Квинт Емилий Лепид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Квинт Емилий Лепид (Барбула ?) (Quintus Aemilius Lepidus; (Barbula); * 60 пр.н.е. ; † 15 пр.н.е.) e политик на ранната Римска империя.

Син е на Маний Емилий Лепид (консул 66 пр.н.е.). През гражданската война след убийството на Юлий Цезар той e първо на страната на триумвирите. През 40–38 пр.н.е. той е пропретор на Изток, където е Марк Антоний [1] и се бие при Акциум. След битката попада в робство, докато Октавиан го помилва.

През 21 пр.н.е. след голяма борба с другия кандидат Луций Плавций Силван е избран за консул заедно с Марк Лолий.[2][3] С колегата си той оправя отново Мост Фабричо на Тибър.

Той е в колегията quindecimviri от времето на гражданските войни. През 15 пр.н.е. e проконсул на провинция Азия.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tansey, Q. Aemilius Lepidus (Barbula?), cos. 21 B.C., S. 184–192.
  2. Дион Касий, 54,6.
  3. Fasti Capitolini
  4. Tansey, Q. Aemilius Lepidus (Barbula?), cos. 21 B.C., S. 176.