Квазикристал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дифрактограма със симетрия от пети порядък, получена от катархит

Kвазикристалите са особен вид кристали. Тяхната структура е апериодична, за разлика от тази на известните от по-рано кристали. Този нов клас кристали е признат в 1992 г. от Международната кристалографска асоциация (UICr).

Съвременната кристалография е приела емпиричен критерий за установяване на атомния строеж: ако едно вещество има отчетлива дифрактограма, то е кристал. Предполагало се е, че за наличие на това свойство е необходима регулярна подредба в по-значим мащаб, което се е разбирало като наличие на транслационна симетрия. Квазикристалите имат отчетлива дифрактограма без наличието на транслационна симетрия. Доказателство за това е установяване на ротационна симетрия с порядък различен от 2,3,4 или 6, която е несъвместима с транслиране. Този критерий е достатъчен, без да е необходим.

Естествен квазикристал е установен в 2010 г., в минерал със състав Al63Cu24Fe13, наречен икосаедрит [1]. До този момент са били известни само лабораторни образци. Публикацията от 1984 г., в която се демонстрира недвусмислено съществуването на апериодична кристална структира[2], донася в последствие, през 2011 г., нобелова награда по химия на Д. Шехтман. Скоро след нейното отпечатване 'квазикристал' започва да се употребява като съществително със специфичен смисъл[3], контрастиращо с по-раншните нестроги употреби на прилагателното 'квазикристален'.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Описание в минералогическа база данни [1]
  2. Shechtman, D.; Blech, I.; Gratias, D.; Cahn, J. (1984). "Metallic Phase with Long-Range Orientational Order and No Translational Symmetry". Physical Review Letters 53 (20): 1951.
  3. Levine D., Steinhardt P., (1984), Quasicrystals: A New Class of Ordered Structures. Physical Review Letters 53 (26): 2477