Каюткомпания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каюткомпанията във втори отсек на подводницата С-56, (кораб музей във Владивосток). Каютата на командира е отдясно зад шперплатовата преграда.

Каю́ткомпа́ния е общо помещение за хранене, съвместен отдих и общуване на командния състав на кораб.

Терминът произхожда съчетаването на думите „кают“ на нидерландски: kajuit – „каюта“ и „компания“ – на френски: compagnie – „общество, компания“. Каюткомпании имат практически всички плавателни съдове и кораби, чиито размери позволяват това. На големите военни кораби може да има няколко каюткомпании.

Каюткомпания на корабите на руския флот[редактиране | редактиране на кода]

Каюткомпанията на корабите на руския флот е място за отдих и съвместно хранене за офицерите, но и място, където се правят общи събрания, своеобразен парламент.

Главен тук е старшият офицер (в руския/съветския флот – старши помощник на командира на кораба, в Кралския флот – първи лейтенант). Той изпълнява длъжността председател на събранията и урежда разногласията между офицерите. При гласуване има право на два гласа, така мнението му е решаващо ако другите офицери гласуват наравно. Капитанът (командирът на кораба) не е член на каюткомпанията, като може да я посети само с покана. Изключение са само случаите, когато има да съобщи на офицерите важна новина, да се проведе военен съвет. Обикновено капитанът е канен там за неделния обяд.

В каюткомпанията действат неписани правила. В частност всички членове на екипажа общуват по име, без звания, може да се пуши без разрешението на капитана, забранено било да се обсъждат руските политически проблеми, забранени са разговорите касаещи религиите и личните отношения. За посоката на разговорите следи старшият офицер. Също така офицерите имат право да критикуват капитана (командира на кораба), но само в рамките на устава.

Броят на помещенията ѝ и обзавеждането зависели от ранга на кораба.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Манвелов. Жизнь и смерть на корабле Российского Императорского флота. М., Издательство „Яуза“, Эксмо, 2008, 416 с. ISBN 978-5-699-266-86-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кают-компания“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​