Качамак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Качамак
Качамак нарязан като хляб
Тази статия е част
от поредицата за кухнята
Способи за приготвяне и готварски артикули
Способи - Инструменти
Мерки и теглилки
Съставки и видове храна
Храна
Подправки
Сосове - Супи - Десерти
Сирене - Макаронени изделия - Хляб - Чай

Други съставки

Регионални кухни
Азия - Европа - Карибите
Южна Азия - Латинска Америка
Близък Изток - Северна Америка - Африка
Други кухни...
Вижте също:
Известни готвачи - Кухни - Ястия
Готварска книга в Уикикниги

Качамак (на турски: kaçamak) е традиционно ястие в Босна и Херцеговина, Румъния, България, Сърбия, Черна гора, Херцеговина, Македония и Турция. Приготвя се от царевично брашно, към което може да се добавят и картофи. Сместа се вари на тих огън, като непрекъснато се бърка с т. нар. "качамилка", до получаване на каша с желаната гъстота. За обикновено царевично брашно този процес трае около 40 минути. Понастоящем на пазара се продава царевичен грис, чиято обработка до готов продукт е от 3 до 5 минути. Горещата смес може да се разпредели в съдове и да се сервира с бяло сирене, масло и червен пипер. Като заместител на хляба, качамакът може да се изсипе върху дървена плоскост, да се нареже с конец и парчетата да се сервират с мляко, кисело мляко или приготвени ястия. Наподобява италианската полента и румънската мамалига.

История и предимства[редактиране | edit source]

В България качамакът се налага през XVIII век поради бързото му приготвяне като храна и по-лесното съхранение на царевицата. За българката бързото приготвяне на този вид хляб е спасение, поради голямата ѝ натовареност - много селски труд и отглеждане на многобройна челяд.

Друг вид царевичен хляб, наричан просеник, се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тавичка и се запича допълнително. В някои краища на България просеникът се полива със запържена с червен пипер свинска мас, сирене, каймак или свински пръжки (известни и като джумерки). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от захарна тръстика или цвекло, наричан адъ, петмез или маджун. В Североизточна България се приготвя и шупла (сладкиш от царевично брашно).

Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното. Обичайният хляб включва типово пшеничено и ръжено брашно, а в планинските райони и други зърнени култури. Хляб от пшеничено брашно обикновено се слага на трапезата само по празници, поради значително по-дългото време за приготвяне и изпичане.

Производство на царевица[редактиране | edit source]

Производството на царевица е най-добрият показател за ползването ѝ като храна. Според турски данъчен регистър от 1871 г., запазен в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София, в Оряховската кааза са произведени и са обложени с десятък както следва:[1]

За справка: едно турско берковско килѐ е около 70 кг, а едно цариградско килѐ - 40 кг.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]