Ка-15

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Камов Ка-15
Описание
Националност Flag of the Soviet Union.svg CCCP
Тип многоцелеви хеликоптер
Тактико-технически данни
Екипаж 2
Дължина 6,26 m
Височина 3,35 m (с нос. винт)
Тегло (празен) 998 kg
Тегло (пълен) 1 370 kg
Товароспособност 364 kg
Двигател 1x АИ-14В
Мощност 2x 225 к.с. (166 kW)
Максимална
скорост
155 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
350 km
Ширина 2,85 m
Диаметър на
нос. винт
9,96 m
Въоръжение
Бомби 2х 50 kg дълб. бомби
Камов Ка-15 в Общомедия

Ка-15 е многоцелеви хеликоптер, създаден от съветското конструкторско бюро “Камов”. Съгласно класификацията на НАТО машината получава обозначението “Hen”.

История[редактиране | edit source]

Експлоатацията на хеликоптерите Ка-8 и Ка-10 в КБ "Камов" при базирането им на кораби, довежда до необходимостта от създаването на лек многоцелеви хеликоптер с по-голяма товароподемност и ниска зависимост от метеорологичните условия. КБ "Камов" пристъпва към създаването на нова мшина, която плучава обозначението Ка-15.

Първият полет на протоипа на Ка-15 е извършена на 14 април 1953 г. Държавните изпитаня приключват през 1955 г. и през 1956 г. започва серийното производство на хеликоптера в авиационния завод в Улан Уде.

Войсковите изпитания на първите серийно произведени машини се провеждат на крайцера "Михаил Кутузов. Ка-15 е сравняван с хеликоптера Ми-1 на КБ "Мил". Машината печели съревнованието и е предпочетена от ВМС на СССР, поради по-малките си размери.

През периода 1958 - 1963 г. са сменени витлата на машините от типа Ка-15 и Ка-15М, като старите са заменени с витла от композитни материали, повишаващи аеродинамичните качества и увеличаващи ресурса на експлоатация.

На Световното изложение в Брюксел, Белгия, през 1958 г. Ка-15 е удостоен със златен медал. Хеликоптерът Ка-15 и модификациите му се намират в експлоатация повече от 20 г.

Освен за военна употреба хеликоптерът е произвеждан и в различни граждански варианти – пътнически, пощенски и медицински.

Тактико-технически характеристики[редактиране | edit source]

Хеликоптерът Ка-15 е изпълнен по двувинтова съосна схема с четириопорно шаси и бутален двихгател. За разлика от предшествниците си Ка-8 и Ка-10, машината е с изцяло затворена кабина.

Планерът на машината се състои от фюзелаж, опашни греди с хоризонтално и вертикално оперение и опашна опора на шасито. Фюзелажът е изграден от пространствена ферма, състояща се от хромирани тръби. Покрит е с дуралуминиеви листове с дебелина 0,5 - 0,8 мм. Опашната констукция е изграден по полумонокова еднокилна схема и е обшита с дуралуминиеви листове с дебелина 0,5 мм.

Кабината е изградена от дуралуминиеви профили с различни форми. В носовата и част е разположено пилотажното оборудване и акумулатора, прикрити с носов обтекател. Работното място на пилота е разположено в лявата част на кабината, а това на наблюдателя - в дясната. Пилотажно-навигационните прибори и индикаторите за контрол на системите са разположени на приборен пулт.

Шасито е четириопорно неприбиращо се по време на полет. Предните две колела са самоориентиращи се. На задните опори са монтирани колела със спирачна система. При хеликоптерите, базирани на кораби, шасито е заменено с два странично закрепени цилиндрични балона, подобно на Ка-10.

Силовата установка на Ка-15 се състои от двигател АИ—14В с редуктори, два горивни резервоара и горивопроводи. Двигателят е с мощност 225 к.с. (168 КВ). Както и при Ка-10, носещите винтове са закрепени към разпределителен редуктор, който разпределя въртящият се момент от двигателя към тях.

Двата носещи винта са тривитлови, конравъртящи се и са монтирани на общ крешеж. Витлата са изготвени от дърво, като са използвани метал и пенопласти, атакуващият им ръб е облицован от с метал. Имат геометрическа крива в границите от —5° до —12°, а на краищата им са монтирани противотежести за гасене на вибрациите. Витлата са снабдени с противообледенителна система

Управлението е комбинирано и включва механизъм за регулиране диференциалната стъпка на носещите винтове и рул за управление на вертикалното опашно оперение. Рулевите плоскости повишават ефективността си при увеличаване скоростта на полета. При отказ на двигателя ефективно осигуряват нужната управляемост в режим на авторотация.

Бойно използване[редактиране | edit source]

Във военният си вариант хеликоптерът Ка-15 основно е използван за противолодъчна борба във ВМФ на СССР. Противолодъчният вариант е въоръжен с радиохидроакустични буеве РГБ-Н или приемно устройство СПАРУ.

Тактиката за изплозване се състои в следното: един хеликоптер Ка-15 хвърля няколко буя в зададения квадрант от наблюдаваната акватория, а втора машина събира информацията от тях. При откриване на подводница в действие влиза трети Ка-15, въоръжен с прицел ОПБ-1Р и две дълбочинни бомби с калибър 50 кг.

През 1958 г. съветските ескадрени миноноци започват да се оборудват с площадка за кацане и излизтане на хеликоптери за борба с подводни лодки. В периода 1960 - 1961 г. на въоръжение във ВМС на СССР постъпват 8 кораба оборудвани с вертолетни площадки - проект 57.

Модификации[редактиране | edit source]

  • Ка-15М – многоцелеви хеликоптер с по-мощен двигател – 280 к.с. (209 kW).
  • УКа-15 - учебно-тренировъчен вертолет със сдвоена система за управление. Произвежда се от 1957 г.
  • Ка-18 – четириместна модификация на Ка-15 за нуждите на ВМС на СССР. Оборудван с по-съвременно полетно оборудване и по-мощен двигател АИ-14ВФ. По-късно машината е използвана и за граждански нужди. Съгласно класификацията на НАТО машината получава обозначението “Hog”.