² |
| Землище | 4611 km² |
| Надм. височина | 1665 m |
| Пощ. код | 2830 |
| Тел. код | 07438 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 36693 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
| Кметство – кмет | Катунци Красимир Кисов (ГЕРБ) |
| Катунци в Общомедия | |
Кату̀нци е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Катунци се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина, на 166 м.н.в. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. В селото са измерени едни от най-високите средни юлски температури в България – около 29 °C. През землището на Катунци тече река Пиринска Бистрица. Около селото има лечебни минерални извори.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Катунци е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от различни епохи и цивилизации. През 1916 година при направата на мост на река Пиринска Бистрица при селото са разкрити основите на раннохристиянска църква, от V – VI век, чийто под е бил покрит с мозайка с геометрични мотиви.[2]
Данните за възникването на селото са оскъдни. Първите писмени сведения датират от 1220 година, когато селището се споменава под името Катуница. В тази година владетелят на Мелник – деспот Алексий Слав, издава грамота, с която задължава жителите на селото да работят и плащат данък на построения от него манастир „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник. Селото (Катуница) се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост и мелница.[3]
През XIX век Катунци е малко село, числящо се към Демирхисарска кааза. Близо до Катунци е било селището Опалник, днес махала на селото. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Катуница (Katounitsa) е посочено като село с 65 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 80 жители българи,[4] а Обалник (Obalnik) като село с 16 домакинства и 10 жители мюсюлмани и 35 българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Катунци, чифлик на десния бряг от Бистрица. 5 часа на С от Демир Хисар. Тук става пазар всекой вторник, дето се стичат селяне от Пирин и Мелничко. Почва плодородна; има и оризници. Чисто гюпско село; и 3 къщи турци. 22 цигански къщи.[6] | “ |
В „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“, Васил Кънчов съобщава, че селото брои 50 цигански къщи и в него се провежда добър пазар на коне.[7] Опалник е с 15 български къщи.[8] Според известната статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катунци, Демирхисарска каза, живеят 60 турци и 120 цигани,[9] а в Опалник, Мелнишка каза – 95 българи.[10]
В началото на XX век Опалник е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Опалник (Opalnik) има 80 българи екзархисти.[11]
В 1913 година Катунци е опожарено и престава да съществува до 1922 година, когато е заселено отново от българи-бежанци от Егейска Македония.[12] Катунци става пазарен център на селскотопански стоки и добитък, а центърът е осеян с дюкяни, част от притежателите на които не живеят в селото.
През 1931 година се открива и училище в къщата на Стефан Кацаров. В 1935 година е основано читалище „Просвета“.[13]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]
| Численост | |
| Общо | 1360 |
| Българи | 1273 |
| Турци | - |
| Цигани | 4 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 73 |
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на Успение Богородично- 15 август.
- На втория ден на Великден се прави курбан при черква „Свети Теодор Тирон“, възстановена с доброволен труд.
-
Кметството на село Катунци -
Централният площад -
Читалище „Просвета – 1935“ -
Основно училище „Христо Ботев“ -
Църква „Св. Атанасий“ -
Новата църква „Успение Богородично“ -
Пощенският клон -
Паметната плоча на стената на читалището
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Богдан Филов, „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916“, съставител Петър Петров, София, 1993, с. 116, 199.
- ↑ Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир „Св. Богородица Спилеотиса“ (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519 – 531.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 110,113.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 144.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 34.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
