Кафяв дългоух прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кафяв дългоух прилеп
Plecotus auritus 01.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Plecotus Дългоухи прилепи
вид: Plecotus
auritus
Кафяв
дългоух прилеп
Научно наименование
Уикивидове Plecotus auritus
Linnaeus, 1758

Кафявият дългоух прилеп (Plecotus auritus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в северните части на Евразия от Полярния кръг на север до Средиземно море и Непал на юг и от Англия на запад до Япония на изток. В България се среща само във високите планини при надморска височина над 1100 m.[1]

Много сходен е със сивия дългоух прилеп (Plecotus austriacus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на кафявия дългоух прилеп е 41-51 mm, размахът на крилата - 260-380 mm, масата - 6-14 g. Ушите му са дълги 31-43 mm, а опашката - 37-55 mm. По гърба цветът му е сивокафяв, по корема - сивожълтеникав с кафяв оттенък, по летателните мембрани - кафеникав, а по лицето - светлокафяв.

В южните части на ареала си кафявият дългоух прилеп се среща само в планините, но на север обитава гори, скалисти местности и дори селища. През лятото живее в хралупи и скални пукнатини, а през зимата - в пещери с температура малко над 0°C. При полет кафявият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30-40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18-25 kHz. Улавя плячката си, главно насекоми, в полет или по повърхността на листата.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 241-243.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България