Ка-10

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Камов Ка-10
Описание
Националност Flag of the Soviet Union.svg CCCP
Тип хеликоптер за наблюдение и свръзка
Тактико-технически данни
Екипаж 1
Дължина 3,9 m
Височина 2,5 m (с нос. винт)
Тегло (празен) 300 kg
Тегло (пълен) 370 kg
Двигател 1x АИ-4Г
Мощност 1x 54 к.с. (40 kW)
Максимална
скорост
115 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
170 km
Таван на полета 2 500 m
Ширина 1,97 m
Диаметър на
нос. винт
5,8 m
Камов Ка-10 в Общомедия

Ка-10 е хеликоптер за наблюдение и свръзка, създаден в КБ „Камов“.

История[редактиране | edit source]

Работата по създаването на Ка-10 започва в началото на 1949 г. За проверка и оценка на работоспособността и надежността на различните възли и агрегати на машината, паралелно с изпитанията на опитния образец, са направени и значителен брой лабораторни и стендови изпитания.

Първоначално са произведени четири прототипа. Един от тях е използван за 100-часови ресурсни изпитания, а останалите три за полетни изпитания.

Първият полет прототипът Ка-10 извършва на 30 август 1949 г. Общо по време на изпитанията са направени 200 полета, с нальот около 25 часа. През октомври 1950 г. два хеликоптера Ка-10 са предадени за провеждане на държавните изпитания в морски условия на крайцера „Максим Горки“. В хода на изпитанията се потвърждават високите летателни качества на хеликоптера и пригодността му за използване на кораби.

През август 1951 г. е взето решение за производство на неголяма серия от 15 машини за провеждане на войскови изпитания. Целта е по-внимателното изучаване възможностите на Ка-10 при изпълнение на различни тактически задачи на Флота. Войсковите изпитания се провеждат в Черно море, от специално създадена въртолетна ескадрила в състава на ВМФ.

Устройство[редактиране | edit source]

Хеликоптерът Ка-10 има същата открита съосна схема с контраротиращи винтове и компоновка както Ка-8.

Планерът на машината представлява пространствено оформена конструкция от хромирани тръби с диаметър 8 - 18 mm. В централната му част е разположен двигателя и седалката на пилота. Вертикалното оперение на хеликоптера е еднокилово с трапецовидна форма с платнена обшивка.

Шасито се състои от два цилиндрични балона с въздух под налягане закрепени на страничните опори. Балоните са направени от двуслойна гумирана тъкан. За повишаване на живучестта са разделени на четири отсека, а на долната им част са залепени листове гума с дебелина 1,5 mm. Шасито позволява на хеликоптера да каца и излита от всякаква повърхност.

На хеликоптера е моинтиран двигател АИ-4Г. В предната част на планера е разположен горивният резервоар с вместимост 33 l.

Трансмисията се състои от два двигателни разпределителни редуктора, главен вал и система от включваща и храпова муфи. Разпределителният редуктор и колоната на носещите винтове са фиксирани към планера посредством силовия кожух и две странични обтяжки.

Главният винт е двоен съосен, като всеки винт е двулопатен. Оста на главният винт се състои от два съосни вала, втулки и щанги на управлението. Витлата имат трапецовидна форма с отрицателна геометрична крива (—5°C). Произведени са от дървесни композити.

Летателно-навигационното оборудване се състои от указател на скоростта УС-1, висотомер ВД-12, вариометър ВР-10, компас КИ-11, индикатор за оборотите на носещия винт, радиостанция РСИ-3М1. За източник на електрозахранване е използвана акумулаторна батерия.

Модификации[редактиране | edit source]

  • Ка-10М - усъвършенствана модификация на Ка-10 с двукилово опашно оперение.