Качество на живота
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Качество на живота е широко понятие, което се отнася до степента на благополучие и лична удовлетвореност, изпитвано от даден човек или група от хора. Въпреки че в някои контексти[1] то може да се срещне като синоним на иначе свързаното с него понятие „жизнен стандарт“, в това понятие се влага неизмеримата по икономически показатели субективна и динамично променлива оценка за личното благосъстояние, формирана по много и разнообразни критерии от физическо, психологическо и социално естество.
- Физическото благосъстояние най-общо включва доброто здравословно състояние, физическия комфорт, режима на хранене и физическа активност, предпазването от болки и заболявания, както и способността за самостоятелно извършване на дейности, свързани с личните потребности на индивида.
- Психологическите аспекти на качеството на живота са свързани с психичното здраве, различните състояния на стрес, тревогите и удоволствията в ежедневието, различните положителни и отрицателни емоционални състояния, самооценката.
- Социалното благосъстояние е най-разнообразно и трудно измеримо, тъй като включва активността в интимния живот и семейството, приятелските отношения, професионалната реализация, развлеченията в свободното време, социалната среда и живот, придобитото образование и култура, околната среда и други.[2][3]
В чисто медицинския контекст, в който понятието се среща, повишаването на качеството на живота е основна цел на палиативната медицина, която се изразява в грижи за пациенти със сериозни заболявания за намаляване или елиминиране на ефектите от заболяванията и свързаните с тях негативни психологически и социални ефекти.[3]
[редактиране] Международни класации
Няколко различни класации се опитват да сравняват качеството на живот между отделните държави:
- Индекс на човешкото развитие (ИЧР) - оценява нивото на бедността, грамотността, образованието, очакваната продължителност на живота и др. Той е стандартизирано средство за оценяването на благосъстоянието и най-вече на детското благополучие. Използва се от 1993 г.
- Индекс щастлива планета [4] - въведен през 2006 г. като отговор на индекси като БВП и ИЧР. Особено БВП не се разглежда като убедителен, защото крайната цел на повечето хора не е да бъдат богати, а да бъдат здрави и щастливи. Като особено показател се раглежда устойчивостта на обществото и запазеността и разнообразието на околната среда. България по този индекс е:
| Година | място/страни | Ср. Продълж. живот | Удовлетворение от живота | Екология | === | Турция | Гърция | Македония | Сърбия | Румъния | 1 място | Русия | САЩ |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 2006 | 145/173 | 72.2 | 4.3 | 2.7 | 98 | 133 | 116 | - | 120 | Вануату | 172 | 150 | |
| 2009 | 82/143 | 72.7 | 5.5 | 2.7 | 83 | 97 | 111 | 58 | 70 | Коста Рика | 108 | 114 | |
| ЕС | |||||||||||||
| 2007 | 28/30 | 72.1 | 4.1 | 1.6 | 27 | 20 | Исландия |
Българите показват едно от най-ниските нива на удовлетворение от живота в Европа. Въпреки, че БВП е по-висок от този на Румъния, домакинските разходи са най-ниски в Европа предполагайки, че Българите всъщност имат по-нисък паричен поток за харчене от румънците. Ниският стандарт на живота съвпада с ниските показатели за добро управление и ниските нива на разходи (като процент от всички разходи) за здравеопазване и образование. Въпреки разнообразнието от енергични източници, една трета (2007г.)е придобита от твърди горива, което допринася за по-високи от средните за европа въглеродна наситеност.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ Ключови факти и цифри за Европа и европейците. Качество на живота, europa.eu
- ↑ Как да измерим качеството на живота, здраве.бг
- ↑ а б Палиативните грижи - неотложна потребност, Н. Тосева, сп. „Здравен мениджмънт“, 2001, №1, 46-48.
- ↑ [1] Happy Planet Index
