Качулат корморан
| Качулат корморан | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[2] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Phalacrocorax aristotelisLinnaeus, 1761[3] |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Качулатият корморан, наричан още среден корморан (Phalacrocorax aristotelis) е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България.[4]
Съдържание |
Физически характеристики [редактиране]
Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65-80 сантиметра, а размахът на крилата - от 90 до 105 cm.[3] През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на клюна - жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва.[4] Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени.[3] През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.[5]
Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.[3] Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв. Наблюдава се възрастов диморфизъм с малки сезонни различия.[5]
Разпространение [редактиране]
Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на Европа от Мурманск и Скандинавския полуостров до Средиземноморието, Черно море и полуостров Крим и част от атлантическото крайбрежие на Западна Африка. В България през размножителния период обитава единствено нос Калиакра и крайбрежието до село Тюленово. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват ята и посещават блатата по Черноморското крайбрежие.[4]
Начин на живот и хранене [редактиране]
Качулатият корморан гнезди поединично или на малки колонии, като прави гнездото си по недостъпни скални корнизи, малки пещери и кухини по скалите непосредствено до брега. Изгражда го от клони и го застила със суха трева.[4] Понякога се среща и в крайморските блатни зони. Извън размножителния период скита по крайбрежната ивица и не навлиза навътре в сушата.[5]
Често почива на малки групи по скалите в зоната на прибоя. Издава звуци, наподобяващи ниско гъргорене.[5]
Размножаване [редактиране]
През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30-32 дни. Малките напускат гнездото и стават самостоятелни на двумесечна възраст.[4]
Допълнителни сведения [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) BirdLife International. Phalacrocorax aristotelis. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 27 Nov 2008. Database entry includes justification for why this species is of least concern
- ↑ Червена книга на Република България. Качулат корморан. Посетен на 25 март 2012
- ↑ а б в г Гръбначните животни на България/Качулат корморан
- ↑ а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137
- ↑ а б в г Птиците в България/Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
