Качулат корморан
| Качулат корморан | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1761) | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Качулат корморан в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Качулатият корморан, наричан още среден корморан (Phalacrocorax aristotelis) е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България.[2]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65 – 80 сантиметра, а размахът на крилата – от 90 до 105 cm.[3] През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на клюна – жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва.[2] Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени.[3] През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.[4]
Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.[3] Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв. Наблюдава се възрастов диморфизъм с малки сезонни различия.[4]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на Европа от Мурманск и Скандинавския полуостров до Средиземноморието, Черно море и полуостров Крим и част от атлантическото крайбрежие на Западна Африка.[2]
За първи път в България е установен от орнитолога Николай Боев край с. Тюленово през 1946 г.[5] В България през размножителния период обитава единствено нос Калиакра и крайбрежието до село Тюленово. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват ята и посещават блатата по Черноморското крайбрежие.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Качулатият корморан гнезди поединично или на малки колонии, като прави гнездото си по недостъпни скални корнизи, малки пещери и кухини по скалите непосредствено до брега. Изгражда го от клони и го застила със суха трева.[2] Понякога се среща и в крайморските блатни зони. Извън размножителния период скита по крайбрежната ивица и не навлиза навътре в сушата.[4]
Често почива на малки групи по скалите в зоната на прибоя. Издава звуци, наподобяващи ниско гъргорене.[4]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30 – 32 дни. Малките напускат гнездото и стават самостоятелни на двумесечна възраст.[2]
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
В България видът е с твърде ограничено разпространение и като застрашен вид е включен в националната ни червена книга още в първото ѝ издание [6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Червена книга на Република България. Качулат корморан. Посетен на 25 март 2012
- ↑ а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137
- ↑ а б в Гръбначните животни на България/Качулат корморан, архив на оригинала от 21 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121021073442/http://vertebrata.nauka.bg/aves/Pelecaniformes/Phalacrocorax%20aristotelis.html, посетен на 2 ноември 2012
- ↑ а б в г Птиците в България/Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis
- ↑ Боев Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (Phalacrocorax aristotelis desmaresti Payr.). – Изв. на ЗИМ-БАН, 1: 329 – 334.
- ↑ Боев, Н., 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). – В: Ботев, Пешев (отг. ред). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни. С., БАН, 47 – 48.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |