Качулата потапница
| Качулата потапница | ||||||||||||||||||||||
Aythya fuligula (горе ♂, долу ♀) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
Качулатата потапница (Aythya fuligula) е представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни, със средни размери и плътно набито телосложение. Тежи между 500 и 1400 g. Дължина на тялото 40–47 cm, размах на крилете около 72 cm. Изразен полов диморфизъм. Плува и се гмурка добре, като се задържа под водата средно за около 30-40 s. Излита тежко, лети стремително и шумно.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Сравнително широко разпространена в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Типична прелетна птица. Зимува в южните части на Европа, Азия и в северна Африка. Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност. Често срещана е в делтите на големи реки.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Храни се предимно с животинска храна: дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни, дребна риба. Търси храната си обикновено на дълбочина до 3–4 m, но понякога се гмурка и до 14 m.
[редактиране] Размножаване
Моногамна птица. Двойките се образуват през зимата. За гнездене избира обширни езера или други водоеми. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често пъти на малки островчета или купчини стара тръстика. Снася от 3 до 20 мръсно зеленикави яйца с размери 59 х 41 mm и маса средно 56 g. Мъти 23–28 дни, само женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.
[редактиране] Допълнителни сведения
Ловен обект на територията на България.
[редактиране] Бележки
- ↑ BirdLife International (2008). Aythya fuligula. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 9 февруари 2010.