Качулат корморан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене



Качулат корморан
Shag Phalacrocorax aristotelis.jpg
Качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Aves Птици
подклас: Carinatae
инфраклас: Neornithes Съвременни птици
разред: Suliformes
семейство: Phalacrocoracidae Корморанови
род: Phalacrocorax Корморани
вид: Phalacrocorax
aristotelis
Качулат корморан
Научно наименование
Уикивидове Phalacrocorax aristotelis
Linnaeus, 1761[3]

Качулатият корморан, наричан още среден корморан (Phalacrocorax aristotelis) е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България.[4]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65-80 сантиметра, а размахът на крилата - от 90 до 105 cm.[3] През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на клюна - жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва.[4] Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени.[3] През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.[5]

Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.[3] Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв. Наблюдава се възрастов диморфизъм с малки сезонни различия.[5]

Разпространение[редактиране | edit source]

Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на Европа от Мурманск и Скандинавския полуостров до Средиземноморието, Черно море и полуостров Крим и част от атлантическото крайбрежие на Западна Африка. В България през размножителния период обитава единствено нос Калиакра и крайбрежието до село Тюленово. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват ята и посещават блатата по Черноморското крайбрежие.[4]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Качулатият корморан гнезди поединично или на малки колонии, като прави гнездото си по недостъпни скални корнизи, малки пещери и кухини по скалите непосредствено до брега. Изгражда го от клони и го застила със суха трева.[4] Понякога се среща и в крайморските блатни зони. Извън размножителния период скита по крайбрежната ивица и не навлиза навътре в сушата.[5]

Често почива на малки групи по скалите в зоната на прибоя. Издава звуци, наподобяващи ниско гъргорене.[5]

Размножаване[редактиране | edit source]

През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30-32 дни. Малките напускат гнездото и стават самостоятелни на двумесечна възраст.[4]

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Phalacrocorax aristotelis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 27 Nov 2008. Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Червена книга на Република България. Качулат корморан. Посетен на 25 март 2012
  3. а б в г Гръбначните животни на България/Качулат корморан
  4. а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137
  5. а б в г Птиците в България/Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.